Донърджак - Страница 99

— Лека рана — отвърна Джей. — Всъщност две. Ако помръднеш, ще припаднеш. Давай. Така няма да ми се налага да споря с теб.

Линк успя да се усмихне и се предаде, като прехапа устни от болка. Джей го повдигна колкото можа по-внимателно, и докато го прегръщаше през гърдите, за да избегне раната от куршума, пръстите му докоснаха нещо заоблено и меко.

Той премигна и погледна Линк. Репортерът кимна.

— Да. Моля те. Недей.

И припадна.

Джей го остави на задната седалка и седна отпред. Дръм се качи и веднага потегли по улицата, без да спазва ограниченията на скоростта.

По някое време кисело погледна към Джей и каза:

— Видя ли какво стана заради една тапицерия!

Клиниката „Хазърд“ се намираше в квартал, който макар и не толкова западнал, колкото онзи с магазина, определено можеше да се определи като средна ръка. Дръм предварително телефонира, за да предупреди, че пристигат двама ранени, и прекъсна разговора преди жената отсреща да успее да му зададе прекалено много въпроси.

На входа ги посрещнаха двама объркани наглед санитари с носилка и висока брюнетка, чието строго професионално лице не можеше да скрие тревогата й. Въпреки възрастта и буйната й кестенява коса, тя ужасно приличаше на Линк.

Джей си помисли за онова, което бяха научили пръстите му, и осъзна, че видът на доктор Хазърд му дава представа как ще изглежда синът й — всъщност дъщеря й, — когато стане на нейните години.

— Марко, Том — нареди лекарката, — помогнете ми да прехвърлим младежа върху носилката.

Тя хвърли поглед към Джей и Дръм и напрегнато им се усмихна.

— Можете ли да вървите сами?

— Горе-долу, госпожо — отвърна Дръм. — Линк е ранен най-тежко.

— Последвайте ни. Незабавно ще пратя да се погрижат за вас.

Влязоха през двойната стъклена врата и минаха покрай дъговидна рецепция. По-нататък имаше просторна чакалня, пълна с хора, които поне за кратко забравиха за болежките си, поразени от вида на трима окървавени и ранени мъже, припряно въведени в светая светих, където лекарите преглеждаха пациентите.

Никой не възрази, че го пререждат, което показваше, че тримата наистина изглеждат зле.

Доктор Хазърд изчезна заедно с Линк в първия кабинет, до който стигнаха, като междувременно нареждаше да й осигурят различна апаратура, да повикат някаква си Гуен и да подготвят стерилна операционна. Скоро излезе Марко, отведе Дръм и Джей в различни кабинети и решително затвори вратите им, сякаш хаосът, който бяха донесли със себе си, можеше да избяга оттам и да се разпространи из цялата сграда.

Джей се огледа. Никога не беше влизал в болница, тъй като в замъка Донърджак имаше медицински робот и Дак лично се грижеше за всички цицини и драскотини, с които роботът не можеше да се справи. Кабинетът бе малък, но удобен, с боядисани в светложълто стени, които правеха помещението някак по-светло. Имаше легло за прегледи, стол и етажерка с медицински инструменти. Джей с любопитство започна да ги разглежда, като се движеше предпазливо, за да не раздразни някоя от раните, който бяха започнали да засъхват.

Вратата се отвори и за негова изненада на прага застана самата доктор Хазърд. Напрегнатото й изражение беше изчезнало и тя отговори на неизречения му въпрос.

— Линк е извън опасност. Куршумът е излязъл навън и е разкъсал някои мускули, но ще се оправи. В кожата са се набили няколко парчета чакъл — навярно при падането — и е загубил много кръв.

— Радвам се, че не е сериозно.

— Съблечи се да те прегледам. Ще ти помогна да си свалиш ризата.

Докато Джей си събуваше панталоните, тя натисна някакво копче и леглото се спусна надолу, така че той да може да легне удобно. Лекарката внимателно наклони главата му така, че да може да го погледне в очите. Той се изчерви, осъзнал, че след майка му това е първата истинска жена, която го докосва.

Доктор Хазърд разряза с ножица останките от ризата и изглежда, не забеляза неговото смущение или реши, че се дължи на голотата му. При вида на раната от железния лост зацъка с език.

— Прекрасна, прекрасна работа, Джей. Нали така се казваш?

— Да.

— Ударили са те по главата. Ще трябва да ти зашием раните на гърба и на челото. Освен това навсякъде имаш натъртвания и охлузвания. За всеки случай ще ти направя инжекция против тетанус. Няма да умреш, но ще те боли.

Лекарката обезболи кожата със спрейове и мехлеми и сръчно се погрижи за нараняванията му. Джей незабавно я хареса.

— Докторе, Линк син ли ви е?

— Забелязал си приликата, а? Да, Линк е мой син, само мой и на никой друг.

— Бих искал да го видя. Буден ли е?

— Буден и също настоява да те види. Когато свършим тук, ще ти покажа къде е. Но не мога да ви оставя да си приказвате дълго.

— Ами Дръм? Как е той?

— Мозъчно сътресение. Тъй като живее сам, успях да го убедя да пренощува тук, докато се убедим, че няма нищо сериозно. Съгласи се с удивителна благосклонност. Дадохме му болкоуспокоително и вече трябва да е заспал.

— Той ми харесва.

— На Линк също. А и струва ми се, на мен, макар че ми се иска да не беше насърчавал Линк да предприема такива опасни неща.

— Опасни ли? В една религиозна служба няма нищо опасно, госпожо.

Доктор Хазърд му се усмихна. Имаше прелестна усмивка и очите й бяха удивително зелени.

— Стига за това. Очакват ме цял куп пациенти. Марко ще ти донесе нова риза. След като се облечеш, движи се бавно. Ще откриеш Линк в стая А-23.

Джей изпълни нарежданията й и лесно стигна до стаята.

— Благодаря, че дойде — каза Линк и дълбоко си пое дъх. — Благодаря също, че ми спаси живота.