Донърджак - Страница 80

К оглавлению

— Вече изобщо не се чувствам в безопасност.

— Нищо не се е променило — отвърна Джей с твърдия, студен глас, с който понякога говореше.

— Може би си прав. — Дуби се огледа наоколо. — Но определено ми се струва така.

Джей се усмихна, отново превърнал се в обикновено момче, наведе се и прегърна маймунката.

— Пораснал си — отбеляза Дуби. — Спомням си времето, когато бяхме почти еднакви на ръст.

— Случва се.

— Във Вирту обаче не винаги.

— Хайде, Дуби. Да проверим дали Куки ще ни даде сладолед. Умирам от глад.

Дуби се изправи и пръстите на ръцете му увиснаха до пода.

— Добре. Знаеш ли, ако господарката на Дълбоките поля дойде, не бих могъл да й попреча, но пък винаги съм искал да опитам сладолед.

Донърджак се засмя и го поведе. Зад тях компютърният монитор в кабинета на Джон д’Арси Донърджак Старши премигна и се появи череп. Усмивката му беше вездесъща, смехът му — дрезгав и изпълнен с триумф.

4.

Навярно бе неизбежно да настъпи момент, в който Джон д’Арси Донърджак Младши да се сблъска с Църквата на Елиш. Както беше казал Рийз Джордан, не можеш да попречиш на децата да правят каквото си искат, а въпреки че в много отношения се различаваше от повечето момчета, Джей Донърджак си оставаше истинско момче. Той обаче се вслушваше в съвета на Рийз да избягва човешко общество и след битката между Сейджак и Чъмо знаеше какво е смърт, така че вътрешно склони на компромис.

Първо, щеше само да наблюдава, без да участва — поне отначало. Второ, щеше да се появи във виртобраз, а не като пресече интерфейса. Трето, щеше да посещава само сайтовете с публичен достъп, а не платените. По този начин нямаше да остави електронна следа, която да може да се проследи.

Не бе трудно да изпълни последното си решение, просто защото нямаше собствени пари. Институтът „Донърджак“ поддържаше замъка в съответствие с разпорежданията, оставени от Джон Старши преди да умре. В дома си момчето не се нуждаеше от нищо. Донърджак Старши беше инсталирал оборудване за достъп до Вирту и не се налагаше да плаща за обществени кабини. Тъй като трябваше да избягва човешко общество и да се ограничава до пътешествия из огромните диви сайтове, Джей никога не бе извършвал електронно прехвърляне на пари, нито имаше сметка, от която да тегли.

Той възприемаше парите абстрактно. Образованието му включваше примери с размяна на пари за стоки, но момчето всъщност не ги разбираше, нито имаше представа за потенциалната им сила. Ето защо не усещаше липсата им особено силно, освен като известна пречка за проучванията си, и тъй като имаше достатъчно неща, които можеше да проучва безплатно, почти не се сещаше за тях.

По ирония на съдбата първата му самостоятелна среща с човешко общество стана във виртказино. Тук се използваха същите традиционни примамки, каквито и много по-рано във Верите. В сложни виртсгради се предлагаха най-различни хазартни игри. Пищни шоута и спектакли съблазняваха комарджиите да останат.

Отначало Джей беше омаян от тълпите, но това бързо отмина. Губенето и печеленето на електронни жетони не му направи голямо впечатление. Речникът му малко се обогати, както и познанията му за различните начини, по които хората могат да бъдат убедени да рискуват парите си в опит да спечелят повече, но това бе всичко.

Следващия път по-внимателно обмисли пътуването си и избра обществен курорт. Там се разхожда по плажовете, участва в няколко състезания (като винаги губеше, макар че в много от случаите беше очевиден победител) и наблюдаваше хората. Тук обаче те често носеха ваканционни образи. Бяха прекалено красиви, прекалено силни и прекалено безупречни, за да са действителни, затова бързо загубиха привлекателността си.

След още няколко фалстарта Джей откри, че религиозните общества му дават онова, което търси. Много от тях бяха открити за публика — поне на най-ниско равнище. Въпреки че някои участници носеха виртобрази, огромното мнозинство присъстваха под действителната си самоличност. Отначало той просто се възхищаваше на разнообразието — не само на раси или моди, но и на маниери, пози и поведение. Докато не започна да проучва поклонниците, не беше съзнавал колко много начини, за веселие или скърбене съществуват, колко се различават помежду си хората. Частица от него жадуваше да види самата Верите, но засега той се задоволяваше само с това.

Когато можеше да се откъсне от наблюденията на тълпите, Джей слушаше проповедите и молитвите. За да се опита да разбере засяганите в тях проблеми, след завръщането си в замъка Донърджак той ненаситно четеше. Различните религиозни интерпретации на метафизичните въпроси за живота, смъртта, отвъдното, наградата и наказанието донякъде засищаха ужасния глад на съгряващата му душа.

Роботите, които го бяха отгледали, или не се интересуваха от такива неща, или — в случая с по-сложните модели като Дак — даваха тълкувания, съсредоточаващи се върху конкретния им начин на живот. Виртуалните приятели на Джей упорито бяха избягвали въпросите за живота и смъртта, а Рийз Джордан бе живял толкова дълго, че просто нямаше как да обясни разбиранията си на дете, което спокойно можеше да е негов прапраправнук, независимо колко умно е то.

И така, Джей присъства на католическа меса, отслужена от папата в реално време под виртобраз. Седеше смълчан, докато електронен бодхисатва обясняваше природата на мая — тази илюзия не бе въпрос само на външен вид, но и на възприятие. Танцува по време на вудуистка церемония, но нито един лоа не реши да го обладае.

Ислямът бе запазил категоричното си отношение към неверниците, но интересуващите се можеха да получат информация за учението на Мохамед. Джей посети много такива лекции. Бруталната логика на джихада притежаваше известна привлекателност, прямота, която не се срещаше често, но Джей вече беше прекалено начетен, за да повярва, че за всички хора съществува само един отговор.