Донърджак - Страница 92

— Сейджак, ако не приемеш този бой, ще те смятам за страхливец. Страхът ще попари слабините ти и зъбите ти ще изпадат от венците. Някой по-млад мъжкар ще те победи и със смях ще измъкне черния ти дроб през ноздрите ти. Народът ще се разпадне на много племена, преследвани и изпълнени с ужас. Наемниците ще нанижат ушите на любимите ти женски на шиите си.

Той ускори движенията си, като се мъчеше да не я слуша. Искаше му се да й избие зъбите и да я накара да преглътне клетвите си, но не можеше да повдигне ръка и да пази равновесие между бедрата й. Похот, по-силна от всяка друга досега, го принуждаваше да тласка ли, тласка с хълбоци.

Голямата Бетси се движеше под него като земетръс, гънеше се, стискаше и дереше гърба и раменете му. После впи зъби във възглавничката на ухото му. Потече кръв и я оплиска по лицето, шията и гърдите, сплъсти козината й.

— Страхливец — прошепна тя.

И Сейджак разбра, че е победен. Странен разгром, защото, макар и примирен, той продължаваше да прониква в нея и да я обладава както никога досега.

Сейджак сънуваше секс и насилие.

Точно по пладне два дни преди елишитския празник в Сентръл Парк на покрива на замъка кацна презокеански лайнер. Пилотът, мълчалив андроид, който нямаше да проговори за задачата си пред нищо, изви устни в израз на пълна глухота, докато Дак подаваше на Джей Донърджак чантата му и кредитна плочка и го отрупваше със съвети.

— Не забравяй, господарю Джей, когато пристигнеш в Ню Йорк, ще имаш достатъчно време за почивка. Колкото и да си свикнал с виртпътуването, не пренебрегвай разликата в часовите пояси… Спазвай инструкциите на онзи, когото ти прати Парацелз.

— Разбирам, Дак.

Джей понечи да влезе в лайнера, но роботът го хвана за ръката.

— Слушай прогнозата за времето и се обличай добре, млади господарю, Нюйоркските лета са много изменчиви, затова не забравяй да си взимаш пуловер, ако решиш да останеш навън след залез-слънце. Ти…

— Да, Дак. — Джей го потупа по ръката. — Ще внимавам, наистина. Нали ще се грижиш за Дуби?

Дак погледна Дуби. Застанала на прага, черната маймуна наистина изглеждаше нещастна. Разбираше защо не може да замине заедно с Джей, но не й се искаше да се раздели със своя приятел и закрилник. Избърса от ъгълчето на окото си нещо подозрително напомнящо на сълза.

— Приятно прекарване, Джей.

— Благодаря. Ще се видим след няколко дни.

Дак най-после го остави да се качи в лайнера.

— Ще се грижа за Дуби. Пази се.

Джей измърмори още няколко уверения, после се настани на мястото си. Вратата се затвори. Момчето притисна глава към прозореца и замаха с ръка, докато замъкът, а после и целият остров, наречен Островът на Дю, не изчезна в мъгла. После се облегна назад и се помъчи да не проявява прекалено възбудата си. Беше навън — във Верите, — при това сам.

Погледна гривната. После си спомни за добрите обноски и се обърна към пилота:

— Аз съм Джей Донърджак. Благодаря, че дойдохте да ме вземете.

— Няма защо. Аз съм Милбърн. Работя в института „Донърджак“. За мен е удоволствие да се запозная с внука на нашия основател.

— Внук ли? Винаги съм си мислил, че баща ми е основал института.

— Не, дядо ви. Той натрупал доста пари от производство на медицинска апаратура и създал института, за да подпомага различни научни фондации и да се грижи за семейството си. Но баща ви значително увеличи състоянието на института.

Джей се загледа надолу към покритите с бели облаци планини, над които летяха. Изобщо не му хрумна да се възхити на гледката, защото във Вирту беше виждал далеч по-странни неща. Пък и още не се бе замислял за ролята на хаоса в оформянето на Верите.

— Чудя се дали някой ден и аз ще увелича състоянието на института — след известно време каза той.

— Защо се чудите? — попита Милбърн. — Произходът ви го гарантира.

— Но с какво мога да се занимавам? Аз съм заключен в замъка. Не правя нищо, освен да обикалям из Вирту. Каква полза от мен?

— Образован ли сте?

— Да, струва ми се. Много математика, литература, няколко езика. Каква е ползата от това?

— Огромна. Много хора нямат представа от тези неща. Вирту е отлично средство за създаване на необразован пролетариат. Много задачи, които някога са изисквали огромни умения, сега се изпълняват във виртпространството в опростен вид и подробностите допълват компютърни програми.

— Не разбирам.

— Ето ви един прост пример. Някога чиновникът е трябвало да може да пише на компютърна клавиатура и да работи с файлове. Днес писмата се диктуват на виртсекретар — компютърен прог, — който създава документа, редактира правописа и граматиката, понякога коригира неподходящите изрази и го връща за одобрение преди да го прати. Тази работа е толкова автоматична, че дори няма име за нея. След като документът повече не е необходим, той незабавно се архивира или изтрива. Хората дори не знаят как да го отворят — с това се занимава виртсекретарят.

— И какво от това?

— Някога работата на чиновника или секретарката е изисквала умения. Сега се изпълнява във виртпространството.

— Това позволява повече хора да получават по-добро образование, не е ли така? И да се занимават с неща като колонизиране на Слънчевата система или усъвършенстване на човешкото познание.

— Само на теория. Има много хора, които поради липса на интелект или характер просто не могат да се възползват от по-доброто образование. И тъй като нямат работа, трябва да търсят нещо, което не се върши от изкуствени хора, или да се издържат със социални помощи.

— Ти си последният, от когото бих очаквал да негодува срещу безработицата, дължаща се на техническия прогрес.