Донърджак - Страница 64

— Не. Аз съм онази, която може да обяви изхода от битката — разнесе се гласът на Смъртта.

Тя като че ли се наведе към тях и започна да ги обгръща.

Донърджак завъртя докрай едно от копчетата на черната кутия, натисна бутона за пламъците, извади сабите, наду свирката и извика:

— Обстреляй я с всички останали атрактори и се върни на релсите!

Последва миг на абсолютен мрак и Донърджак усети, че се прехвърлят на другата линия. Локомотивът бавно продължи напред и въздухът започна да се прояснява.

Около километър и половина нататък видяха движеща се светлина и Донърджак намали скоростта. Оказа се фенер в ръцете на старец с гащеризон, машинистко кепе и червена кърпа на врата.

Джон спря, наведе се навън и попита:

— Какво има?

Старецът се усмихваше и го наблюдаваше с небрежно изражение.

— Реших да обявя резултата за равен.

— Значи ще изпълниш молбата ми?

— Уговорката ни беше само да я обмисля.

— Е?

— Вземай си пиринчената маймуна и се разкарай оттук. Казах ти, че никога не давам обещания.

Старецът и фенерът му изчезнаха.

— Направи, както каза тя — рече Донърджак. — Връщай се.

— А после? Ще имаш ли повече нужда от мен?

— Не зная.

— В такъв случай междувременно съм свободен да обикалям Вирту, нали?

— Естествено. Ти много ми помогна.

— Благодаря. Чудесно е да си част от легенда.

Донърджак предизвикателно оставяше детето да си играе на Голямата сцена — пейзажът се променяше на всеки петнайсет минути, за да задържа вниманието му — докато той укрепваше замъка си с излъчватели на полето, през което Смъртта му бе казала, че ще успее да се промъкне, стига да има време. Следващата му работа беше да дублира защитните системи и да продължава да променя и подсилва полето. После, докато Дънкан и Ангъс инсталираха новите излъчватели с помощта на роботите, Донърджак започна да доразвива личните полета в гривната на сина си, като отхвърляше идея след идея. Освен това записа на чип спомените и личността си.

Въпреки предпазните мерки реши, че е благоразумно да продължи с проектирането на двореца на Смъртта. Беше убеден, че тя няма да отмъсти за последния им сблъсък поне докато той не завърши плана. Междувременно се забавляваше като включваше в проекта най-различни скривалища, тайни входове и изходи, които странните работници щяха да построят, ако убегнеха от вниманието на господарката им.

— Когато умра — каза на Дак той, — погреби ме до Ейрадис и не съобщавайте на никого. Управлявай замъка от мое име. Поддържай връзка с хората чрез Дънкан и Ангъс и накрая ги направи надзиратели. Периодично им повишавай заплатите, за да са доволни. Грижи се за сина ми. Опитвай се да разбираш какво е най-добро за момчето. Пази здравето му и го храни добре. Погрижи се да се научи да чете, пише и смята.

— Надявам се — отвърна Дак, — че това няма да се случи толкова скоро.

— Аз също — каза Донърджак, — но рано или късно трябваше да ти дам тези инструкции и реших, че е най-добре да го направя още сега.

Същата нощ се настани на третия етаж близо до мястото, на което най-често блуждаеха призраци. Беше взел със себе си бутилка скоч и чаша.

Към полунощ му се стори, че чува слабо дрънчене на вериги. Изчака няколко секунди, за да се увери. После звукът се повтори.

— Призрак? Ти си, нали? — извика Донърджак.

— Да, господарю. Аз съм.

— Можеш ли да ми отделиш минутка преди да започнеш да блуждаеш?

— Естествено, господарю. Известно време ви нямаше, нали?

— Да.

— Преди да поговорим, може ли да попитам какво пиете?

— Хубаво шотландско уиски. Иска ми се да можех да ти предложа.

— О! Би било чудесно. Но в някои стари истории има известна доза истина.

— Какво искаш да кажеш?

— Излей малко от скоча. Изпаренията ми доставят удоволствие. Ако сипеш малко в онзи пепелник, ще мога да поемам от аурата му, докато приказваме.

— Готово, приятелю — отвърна Донърджак. — Между другото, никога няма да разбера дали всичко това не е било просто странен сън. Тази вечер ми се струпа много.

— Ще се опитам да не забравя да ти напомня — каза призракът и подуши с нос. — О! Чудесно уиски!

— Предполагам, знаеш, че наскоро загубих жена си.

— О! Моите съболезнования.

— Благодаря. Чудех се…

— Какво, господарю?

— Чудех се дали не си срещнал духа й на някое призрачно място.

Призракът поклати глава.

— Не мога да кажа. Макар че това не доказва нищо. Понякога известно време блуждаят надалеч. В други случаи получават някаква духовна награда, която е недостъпна за мен. Иска ми се да можех и аз да намеря покой. Обаче това уиски донякъде компенсира нещата.

Донърджак погледна пепелника и се зачуди как толкова бързо се е преполовил.

— Е, благодаря ти. Ще съм ти много признателен да ми съобщиш, ако я срещнеш.

— Ще направя каквото мога, господарю. — Той отново подуши пепелника и Донърджак за пръв път видя усмивката му. — Ще си поговорим ли пак някоя нощ на по чашка?

— Дадено. Имам чувството, че няма да е само веднъж.

Няколко подушвания по-късно пепелникът бе празен. Призракът задрънча с веригата си и се заклатушка по коридора.

Донърджак допи чашата си и се заклатушка в обратната посока.

На другия ден Донърджак разговаря с Рийз Джордан и му разказа за последното си посещение във Вирту. Последва продължително мълчание.

— Странно — рече Рийз накрая, — вярвам ти, но ме безпокои, че олицетворяваш Смъртта, Винаги си бил практичен човек. Мисля, че всичко, което ми описа, е в рамките на теорията. Решил съм да взема твоите записки и тези на Банса, да ги обединя със собствените си предположения и да се опитам да създам приближение на обединеното поле.