Донърджак - Страница 86

— За какво точно става дума, Даймон?

— Господин Дръм ми съобщи, че се представяте за репортер-детектив.

— Няма нужда да се представям за нищо. Информацията ми говори сама за себе си — отвърна хлапакът. — Ако разбира се, реша да ви я предоставя.

— Много добре ми е известно — като продължаваше с приготовлението на чая, рече Даймон, — че под грижливо изграден компютърен образ вие години наред се занимавате с това, „Стефънс“.

— Извършили сте сериозно проучване. Защо?

— Научих За вас заради общия ни интерес.

— Елишитите ли?

— Точно така.

— Някаква особена причина за този интерес?

— Толкова особена, че се налага да я запазя за себе си. Ами вие?

— Аз мога да говоря за това — отвърна Линк. — Мисля, че елишитите замислят нещо. Просто са прекалено неуловими, за да не е така. Може да е като скандалите с телевизионните проповедници от края на двайсети век. Не зная точно, но съм сигурен, че има нещо. Наречете го предчувствие, ако щете.

Даймон кимна. Въпреки думите му, дори за неопитното око на Линк бе очевидно, че това си е истинска чайна церемония. Движенията на домакина им бяха прекалено изящни и в същото време добре отработени, сякаш следваше ритуал. Линк несъзнателно се поизправи и изтупа праха от ръкава и крачола си. После напъха ризата в панталона си, прокара пръсти през косата си, погледна ноктите си и скри ръце, за да се опита да ги почисти.

— Какво сте научили за тях? — попита Даймон.

— Първо проведох предварително проучване — отвърна Линк. — Прочетох всичко, от общите съчинения до „Произход и развитие на една популярна религия“ на Артър Идън, книга, която между другото е доста добра, въпреки че е публикувана отдавна. Жалко, че не може да пусне ново издание.

— И все пак очевидно това не ви е задоволило.

— Да. Продължава да ме интересува въпросът за произхода на тази религия. Но бързото й разпространение ми се изясни от прецедентите, които представя Идън…

— И не се съмнявате, че е била основана във Вирту, че откровението е било получено не от човек, а от ИИ? Или че последователите й се стремят да я разпространят във Верите? Че никой не знае точно как става прехвърлянето? Че според елишитите някой ден боговете ще се проявят тук? Че интерфейсът ще бъде унищожен и Верите ще се обедини с Вирту? Че нашият свят е част от техния, независимо от парадоксите?

— Това ми се струва малко странно. Но пък така е било с всяко откровение. А голяма част от останалото си е чиста теология. Но иначе, да, основаването й във Вирту ми изглежда по-скоро рекламен трик, отколкото въпрос на божествен избор.

— Възможно е — отвърна Даймон и започна да сервира чая. — Както при повечето религии, началото й е обгърнато от загадъчност. Ако повярвате на тезата, че е основана във Вирту без помощ от Верите, ще се сблъскате с всевъзможни интересни епистемологични въпроси.

— Епистемологични? — повдигна вежди Линк.

— Свързани с произхода, природата и границите на познанието.

— Благодаря.

— Е, разбирате ли какво искам да кажа?

— Да, струва ми се. Но се чудя дали всичко това може да даде голям материал. Който да не е обект само на… академичен интерес.

— Какво имате предвид под „голям“?

— Ами, скандален. Престъпления. Наркотици, секс, измами, присвояване на средства. Всички обичайни неща.

— Убеден съм, че ще ги откриете. Та те са навсякъде около нас.

— Не ви разбирам — каза Линк. — Но думите ви ми звучат като: „Да, вашият материал е там, само че е много по-голям и съвсем различен от онова, което си мислите“.

Даймон долепи длани една до друга, сякаш беззвучно му ръкопляскаше. После поднесе чая. Дръм въздъхна, усмихна се, опита го и отбеляза:

— Извънредно освежително за човек, който внезапно е открил, че е полузаспал.

Домакинът взе своята чаша и се настани при тях.

— Или пък полубуден — прибави детективът.

— Прав ли съм? — попита Линк, като погледна през парата над чашата си.

— Така смятам, макар че далеч не притежавам доказателствата, които ви трябват за… нека я наречем „сензацията на века“. Надявах се, че ще успея да ви убедя периодично да споделяте откритията си с мен. Аз не съм журналист. Няма да ви открадна материала.

— Тогава за какво ви е? — попита го Линк.

— Въпросът е на живот и смърт.

— Вашата ли?

— И моята.

Хлапакът отпи от чая си и каза:

— Превъзходен е.

— Благодаря ви.

— С други думи — продължи Линк, — искате информация, но няма да ми кажете за какво ви е. Предполагам, разбирате, че така ще ми е малко трудно да зная какво да ви съобщавам, ако внезапно получа достъп до елишитски материали.

— Разбирам го.

— И изглежда, приемате, че интересът ми към проблема ще е продължителен, а не краткотраен.

— Да.

— Защо?

— Защото ви наблюдавам и зная, че това не е мимолетно любопитство.

— Наблюдавате ме значи… — Линк погледна Дръм, който кимна и каза:

— Да не си мислиш, че случайно съм се разхождал там?

— Откога се занимаваш с моя случай?

Дръм хвърли поглед към Даймон, очевидно забеляза недоловим знак и отвърна:

— Просто от време на време те проверявах.

Хлапакът отпи от чая си и въздъхна.

— Добре. А сега какво?

— Нали не смяташ, че за една нощ ще откриеш сензационна история? — попита Дръм.

— Не.

— Може да отнеме месеци, дори години на сериозни проучвания.

— Много вероятно.

— И си готов на това?

— Да.

Дръм повдигна вежди.

— Заради вашите действия — прибави Линк. — Вдигнахте достатъчно дим, за да ме убедите, че има пожар.

— Е, ще споделиш ли резултатите от проучванията си с Даймон? — попита детективът.