Донърджак - Страница 98

— Желязото троши стъклото, готин — рече жената с лоста и замахна с него, за да подчертае думите си.

Джей се наведе и я изрита в коляното. Съчетанието от силата на удара му и собствената й инерция я накара да политне напред. Той ловко се отдръпна от пътя й и я остави да се просне на чакъла. Звуците, които издаде, показваха, че падането не може да е било приятно, но тя скочи на крака още преди Джей да осъзнае, че за първи път в живота си е ударил някого — човек, незащитен от виртпространство.

Нямаше време да разсъждава за значението на тази промяна във възгледите си, защото другите бандити се приближаваха. Колкото и опитен да бе на теория, колкото и силен и пъргав да беше, нямаше да има никакъв шанс, ако в този момент откъм магазина не дотича Линк.

Макар и не особено внушителен физически (висок около метър и седемдесет и пет и малко мършав), репортерът очевидно не само владееше бойни изкуства, но и не се колебаеше да ги използва. Той изкрещя оглушителното си „ки-я!“ и изрита в слабините най-близкия до него бандит. Мъжът се строполи на земята и се присъедини към опитите на Дръм да украси настилката със съдържанието на стомаха си.

Линк остави пакета, който носеше, вдигна ръце в бойна стойка и се зае със следващия си противник. Окуражен, Джей замахна с шишето към тартора на бандата, който успя да блокира удара, но това осуети опита му да извади пистолет изпод лъскавото си яке.

Спрял, за да изрита оръжието настрани, Джей понесе удар, от който му се зави свят — и нещо повече, който ужасно го разяри. Не можеше да се мери със Сейджак, но докато беше наблюдавал кошмарния двубой, нещо от жестокостта на Вожда на вождовете се бе запечатало в него. Той присви тъмните си очи, оголи зъби и като че ли забравил за тежката бутилка в ръката си, наведе глава, изгърби рамене и се хвърли като таран към противника си.

Другият падна и момчето замахна с бутилката. Гангстерът остана на земята.

Справил се с един от бандитите, сега Линк се биеше с двама’. Джей се завъртя и успя да избегне всички останали удари освен мощно замахване с лоста. Извитият като кука край разкъса леката му лятна риза и остави дълга драскотина по гърба му. Усетил стичащата се по кожата му гореща кръв, той хвърли бутилката по жената. Не я улучи, но в мига, в който тя премигна, момчето се метна отгоре й.

Сграбчи я така, както беше видял Сейджак да сграбчва съперниците си, като я стискаше здраво и я разтърсваше с всичката сила на мускулите си, заякнали не само от редовно вдигане на тежести, но и от катерене по дървета, плуване в дълбоки езера и борба с куче, направено от желязо и стар килим.

Жената се опита да намери опора и пусна оръжието си, за да започне да го удря по бъбреците, доколкото можеше със стегнатите си в хватката му ръце. Джей се погрижи да повдигне краката й от земята, още веднъж я стисна силно и я пусна. Тя не успя да запази равновесие и падна на колене. Докато се надигаше, мощен удар в брадичката я просна в безсъзнание.

Изпаднал в кървава ярост, Джей може би щеше да я довърши, но чу Дръм немощно да изхриптява:

— Линк!

Джей се озърна. Линк бе извадил от строя единия от противниците си, но другият беше успял да се отдръпне и благоразумно да извади пистолета си. Репортерът стоеше замръзнал на място като заек, попаднал под светлината на фарове. Джей изрева.

Звукът нямаше нищо общо с концентрираната свирепост на каратисткото „ки-я“. Бе гърлен, дрезгав, носеше в себе си нещо от воя на Мизар и когато ръката на бандита потръпна, Джей го нападна.

Пистолетът изгърмя. Линк извика. Последва червена експлозия. Убеден, че е станал причина за смъртта на новия си приятел, Джей взе разстоянието до бандита по-бързо, отколкото можеше да си представи. Оръжието отново изтрещя, този път наслуки. Трети изстрел, и куршумът издълба бразда в челото му, докато отскачаше настрани.

Почти ослепял от кръв и ярост, Джей се хвърли върху противника си, събори го на земята й се метна отгоре му. Сега вече следваше единствено тактиката на Сейджак. Ухапа мъжа по рамото, хвана дясната му ръка и я заудря в чакъла, докато не чу костта да изхрущява. После сграбчи гангстера за шията и започна да стиска с всички сили.

Противникът му имаше бичи врат, но Джей беше много силен и почти обезумял от болка и гняв. Нямаше никакво съмнение, че ще го убие, но Дезмънд Дръм го срита в ребрата и изръмжа:

— Стига, задник такъв! Всичко свърши! Победихме ги. Да се махаме оттук.

Думите едва успяха навреме да проникнат в съзнанието му. Джей удивено запремигва към загубилия съзнание мъж и тежко седна върху гърдите му. Погледна Дръм. Детективът стискаше главата си с ръце.

— Линк?

— Нищо му няма. Този тип се целеше в гърдите му, но успя да го улучи в ръката. Хайде. Помогни ми да го отнесем в колата. Аз ще шофирам. Изглежда, току-що се прехвърлих в списъка на леко ранените.

Джей кимна, изправи се и погледна към немощно помръдващите бандити. Никой не беше излязъл да наблюдава боя, макар той да подозираше, че са ги гледали от съседните прозорци. Тези хора обаче нямаше да кажат нищо. Те не вярваха в закона и реда и в този случай нямаха причина да го правят.

Линк лежеше на земята и светлата му риза се покриваше с тъмночервени петна кръв. Дръм бе покрил раната със стара хавлиена кърпа и я беше стегнал с колана на младежа. Репортерът придържаше компреса и притискаше дясната си ръка към лявото си рамо. Лицето му бе посивяло от болка и загуба на кръв.

Когато Джей се надвеси над него, той му махна с ръка да се отдръпне.

— Мога да се изправя сам. Кажи на Дръм да пали колата. И на теб ти тече кръв.