Донърджак - Страница 97

— Благодаря ти — каза той и протегна ръка.

— Нека дойда с вас — предложи Джей. — На улиците може да стане напечено.

Линк се поколеба, но Дръм простена и това като че ли накара младежа да вземе решение.

— Ще съм ти много задължен.

Щом потеглиха, Линк се свърза с клиниката и съобщи, че е добре, но че води пострадалия Дръм.

— Ти искаш ли да позвъниш на някого? — попита младежът, като хвърли поглед към задната седалка. — Този бунт ще се появи по всички новинарски канали.

— Да, най-добре да предупредя.

Джей телефонира на Милбърн, който му бе дал домашния си номер. Андроидът обеща да предаде на Парацелз и Дак, че е добре, и го предупреди да внимава.

— С разпространението на новината за случилото се в Сентръл Парк навсякъде продължават да избухват спонтанни бунтове. Позвъни ми, когато помогнеш на този твой приятел, и ще дойда да те взема.

— Добре. Благодаря, Милбърн.

Известно време Линк шофира мълчаливо.

— Приятелите ти имат странни имена — накрая каза той.

— Не много по-странни от Линк и Дръм.

— Туш. Откъде си?

— От Шотландия.

— Наистина ли? И си изминал целия този път само заради празника?

— От известно време посещавам службите им. Тази обещаваше да е нещо специално, затова дойдох. Ти тукашен ли си?

— Точно така.

— И си репортер?

— На свободна практика.

— Ами Дръм, и той ли е репортер?

— Нещо такова. Всъщност не. Той е частен детектив. Понякога работим заедно и сега решихме да погледаме шоуто.

Джей за миг се зачуди дали двамата не са хомосексуалисти. Като че ли бяха близки, но — въпреки че познанията му за такива неща се ограничаваха до виртпространството — не му приличаха на такива. Загрижеността на Линк за Дръм изглеждаше искрена, но ни най-малко романтична.

— Защо постоянно поглеждаш към небето, Линк?

— Следя за бикове.

Джей нямаше какво да му отговори.

Известно време мълчаха. Джей изгаряше от желание да разпита младежа за бунта (но не смееше, за да не разкрие колко изолирано от света е живял), Линк се тревожеше за Дръм, съсредоточаваше се върху пътя и се опитваше да определи последствията от бунта за Църквата на Елиш.

Само Дезмънд Дръм не се измъчваше от стотици различни въпроси, страхове и догадки. Вниманието му изцяло беше насочено към кънтежите в главата му и към неприятното усещане в корема му, което, изглежда, предвещаваше нещо ужасно. Предчувствието му се оказа вярно.

— Отбий — изпъшка той, притиснал ръка към корема си.

Линк огледа района. В бързината да откара детектива в клиниката бе избегнал главните улици (които, както основателно подозираше, щяха да са задръстени от движение заради елишитския празник) и минаваше по пряк път през центъра на града.

— Може да е опасно, Дръм.

— Отбий. Не искам да изцапам тапицерията.

— Дръм…

— Веднага!

Линк се подчини и насочи колата към един сравнително пустеещ паркинг до магазин, който — ако се съдеше по неоновите светлини и холосите по витрините — се издържаше предимно с продажба на алкохолни напитки. Детективът изскочи още преди колата да е спряла, просна се на четири крака сред изхвърлени бутилки и натрошени стъкла и обилно повърна.

Джей никога не беше виждал такова нещо. Бе боледувал няколко пъти, но живееше в изключително антисептична среда и Дак се грижеше да го ваксинират редовно. Темата за болестта не се радваше на популярност във виртпространствата, които посещаваше, а и никой от спътниците му не беше човек. Той слезе от автомобила и започна да се върти около ранения — полуужасен, полухипнотизиран — като се чудеше с какво може да му помогне.

— Остани с Дръм, Джей — каза Линк. — Ще изтичам вътре и ще донеса нещо да си изплакне устата.

Той сниши глас и се огледа. На паркинга имаше шест души в еднакви лъскави якета, които си подаваха голяма тумбеста бутилка.

— Ще побързам. Онези типове не ми харесват.

— Мога да се справя с тях — увери го Джей.

Линк изсумтя и се втурна към магазина.

Сякаш възприели отдалечаването му като сигнал, бандитите се насочиха към тях. Водачът им малко приличаше на Стагърт, още един член на племето на Сейджак, доказал, че възрастта не означава слабост, поне сред Народа във Вирту. Джей застана между синия автомобил и повръщащия Дръм.

— Готина кола — каза едрият мъж, чийто глас също напомняше на този на Стагърт.

— Благодаря.

— Чисто новичка.

Джей нямаше представа дали е така, но кимна.

— „Спинър“. Що не вземем с момчетата да направим едно кръгче?

Всички избухнаха в груб смях. Петимата останали бандити (трима мъже и две жени — очевидно всички почитатели на култа към стероидите) се бяха изправили зад тартора си. Една от жените потупваше с железен лост по дланта си. Явно не очакваха младежът да им създаде проблеми.

— Няма да стане — отвърна Джей. — Трябва да откараме моя приятел в болница.

Другият престорено се обиди.

— Хей, готин, само малко ще се повозим. Ще ти я върнем бе.

— Без майтап — изкикоти се жената с лоста.

— Няма да стане — повтори Джей.

Сред отпадъците в краката му имаше еднолитрова бутилка от вино. Стъклото в основата бе дебело и плътно, предназначено да заблуди купувачите, че получават по-голямо количество, отколкото пише на етикета. Джей подпъхна върха на обувката си под шишето, подритна го във въздуха и го хвана за гърлото. На този номер го бе научил Трантоу, който обичаше да си спомня за дните, прекарани в цирка.

Бандитите останаха впечатлени от неочакваната решителност на действията му, но реагираха само като, отстъпиха назад и застанаха в по-удобна за бой позиция.