Донърджак - Страница 63

— Завий! Ако трябва, пак ще го прегазим! И после пак…

Земята пред тях изригна и на мястото, на което се канеха да положат релси, се издигна огнен стълб. Хидравличните спирачки запищяха и от колелата се издигна дим.

Върху пламтящата грамада от пръст стоеше Смъртта, скрила ръце в черните си ръкави. На склона пред нея се появиха стъпала и тя се спусна долу, осветена от мощния прожектор на Павиана. Гласът й ясно се разнесе над пуфтенето на локомотива:

— Кой смее да нахлува в царството ми?

— Джон д’Арси Донърджак — беше отговорът.

— Трябваше да се сетя. Как стигна дотук?

— През Портала на Сътворението.

— Удивително. Ти наистина си опасен човек, Донърджак.

— Искам сия.

— Вече изпълних желанието ти. Не съм ти давала гаранции колко време ще продължи това. Времето й беше изтекло.

— Ти я остави жива само колкото да роди детето, което искаше. Мисля, че това не е честно.

— Вселената не е справедливо място, Донърджак. Вече не мога да я върна. Искаш ли да останеш при нея? В моите Елисейски полета, където пазя някои неща, може да не ти се стори толкова зле, колкото си мислиш. Дори правя някои отстъпки на онези, към които съм благосклонна.

— Ами синът ми?

— Той е мой. Толкова бързо ли забравяш?

— Не, но не можеш ли да ми направиш отстъпка още сега, вместо по-късно?

— Какво имаш предвид?

— Преди да го вземеш го остави да поживее достатъчно, за да разбере какво представлява животът.

— Животът е жестоко изпитание. Животът е разочарование. За него ще е по-добре да го взема сега и да го отгледам тук.

— Животът е лош само понякога и това е необходимо, за да можеш да оцениш добрата му страна — усещането на нежния вятър в летен ден, радостта от откритието — научно или каквото и да е друго, — вкуса на добрата храна, на хубавото вино, приятелството, любовта. В една или друга форма всичко е любов.

— Любовта е най-голямата самозаблуда, измислена, за да ви спаси от страховете от мрака, който ви заобикаля.

— Съжалявам те. Именно любовта е причината да посмея да се изправя пред теб.

— Не се нуждая от съжалението ти, Донърджак.

— Въпреки това, ако момчето не ти е нужно веднага, би ли могла да го оставиш да поживее преди да го вземеш?

— Ако му позволя да стигне до зрелост, може да се превърне в демоничен фактор и в двата свята.

— А ти не искаш да рискуваш, така ли?

Смъртта се подсмихна.

— Не вярвам в обещанията.

— Може би ще е достатъчна една малка гаранция.

— Никога не се отказваш, а?

— А ти никога не рискуваш. Съществуването ти трябва да е ужасно отегчително.

— Не съм казала, че никога не рискувам.

— Тогава го направи сега.

— Какво имаш предвид?

— Ще се бия с теб за живота му.

Смъртта отново се усмихна.

— Изглежда, забравяш, че не мога да бъда унищожена — след известно време отвърна тя. — Даже да успееш да ме разглобиш на части, силите на вселената някъде и някак си пак ще възкресят своята пазителка на ентропията. Без мен нещата не могат да функционират правилно. Съществуването ми не може да бъде прекратено. Ти, от друга страна, си обикновен смъртен. Борбата ти ще е обречена.

— Зная. Затова се надявах, че можеш да ми направиш отстъпка.

— А именно?

— Ако се бия добре, да обмислиш молбата ми.

— Сложен въпрос. Търсиш съчувствие от създание, за което се смята, че не съчувства на никого.

— Да.

— Значи, ако аз реша, че съм победила, но ти все още се държиш, ще се откажеш от живота си, така ли?

— Да.

— Интересно. Наистина. — Тя замълча, после каза: — Добре, съгласна съм. — И внезапно изчезна.

— Отваряй си очите на четири — каза Донърджак на Павиана.

Но той я видя пръв. Смъртта внезапно се появи до локомотива и протегна ръце към прозореца.

— Пламъците ли, шефе?

— Не. Не прави нищо. Това е проверка.

Изведнъж Смъртта отдръпна ръка и заоглежда прозореца. После отново се пресегна и се отдръпна.

— Трябва да разбера как го правиш, Донърджак — каза тя. — Това е много опасно.

— Не и за мен.

— Ако имам достатъчно време, ще успея да се вмъкна вътре.

— Но засега не можеш — отвърна той и запрати към нея два ексцентрични атрактора.

Смъртта падна и когато Донърджак надникна през прозореца, не успя да я види.

После внезапно отново се изправи пред тях и извади ръце от ръкавите си. По пръстите й затанцуваха светлини и се превърнаха в топки, които полетяха към локомотива и избухнаха.

— А сега?

— Опитва се да ни отвлече вниманието. Не прави нищо. Ще успеем. Вече го зная.

Донърджак продължително и мощно наду свирката.

Огнената канонада продължи и накрая той каза:

— Извади сабите.

От двете страни на локомотива изскочиха дълги остриета и като ножици прерязаха Смъртта.

Тя падна разполовена и огнената буря престана.

— Сега насочи пламъците си към нея и я обстрелвай с ексцентрични атрактори.

Двете половини на Смъртта започнаха да димят и да се смаляват.

— Още ексцентрични атрактори. Изглежда, действат. Смъртта окончателно се стопи.

— Сега бавно отстъпи назад, после монтирай релси отстрани и ги свържи с онези, по които дойдохме.

— Искаш да кажеш, че сме я победили ли?

— В момента я няма, за да го оспори, така че победата ще обявя аз. Да се махаме оттук.

Павиана започна да маневрира.

Когато наближаваха разклонението, ги обгърна мъгла. Донърджак включи фара и локомотивът намали скоростта. Мъглата се вихреше и потъмняваше. После се сгъсти в огромна, мрачна, крилата фигура. Изведнъж в нея заблестяха безброй звезди и лицето й внезапно стана прекалено тъмно и в същото време ослепително ярко. Фигурата протегна ръце и въздухът помежду им се изпълни с лъчиста мъглявина.