Донърджак - Страница 90

— Те са богове — отвърна Куинан.

— Да. И митологията на района, от който твърдят, че произхождат, е пълна с истории за божествено отмъщение на катастрофално равнище — Великият потоп, чудовищни същества, епидемии. Не забравяй, че Старият Завет до голяма степен дължи жестокостта на своя бог на шумерското, вавилонското и асирийското влияние.

— Не забравям.

— Разумно ли е да допуснем такива богове да обикалят свободно в свят с атомни оръжия? Верите не може да се препрограмира. Загуби ли се шаблонът й, загубена е и тя.

— Ти си се разколебал, братко Келси.

— Щом казваш. Аз предпочитам да го наричам „интелигентен скептицизъм“.

— Същото беше и с твоя ученик Иманюъл Дейвис — а всъщност Артър Идън, авторът на онази толкова нелюбезна книга.

— Той не е излъгал за нищо.

— Не, но задаваше въпроси, за които не бяхме готови, въпроси за мотива и вярата.

Бен Куинан отпи от чашата си, загледа се в цвета на алкохола, после отново отпи.

— Рандал, през годините след откритието, че Иманюъл Дейвис и Артър Идън са един и същи човек, твоето място в Църквата се разклати. Ти си по-способен от мнозина, но никога не са те предлагали за посвещаване в най-дълбоките мистерии.

— Да, зная, но въпреки това всеотдайно служих на Църквата. Дойдох да разговарям с теб, защото бях убеден, че ще ме изслушаш.

— Слушам те, Рандал. Дори ще смятам този разговор за лична изповед. Моята звезда изгря, твоята не, но с теб сме стари приятели. Споделяй съмненията си само с мен. Аз на свой ред дискретно ще ги поставям пред първожреците.

— Някога срещал ли си Йерофанта, Бен?

— Само в голяма компания и обгърнат със слава. Нали знаеш, говори се, че Йерофантът е ИИ. Въпреки че за човек от Верите могъществото на ИИ изглежда огромно, дори най-великите са уязвими за атака. Съществуват вирусни проги, търсещи програми и преформатиращи кодове. Самоличността на Йерофанта е тайна за всички, струва ми се, освен за по-висшите богове.

Рандал Келси се изправи, отиде до бара и си наля два пръста скоч. Алкохолът опари гърлото му.

— Скапах се. Ще пия още едно и ще си повикам такси. Куинан го наблюдаваше.

— Нали ще последваш съвета ми? Ще се погрижа по никакъв начин да не пострадаш.

— Непременно — отвърна Келси и се изправи, за да повика такси по интеркома. — Прекалено съм затънал, за да отстъпвам, приятелю. Просто искам да направим най-доброто за всички.

— Ние също.

Двамата поседяха в мълчание, докато таксито на Келси кацна на покрива. Когато се сбогуваха, Куинан внимателно провери стаята за подслушващи или записващи устройства (в крайна сметка, можеха да изпитват и собствената му вяра). После отвори менюто и избра своите координати.

Бен Куинан влезе в обезопасената връзка и погълна подсладените заряди, които го изпълниха със сила, докато приемаше формата на златист младеж, носещ само бандаж и сандали. После се прехвърли на мястото, на което се съвещаваше с Моребог.

Тъй като такива обсъждания не можеха да се провеждат на Меру, където Небебог си тананикаше песнички и Земея със сигурност щеше да ги подслушва, Моребог беше създал това скривалище дълбоко в инфопотока. Видът му много напомняше на огромен наутилус, розов, седефен и достатъчно прозрачен, за да забележат незабавно всеки натрапник и да наредят на свирепите байтове, които пазеха тези свещени, потоци, да го погълнат.

В тази раковина Моребог се проявяваше под формата на сепия, синя като душата на джазист и с ужасен клюн. Колебливият, почти разтревожен глас, който се разнесе от това чудовище, едва не накара Скорост да се усмихне, тъй като се чувстваше опиянен от вирталкохола и божествената сила, но той успя да се овладее, като си спомни за могъществото на Моребог, равно единствено на това на Небебог и Земея.

— И какво си дошъл да ми съобщиш? — попита сепията.

— Велики господарю, през когото тече информация — отвърна Скорост, — приготовленията за празника на Църквата на Елиш са завършени. Чух някои от първожреците да си шепнат, че по време на фестивала ще се опита да се прехвърли един от по-великите богове на Шумер.

— Велик бог!

— Силата, необходима за прехвърлянето на информацията, ще е невероятна. Струва ми се, че трайността му ще е съвсем малка.

— И кой според теб ще е този бог?

— Това е строго пазена тайна, Моребог. Аз лично бих се басирал, че ще е или Мардук, или Ищар. И двамата имат склонност към пищни проявления. Възможно е също да са Еа или Шамаш.

— Не научи ли нищо конкретно?

— Несъмнено е, че са обитатели на Меру, но освен няколко по-нисши ииона, всички, свързани с Църквата на Елиш, си мълчат.

— Да, разбирам. Всеки иска да остави впечатлението, че има предостатъчно мана. — Сепията изтрака с клюн. — Скорост, стигнах до заключението, че Небебог по някакъв начин е свързан с Църквата на Елиш.

— Същото каза и по-рано, могъщи Моребог.

— Не бъди дързък, Скорост. Отлично съзнавам, че си се уредил да си на страната на победителя независимо от развитието на войната. Ако ме предадеш, ще използвам последния си байт, за да те открия, и така ще те подредя, че даже Дълбоките поля няма да те приемат.

— Да, велики господарю. Смирено те моля за прошка. Аз съм само нисш бог и имах много тежък ден.

— Така е по-добре. А сега си повдигни брадичката от чистия ми под и слушай. Небебог пресъздава най-силната си войска от войните след Хаоса на Сътворението. Набира съмишленици и сред независимите.

— А ти?

— Аз правя същото — равновесие на силите и така нататък.

— Ами Земея?

— Кой знае каква игра играе? Понякога си мисля, че не й пука за предстоящия сблъсък. Друг път съм убеден, че се е съюзила с Небебог. После… Скорост, мога ли да споделя с теб нещо извънредно поверително?