Донърджак - Страница 87

— Какво точно искаш да кажеш с това да ги „споделя“? — попита Линк.

— Готов съм да ви давам заплата — поясни Даймон, — за да ми представяте периодични отчети, обобщаващи резултатите от проучванията ви върху елишитската църква.

— И да не публикувам нищо, ако ми наредите ли?

— Не. Но искам да получавам информацията преди всички други.

— Хм. Колко време преди? — попита Линк и отпи от чая си.

— Двайсет и четири часа. Макар че си запазвам правото при известни обстоятелства да се помъча да ви убедя да не публикувате нищо.

Линк сви рамене.

— Можете да опитате.

— Това е достатъчно — отвърна Даймон, приближи се първо до единия прозорец, после до другия и погледна навън.

— Да виждате летящи добичета? — попита Линк.

— Засега не. — Даймон отново се завъртя към него. — Знаете ли нещо за тях?

— Тази вечер за пръв път видях такова нещо.

— Някой, притежаващ виртсила, може да постигне такъв ефект. Не зная как правят така, че да се получава тук.

Даймон извади ръце от ръкавите си и му подаде сгънат лист хартия. Линк го погледна и попита:

— Какво е това?

— Сума — отвърна другият, — която — ако разбира се, е достатъчна — ежемесечно ще се депозира в личната ви сметка, докато спазвате сделката ни.

— Двайсет и четири часово предупреждение…

— … и правото да се опитам да ви разубедя да публикувате определен материал. Договорихме ли се?

Линк се изправи и протегна ръка. Даймон я стисна.

— Договорихме се — рече хлапакът. — И като проява на доверие, можете да прегледате нещата, които открих тази вечер. Самият аз още не съм имал възможност да ги видя.

Той му подаде папките, които бе открил в офиса.

Другият ги пое, прелисти папката с етикет „Организационни“ и му я върна.

— Общоизвестна информация. После прехвърли и другата. — За тази не съм сигурен. Но не възлагайте прекалени надежди. Възможно е да са някакви бележки за полето, които сами по себе си не позволяват проникване в системата, докато не достигнеш определена точка. И все пак… Нека я прегледам по-внимателно, после ще ви я върна.

— Добре. А вие ще ми дадете ли някаква информация?

— Уговорката ни не беше такава.

— Зная. Как да поддържам връзка с вас?

— Чрез Дръм.

— Ами ако него го няма?

— Тогава аз ще ви открия.

— Вие си знаете — сви рамене Линк.

Даймон се извърна, за да повдигне маската си и да отпие от чая.

Луна, счупена на езерно дъно, ръце от черно стъкло, държащи парчета: сън за чай.

По обратния път небето се покри с облаци и когато Дръм го остави на ъгъла, вече валеше.

— Мисля, че сключи добра сделка, хлапе — каза детективът и му подаде визитката си.

— Ще видим — отвърна Линк, като вдигна очи към небето.

Дръм незабавно погледна нагоре, но видя само облаци и няколко звезди в небесните каньони помежду им.

Когато сведе очи, Линк се усмихваше.

— Шофирай внимателно — каза той.

Секунди по-късно синият „Спинър“ завиваше зад ъгъла.

Дъждовни капки: мокри стрели: луна в Телец: черна ръка в демонска ръкавица.

Когато се прибра, Линк по стар навик отвори по случая отделна папка. Описа на ръка всичките си спомени от вечерта в бележник — един от многото по лавиците в стаята му.

В градина във Вирту, градина, създадена от ииона Маркон за удоволствие на любимата му Вирджиния Талънт, двамата седяха един до друг и разговаряха. Нямаше съмнение, че допреди малко са били още по-близо, защото Вирджиния беше гола и по кожата й все още се стичаха капки пот. Маркон, който за удобство на любимата си бе възприел приблизително човешка форма, не можеше да се нарече точно гол, защото кожата му никога не беше познавала ласките на каквато и да било тъкан.

Той й се усмихваше с лице, чието благородно чело и брадичка с трапчинка излъчваха известна призрачност. Блестящите зеници на небесносините му очи и липсата на окосмение по гладката му кожа с цвят на слонова кост определено подсилваха странното впечатление, но Вирджиния му се наслаждаваше. Тя би намерила ииона за много по-безинтересен, ако се беше ограничил с цветовете и нюансите, естествено срещащи се сред човечеството. Всъщност имаше моменти, в които той възприемаше не съвсем човешка форма, но тогава Вирджиния смяташе втория чифт ръце или други атрибути по-скоро за преимущество, отколкото за недостатък.

Тя отвърна на усмивката му и отпусна глава на гърдите му, като междувременно разсеяно забеляза липсата на зърна. Вниманието й беше насочено към онова, което й говореше.

— Поличби и предзнаменования, Вирджиния. Отново сме във време на промени. Само преди два дни Кордалис ми каза, че границите на земята й пресякъл мъж с белег от темето до лявото ходило. Самият аз едва преди година видях човек, който силно куцаше и носеше на рамо ромбовидна кутия, цялата от кристал и платина.

— Във Вирту могат да се срещнат много странни неща — отвърна тя с надеждата да го успокои, тъй като познаваше Маркон достатъчно отблизо, за да разбира, че древният иион е загрижен.

Гласът му сякаш отекваше не толкова от гърдите му, колкото от фунийките на цветята, пълзящи по беседката им.

— Странни. Да, но за разлика от вас, малките създания от онова, което наричате Верите, ние, които сме от по-стария свят, знаем, че боговете съществуват. Съществуват и са порочни и свадливи. Нали съм ти разказвал за нашите древни войни?

— Разказвал си ми.

— Вярваш ли в истинността на тези истории?

— Да.

— В такъв случай ще ти кажа още нещо: дори навремето не се е смятало, че тези битки ще са последни. Ние знаехме, че отново ще започне промяна, независимо дали го желаем. И сред предзнаменованията за тази промяна ще е повторната поява на фигури от онези древни времена. Ние с Кордалис не сме единствените, лично убедили се, че Тройния за пореден път се намесва в делата на Вирту.