Донърджак - Страница 95

Двама души рязко се отличаваха от все по-съсредоточено молещата се тълпа. Те седяха на одеяло, разпънато на тревата под възлесто дръвче. Подобно на Джей, по-възрастният наблюдаваше зикурата с бинокъл. Спътникът му, по-млад мъж — почти момче, — стискаше в едната си ръка бинокъл и държеше другата, на китката на която се виждаше касетофон, пред устата си. Докато по-възрастният през повечето време мълчеше, устните на младежа постоянно се движеха.

Джей забеляза закачената на шапката му журналистическа карта. Ако наистина беше репортер, защо не седеше на резервираните места до зикурата? Донърджак Младши сви рамене и отново насочи вниманието си към службата.

Молитвата наближаваше кулминацията си. Ако щеше да става нещо необичайно, трябваше да е сега.

Рандал Келси повдигаше и спускаше ръце по предписаните начини, разтърсваше хлопката си и надаваше силен вой. До него Хуан де Лас Вегас правеше същото. Всички се движеха като един, абсолютни копия на Първожреца. Прецизността им би накарала всеки бродуейски хореограф да се пръсне от гордост.

Но Келси не можеше да си позволи да пилее енергията си за такива мисли. Първожрецът (симпатичен човек на име Свен, избран за тази роля в днешния празник колкото заради набожността и познаването си на ритуала, толкова и заради почти двуметровия си ръст, широките си рамене и гръмовния си глас) се изкачваше по стъпалата на зикурата. Изкачваше се към светилището, от което (така твърдяха всички слухове — включително онези, изтекли от медиите) щяха да се появят богове от плът и да обсипят народа на Верите с благословиите си.

Воят на хора се усили и се изостри в постоянен, невероятно висок звук, поддържан от жриците. Келси се зачуди дали само той се чувства нервен, но не можеше да се огледа. Трябваше да изобразява дълбока вяра, въплъщение на набожността, свят човек, призоваващ боговете да се пренесат от митологията в действителността.

И тогава чудото стана и нервността на Рандал Келси се замести с благоговение и ужас.

Първо се появиха два крилати лъва с глави на мъдри брадати мъже. Келси ги позна — две по-нисши божества на вятъра и бурята. Те бяха сред първите, опитали се да се прехвърлят чрез клиенти (или „роби“, както Келси бе чул презрително да казва един от тях) във Верите; Днес обаче не го правеха по този начин, макар че онази блажена двоица стояеше наблизо в очакване да подсили контакта, ако се наложи.

Крилатите създания се издигнаха високо във въздуха. Келси знаеше, че някои от журналистите носят устройства, позволяващи им да разкрият всяка измама, които щяха да засекат робот, холограма или балон. Но усилията им щяха да останат напразни. Боговете — Малката буря и Малкият вятър — наистина бяха сред тях и се възнасяха над опиянената, хипнотизирана и ентусиазирана тълпа.

Това щеше да е достатъчно — достатъчно, за да превърне Църквата на Елиш в основна сила сред световните религии, в носител на стара истина, възкресена по нов начин. Но ритъмът на барабаните, звънът на цимбалите и звуците на флейтите показваха на Келси, че ще се случи онова, от което се е ужасявал.

На входа на светилището се появи тъмна сянка и после под слънчевата светлина на нюйоркския летен следобед излезе Бел Мардук.

Триметрова бе снагата на господаря Мардук, Бел Мардук, Белос, Меродах, син на Еа — Морето и Дамкина — Небето. В едната си ръка стискаше лъка, с който беше убил Хаоса в лицето на дракона Тиамат. В другата държеше борова шишарка, символ на многостранната му природа, защото той също бе творец: носител на закона, създател на календара и съпруг на Зерпанитум.

Бел Мардук се изкачи на зикурата и застана на плоския му връх, така че събралите се поклонници да могат да го виждат. Беше двойно благословен във всички отношения — две глави, четири очи, две усти, четири уши. Изпъкналостта под робата му предполагаше, че тази двойственост не се ограничава само с главата. Когато дишаше, от устните му бълваше огън.

Богът отправи взор над Ню Йорк и откри свят, който не бе вярвал в него, но това скоро щеше да се промени. Той се усмихна с две усмивки и отново блъвна пламъци. После махна с ръката, в която държеше шишарката, и повика при себе си Малката буря и Малкия вятър.

— Това го няма в сценария — прошепна Хуан на Келси, когато Бел Мардук стъпи върху гърбовете на двете по-нисши божества и им заповяда да го възнесат в небето.

— Няма го в нашия сценарий — отвърна Келси. — Струва ми се, че тази маневра е добре отработена. Какво си мисли, че прави, за Бога?

— Наистина за Бога — каза Хуан. — Предполагам, че упражнява божественото си право.

— Мамка му!

Жреците и жриците на Църквата на Елиш безпомощно наблюдаваха как Великият бог и нисшите божества обикалят над тълпата. Трябваше да скрият страха и стъписването си, да вземат пример от Свен, Първожреца, който стоеше със скръстени ръце и повеждаше множеството в химн в чест на Бел Мардук (за щастие доста дълъг, тъй като подвизите на Мардук бяха по-многобройни, отколкото на което и да било друго божество от пантеона — ако не се смятаха немирствата на Ищар). Трябваше да издигнат глас в песен и да се надяват, че ще имат полза от всичко това.

И наистина, всичко може би щеше да мине добре, ако не бе инцидентът с продавачката на балони. А той се случи така.

Танди Рей Далас, последователна на Църквата, онази с дългите крака и русата коса, същата, която по-рано този ден беше продала балони на Джей Донърджак и Линк Крейн, стоеше и зяпаше към небето. Всичко вървеше чудесно. Бе успяла да продаде първата връзка с балони и почти беше преполовила втората още преди да започне службата. Останалите леко се поклащаха над главата й и оставяха впечатление за божествена аура у онези, които разбираха от такива неща.