Донърджак - Страница 74

„Произход и развитие на една популярна религия“ бе издадена в съкратен вариант (предимно чрез пропускане на бележките под линия), илюстрирай с образи, произхождащи от различни източници — включително древната традиция на драматизиране. Поставиха я като пиеса, озаглавена „Жрец под прикритие“, филмираха я под същото име (но в триизмерния филм Идън/Дейвис разполагаше със сексапилна и в същото време яка асистентка, която прекарваше повечето време в разпити на членове на църковната йерархия по време на плътски занимания) и създадоха интерактивна виртигра. Тя проявяваше изненадваща склонност към дефекти — преди да я забранят загинаха петима души и десетки други участници бяха ранени. Това само подсили всеобщата убеденост, че елишитите крият повече тайни, отколкото беше загатнал Идън.

Последваха многобройни имитации: „Робът на Ищар“, „Проникване сред елшите“, „Крилатата лъжа“ и други с още по-сензационни заглавия. Но нито една от тях не се продаваше с такъв успех, какъвто имаше книгата на Идън, защото не притежаваха нейното уникално съчетание от антропологично проучване и лична проницателност. Бе логично да се смята, че Артър Идън е станал много, много богат човек. Агентът му отказа да коментира въпроса, но изглеждаше извънредно самодоволен. Спомена се, че си строял нова къща в Париж.

Но самият Артър Идън не можеше да бъде открит за интервюта. След тържествения галаобед, даден в чест на публикуването на книгата му — на който присъстваха невероятно много хора, въпреки (или може би тъкмо заради) заобикалящата го потайност — той се скри от очите на всички. В продължение на няколко месеца след издаването на труда му Идън се съгласяваше да дава интервюта само в писмена форма. После се извини с факта, че се налага Да се защити от многобройните заплахи (както забеляза обаче, нито една от ръководителите на Църквата, а винаги от разярени нейни последователи) и окончателно изчезна.

Книгата му остана в списъка На бестселърите в продължение на повече от година. Електронният й вариант запази първото си място още единайсет месеца. (Някои твърдяха, че това можело да продължи по-дълго, ако трудът не бил вандалски орязван в пиратските издания.)

Църквата на Елиш не даде никакви публични изявления за „Произход и развитие на една популярна религия“. Непосредствено след публикуването на книгата тя загуби част от членската си маса, после започна да я възстановява. От време на време богомолците проявяваха виртсили, но като цяло йерархията изглеждаше безразлична към общественото мнение и се съсредоточаваше върху мисията си.

Изкатерил се високо сред клоните на едно гигантско дърво, Джей благоговейно наблюдаваше боя между Сейджак и Чъмо за водачеството на клана. Беше само въпрос на време. Двубоят назряваше от много отдавна. Чъмо се надяваше да хване Сейджак, когато е болен или ранен, и да му даде повод за сблъсък. Колкото и да се опитваше да го скрие, по време на нападението срещу лагер на екита същия следобед Сейджак си бе навехнал глезена.

— Време е пак да си премерим силите, шефе — малко след завръщането им каза Чъмо.

— Не си достатъчно добър, Чъмо.

— Дълго чаках и те наблюдавах. Всичките ти номера са ми известни. Хайде да проверим.

Сейджак се опита да го укроти с мощен удар с дясната си длан. Чъмо приклекна, блокира го, удари вожда в ребрата с лявата си ръка и викна:

— Остаряваш, слабако.

Сейджак изръмжа, ненадейно го обгърна в ръцете си и няколко пъти го блъсна с глава преди другият да успее да се отскубне и да отскочи от него.

Джей, който играеше на криеница с Дуби сред върхарите на гигантските дървета в джунглата, беше изгубил спътника си и ревовете и ръмженето го бяха привлекли към мястото на боя. Той се настани между клоните и се загледа надолу към съперниците, които се търкаляха по поляната и се опитваха да се докопат за гърлата.

— Некадърник!

— Чукач на куци кози!

— Говнолизец!

С напредването на боя речникът на Джей се обогатяваше.

Сейджак напипа някаква пръчка и удари Чъмо по слепоочието. Той пък го удари с юмруци и го стегна в мощната си прегръдка.

— Ще ти откъсна главата!

— Ще ти строша краката!

— Ще ти изям черния дроб!

— Аз ще изям твоя, подправен с люти билки!

— Ще ти отрежа хуя и ще ти го натикам в гъза!

Сейджак успя да освободи ръцете си и стисна главата на съперника си. Чъмо започна с всичка сила да го рита по навехнатия глезен. Сейджак бърчеше лице, но не отпускаше хватката си.

— Дърто копеле! Ще те утрепя!

Народът пищеше и подскачаше наоколо. „Дали Чъмо е достатъчно лош, за да е добър вожд като Сейджак?“ — чудеха се по-интелигентните.

Джей трепереше и се обливаше в пот, докато хората-зверове се търкаляха и бъхтеха. Никога не бе виждал истински бой.

— Не! — прошепна той, когато Сейджак започна да натиска с палци очите на Чъмо.

Усетил пръстите на вожда върху очите си, Чъмо се опита да го отблъсне, оголи зъби и безпомощно започна да хапе въздуха, като ръмжеше и проклинаше.

Сейджак продължаваше да натиска.

Чъмо вдигна ръце, стисна китките му и се помъчи да ги махне от очите си. В същото време продължаваше да го рита по глезена. И двамата бяха покрити с кръв.

Джей искаше да извърне поглед, но откри, че не може. В гледката имаше нещо опияняващо, събуждащо мисли за рационалността и ирационалността, които отдавна го бяха измъчвали. Като цяло обаче тя го привличаше с ужасното си насилие…

Чъмо нададе смразяващ задавен писък и Донърджак видя, че палците на Сейджак потъват дълбоко в очните му кухини. После вождът светкавично се вкопчи в гърлото на противника си. Чъмо престана да го рита и издаде още няколко приглушени хрипа. След това започна да се задушава.