Донърджак - Страница 62

Пиринчения павиан полетя напред. Пронизваше планински склонове, прехвърляше реки, пресече Облачния каньон. Понякога наоколо му бушуваха бури, друг път в ясното небе блещукаха звезди. Вирджиния Талънт го видя да минава. Сейджак се стресна, докато кастрираше един вражески главатар, и се вслуша в писъка на свирката му, разнесъл се от покрайнините на джунглата. „Приятно“ — отбеляза той. Жертвата му изкрещя нещо нечленоразделно. Когато пресичаше саваната, го забеляза и чу Трантоу, който затръби в отговор. Влакът отново изсвири. Той отново му отговори.

Все по-бързо и по-бързо, докато накрая — Пътят. Пътят, Пътят…

Скоро се понесоха покрай него, гигантска магистрала, минаваща през безброй пейзажи, по която се движеха най-различни пътници. Магистралата постепенно се стесни, превърна се в черен път и накрая съвсем опустя.

Пиринчения павиан поставяше релси и пред тях бавно започна да просветлява. Донърджак бързо започна да издига щитове, докато светлината ставаше все по-пронизителна. Скоро го изпълни усещането, че атмосферата вибрира. После се разтрепери и самата земя.

От двете им страни изригнаха вулкани. Пейзажът се обърна наопаки.

— По-бързо! — нареди Донърджак.

Павиана полетя като куршум през район, в който планините висяха с върховете надолу. После бяха всмукани в небето и земята отново започна да се разтърсва. Морета се изпаряваха в небето и образуваха блестящи дъги. Въздухът се изпълни със слаб, едва доловим екот.

— Приготви се рече Донърджак. — Когато ти кажа, започни да изстрелваш ексцентричните атрактори пред нас и завий надясно!

Секунди по-късно той извика:

— Сега!

Светът около тях се превърна в ад. Полетяха през район от чиста светлина — ослепителна въпреки филтрите. Сякаш ги брулеха ужасни ветрове и Донърджак усети силите на Сътворението в гърба си.

— Атрактори назад! — извика той.

Блъскането продължаваше и продължаваше и като че ли ги караше да развиват все по-висока скорост.

— Сега надолу! Надолу! Надолу! — извика Донърджак едва ли не преди да съществува такава посока.

В глухия екот му се стори, че чува гласа на Уорън Банса да казва: „Мамка му!“

Запрати назад още ексцентрични атрактори и продължи напред в светлината.

Постепенно кънтежът заглъхна и пред него полетяха зловещи фигури.

— Рязко наляво! — извика Донърджак.

— Да, да, Джей Ди.

Накрая пред тях се появи хоризонтът.

— Продължавай наляво.

След известно време стигнаха до високи хълмове. В склона на един от тях се виждаше отвор.

— Влез в пещерата.

— Изглежда доста тясна. Джей Ди.

— Тогава намали скоростта.

Локомотивът постепенно забави ход.

— Мисля, че ще можем да влезем. Само че ще трябва да включим фаровете.

Бавно продължиха надолу. По стените около тях минаваха ярки метални нишки. От време на време проблясваше нещо стъклено.

Донърджак наду свирката. Пътят най-после се изравни и тунелът малко се разшири. Стигнаха до издигнат участък. Пещерата се стесни, после пак започна да се разширява.

Отново прозвуча свирката.

— Още малко — каза Донърджак.

Пътят стана стръмен и Пиринчения павиан увеличи скоростта, за да може да вземе наклона. Далеч пред тях се появи портал.

— Може да е това, Джей Ди.

— Струва ми се, че имаш право. Трябва да излезем бързо, с надута свирка.

— Ясно.

Пиринчения павиан се понесе напред и порталът бързо се уголеми, но не стана по-светъл. Пътят започна да се изравнява. Донърджак наду свирката и отново пусна „Дикси“.

Влетяха в сумрачния свят, в който се носеха облаци от останки и от време на време върху земята се изсипваше дъжд от разградена материя. Купчини отпадъци се разпадаха пред очите им и разкриваха тъмни ливади, тресавища и гори. Минаха по брега на огромно мрачно море от подвижни пясъци или прах. В небесата висеше черно кълбо. Понякога от земята се надигаха кости.

— Сега накъде, шефе?

— Не зная къде е. Просто продължавай напред. Мисля, че тя ще забележи.

След известно време зърна слабо синкаво сияние наляво от тях.

Павиана зави и пое нататък. Светлината слабо се усилваше. Стигнаха до върха на хълм и оттам Донърджак видя долината.

— Стой! — извика той и впери поглед надолу. Странно обагрени пламъци изскачаха от цепнатини в земята. Сред тях се трудеха странни създания. Нито хора, нито машини, а сякаш сглобени от най-различни части — крака от метал, скелет вместо тяло, счупено радио вместо глава, кабели, жици и кости. Навярно тракаха и дрънчаха, помисли си Донърджак, макар че от върха на хълма не можеше да ги чуе.

Някои от работниците мъкнеха големи каменни плочи, докато други издигаха огромна желязна порта, върху която ръждата беше гравирала сцени от Танца на смъртта.

— Моят дворец — отбеляза Донърджак. — Вече го строят. Интересно. Разруши го.

— Но…

— Постави релси, събери достатъчно пара, надуй свирката и тръгни надолу по склона. Когато стигнеш до двореца, просто мини през него. После спри.

Той започна да натиска копчетата на малка черна кутия от лявата си страна.

— Напред!

Пиринчения павиан се понесе напред и вълна от статично електричество накара косата на Донърджак да се изправи, после тя отново се заглади.

— Боен режим! — каза той.

Никой от работниците не вдигна поглед, докато приближаваха, макар че Павиана бълваше пламъци от всичките си страни. Когато минаха през предната стена, една четвърт от нея се срути. Докато профучаваха през средата на двореца, косата на Донърджак отново настръхна и този път остана така.

Когато излязоха от отсрещната страна на сградата, той извика: