Донърджак - Страница 65

— Освен че ще е прекрасно, много бих искал да открия обяснение на нещата, които правя. Жалко, че старият Уорън го няма, за да помогне.

— Да, щеше да е като едно време.

— Я ми кажи, можеш ли да ставаш от леглото?

— О, да, всеки ден ме водят на разходка — с всеки следващ път все по-надалеч. Казвам ти, сега съм по-добре, наистина съм добре.

— Страхотно. Тогава хайде да се чуваме веднъж седмично, независимо дали сме напреднали.

— Добре. Чудесно е отново да имаш колега.

2.

Двамата работиха заедно почти три месеца, през които, колкото и да се опитваше да се бави, Донърджак завърши проекта на двореца на Смъртта. Дотогава разработването на теорията на обединеното поле беше предимно в ръцете на Джордан. Донърджак правеше всичко възможно, за да не пренебрегва проектите си, и бе прехвърлил работата по гривната на друга, по-мощна от предишната сцена. Всеки следобед той играеше със сина си във Вирту.

Накрая настъпи денят, в който видя през прозореца пърхането на лъчистата мъглявина. Провери полетата си, после ги усили. Няколко часа по-късно забеляза, че около излъчвателите се е появило лилаво сияние.

Донърджак се премести на централния си пулт и още повече усили полетата. После закрачи из стаята и хвърли поглед към компютърния екран. На него се виждаше череп.

Хм. Значи, атакуваш. Добре.

Като използва приемниците на покрива, Джон се опита да установи източника на енергията. Нищо. Просто го имаше. Той отново усили полетата, застана пред екрана и попита:

— Ти просто за красота ли си, или искаш да си поговорим?

Отговор не последва.

— Ако си успяла да минеш през защитната система, излез да се бием. С удоволствие ще се опитам да те разпарчаладосам.

Фигурата на екрана остана неподвижна.

— Добре. Твоите полета срещу моите — рече той. — Съобщи ми, когато решиш да спрем за днес.

Излъчвателите внезапно проблеснаха, сякаш сред тях танцуваше северното сияние. Донърджак увеличи енергията до максимум.

Излъчвателите започнаха да вият.

— Опитваш се да ги изгориш, а? Почакай да повикам подкрепленията.

Дуелът продължи през целия ден и голяма част от нощта. После призори атаката изведнъж прекъсна. Донърджак чу кикот и погледна към екрана. Черепът бавно избледняваше.

— Това означава ли, че е открила слабо място? — зачуди се той. — Или просто е част от войната на нерви?

Донърджак отслаби полетата. Сега всички трябваше да си починат, разбира се. И се запита какво ли е научил врагът му по време на продължителното нападение.

Изпружи крака върху бюрото й заспа. На сутринта Дак го откри в същото положение, само че сърцето му беше спряло да бие и той вече не дишаше.

Джон д’Арси Донърджак бе погребан до любимата му Ейрадис. Този ден валеше и гайдарят свиреше някъде в планината. Банши ви цели три нощи. Когато по-късно се обади Рийз Джордан, му съобщиха, че Донърджак е заминал на пътешествие.

Дак изведнъж трябваше да се преквалифицира в специалист по отглеждане и хранене на малки деца. Той се консултираше за всичко, което трябва да се дава на детето, къпеше го и го преобличаше по няколко пъти на ден. Под неговите грижи Джон д’Арси Донърджак Младши бързо наддаде, от време на време се смееше и редовно надаваше писъци. Медботът се справяше с всичките му детски болести и имунизации и ежедневно го оставяше да си играе на Голямата сцена, където момченцето виждаше много чудеса, но за щастие беше недосегаемо за тях.

Месеците се нижеха, сезоните също. Все по-рядко търсеха Донърджак, тъй като господарят, изглежда, постоянно пътуваше. Дак всеки ден разговаряше с детето и когато то започна да му отвръща, удвои усилията си.

На няколко пъти роботът бе убеден, че го чува да бъбри с някой друг. Веднъж се оказа, че е в компанията на куче — може би, — очевидно осиновено на някое сметище. В животното имаше нещо ужасяващо, макар че Дак не можеше да каже какво точно. Друг път край него пърхаше красива черна пеперуда, каквато никога не беше виждал.

Лидия не бе възнамерявала да стане майка на осемнайсет години, но детенцето й действаше също толкова опияняващо, колкото и единственият друг човек в живота й — бащата на Алис, Улфър Мартин д’Амбри. Нарече я Алис, точно както двамата с Амбри бяха решили през дългите вечери в къщата им на скалистия бряг във Вирту. Бе се престорила на изтощена (всъщност това много се приближаваше до истината), за да не й се наложи да обяснява какво точно се е случило през десетината месеца след изгубването на сигнала й. Когато се събуди, родителите й я откараха заедно с Алис вкъщи, отказаха всички обаждания и отлично се приспособиха към факта, че дъщеря им не се е завърнала сама, а им е довела и внучка.

Официалното заключение гласеше, че Алис е зачената партеногенетично в резултат на психосоматично преобразуване на „романтичната“ връзка на Лидия във Вирту. Самата тя знаеше истината. Бебето беше колкото нейно, толкова и на Улфър Мартин д’Амбри, въпреки че ДНК на Алис бе идентична с нейната. Но не виждаше причина да спори, тъй като се беше заклела да не казва на никого — дори на родителите си — за виртуалния си съпруг.

Състоянието и влиянието на семейство Хазърд, както и заплахата от съдебен процес срещу агенцията за виртуални ваканции, „изгубила“ Лидия, бяха запазили необичайното раждане на Алис почти в пълна тайна. Семейните приятели бяха оставени да приемат, че Лидия е забременяла по по-обикновен начин.

Само тя знаеше колко й липсва Улфър Мартин д’Амбри. Беше й казал, че не може да я посещава във Верите, но че ще я открие, когато се завърне във Вирту. Макар че вече почти два семестъра посещаваше лекции във виртуален университет и че веднъж бе ходила на виртуална почивка заедно с приятелката си Гуен и по-малката си сестра Синди, Лидия не го беше виждала и се задоволяваше да чака и да се надява.