Донърджак - Страница 79

— Разкажи ми за нея — каза Джей.

— Това беше господарката на Дълбоките поля — отвърна Дуби.

Момчето се намръщи и попита:

— Каква е връзката ти с нея?

— Харесва й моята скромна компания. Аз бях един от онези, които държеше наоколо, за да има с кого да си приказва от време на време. Даже ни дава малко власт, за да сме доволни на онова странно място.

— Онова странно място ли?

— Дълбоките поля.

— Наистина ли си живял там?

— Ами… да.

— И тя те е накарала да ме държиш под око?

Дуби извърна поглед.

— Да. Като че ли спомена нещо такова.

— На чия страна си в крайна сметка? Къде ще идеш, когато си тръгнеш оттук?

— Ами, вече не мога да се върна обратно. Твоята сила ми пречи. Нямах представа, че ще успееш да ме доведеш във Верите и в резултат ще ми затвориш пътя за връщане в Дълбоките поля. Би било забавно да видим как господарката ще се опита да победи тази сила.

— Какво ще правиш сега?

— Ще поостана при теб, ако ми позволиш.

— За да можеш още повече да ме шпионираш ли?

— Нямах това предвид. Мисля, че тя току-що ме изхвърли от работа.

— Значи се нуждаеш от убежище, така ли?

— Така излиза. Обаче ако тя не ме грабне, за да ме превърне в прах, мога да те науча на много неща. Зная нещичко за нея.

— Мисля, че бих могъл да те върна там.

— Не сега! Не и докато господарката на ентропията е бясна! Моля те!

— Добре. И на мен ми се иска да има с кого да си приказвам. Ако някога поискаш да се върнеш, първо ми кажи.

— О, непременно, обещавам!

— По дяволите обещанията ти. Достатъчна ми е твоята дума.

— Имаш я.

— Добре, тогава ще се грижим един за друг.

— Става. Но имай предвид, че нито един от двама ни не може да се мери с господарката на Дълбоките поля.

Момчето се подсмихна.

— Гладен ли си?

— Да. И никога не съм опитвал храна от Верите.

— Е, за всяко нещо си има пръв път — отвърна Джей.

Джон д’Арси Донърджак Младши приклекна на парапета до един особено грозен чучур на готически водосток. В последно време бе започнал да се занимава с гимнастика. И въпреки че обичаше да се катери по скалите във Вирту, скоро се убеди във възможностите на разчупената структура на самия замък. Понякога отправяше поглед над селото към планините и морето. Друг път се наслаждаваше на прелестни съчетания от дъга, облаци и слънчеви лъчи. Когато зърваха гъвкавото му тяло, селяните все повече се убеждаваха, че замъкът е обитаван от призраци. В по-мрачни дни оставаше незабележим. И нощем рядко излизаше по стените.

Откъм морето навяваше мъгла и в далечината Джей виждаше приближаващата се буря. Някои от рибарските лодки вече бяха отнесени от ветровете и в плажа се разбиваха мощни вълни. Камъните около него станаха влажни. Красотата на гледката го поразяваше и не му се искаше да се прибира.

— Да не би да си решил да помогнеш на Дълбоките поля? — извика от отворения прозорец на замъка Дуби. — Камъните стават все по-хлъзгави.

— Зная — отвърна Джей. Но въпреки това продължаваше да стои навън. — Трябва да видиш това небе — каза той.

— Мога да го видя и оттук!

— И да почувстваш вятъра.

— Още една причина специалистите по промяна на климата да продължават опитите си! Прибирай се!

— Добре де, добре!

Джей се спусна долу, вмъкна се през прозореца и каза:

— Недей да мърмориш като някоя баба.

— Няма, но само си помисли — ти си единствената ми сигурна връзка със света. Какво ще правя, ако паднеш и се утрепеш, реклама във вестника ли да пусна? „Малка подвижна маймуна търси работа във Вирту или Верите. Има голям опит с демони, ентропия и капризни старци. Отличен барман.“

— Навярно ще е по-добре да постъпиш в туристическа агенция — отвърна Джей — и да приемеш какъвто вид искаш във Вирту.

— Малко ме е страх от това.

— Бих могъл да се опитам да те прехвърля обратно за постоянно.

— Иска ми се просто да можеше да ме научиш на този номер с придвижването назад-напред.

— Иска ми се да знаех как.

— Смъртта знае нещичко за това — рече Дуби, — но се съмнявам, че го може. Жалко, че няма начин да създадеш таен портал, известен само на двама ни.

Джей го изгледа внимателно и попита:

— Ами ако вече има такъв?

— Какво искаш да кажеш?

— Ами да предположим, че слугата на мрачен враг на баща ми е трябвало да се сприятели с мен по начин, много приятен за дете — че отначало просто са си играли заедно. А после успях да те прехвърля тук. Навярно вече съм направил половината от онова, за което говориш. Чудя се…

Момчето изглеждаше малко нервно.

— Отчасти си прав — рече накрая Дуби. — Но това беше моя идея, не нейна — и не съм имал време да й кажа какво искам да опитам.

— Значи може да се каже, че идеята ти е хрумнала просто така.

— Да. Беше изкусителна.

— Изкусителна… а може да е било проверка. След като се върнах в кабинета на татко, тя не положи много усилия.

— Какво искаш да кажеш? Та тя нападна замъка! Помислих си, че сме загубени.

— Нима? Тя е проникнала през защитата, за да вземе майка ми. Едва ли е съвпадение, че е починала само няколко дни след раждането ми. Баща ми също е починал млад, което показва, че господарката на Дълбоките поля е успяла да го направи за втори път.

Дуби изсумтя, но си спомни какво бе чувал за предишната обсада на замъка Донърджак, потръпна и обгърна тяло с дългите си тънки ръце.

— Изглежда, господарката на Дълбоките поля е способна да прониква през защитните системи на баща ми — продължи размислите си Джей. — Може би трябва да полага известни усилия, но е в състояние да го прави.

Дуби отново потрепери.