Донърджак - Страница 45

Часове по-късно изписа молива и взе друг. Усещаше, че работи в грешна посока, но в същото време съзнаваше, че плете мрежа. В момента му се струваше по-важно да обгражда проблемите с повече предположения, отколкото да се надява на точност.

По-късно дойде Ейрадис и двамата седнаха да обядват на малката маса до прозореца.

— Напоследък работиш усилено — каза тя.

— Имам много проблеми за решаване.

— Повече от обикновено, както изглежда.

— Да.

— С онзи дворец ли?

— И с него, и с други неща.

— О? С нашия проблем ли?

Той погледна към един от терминалите и кимна. Ейрадис направи същото.

— Как се чувстваш?

— Сега съм добре.

— Чудесно. Някакви нови призраци?

— Наистина ли смяташ, че можеш да го направиш? Да попречиш…

— Не зная — сви рамене Джон. — Даже да реша теоретичните проблеми, трябва да открия как да ги приложа на практика.

Тя кимна.

— Разбирам. Информирай ме как върви.

Донърджак се пресегна и стисна ръката й. Ейрадис се изправи, усмихна се, целуна го и се отдръпна.

— По-късно — каза тя.

— По-късно — съгласи се той и се върна към работата си.

Не знаеше колко часа са минали. Когато се съсредоточеше, губеше представа за времето.

В един момент чу да викат името му.

— Донърджак!

Гласът му прозвуча познато.

Той повдигна глава и се огледа.

— Да?

— На сцената ти съм.

Донърджак скочи на крака и възкликна:

— Рийз!

— Точно така. След като получих номера ти, реших да намина, вместо да ти се обаждам. Отдавна не сме се виждали.

— Така е. — Донърджак отиде до липсващата стена на Сцената от лявата му страна. — О, божичко!

Усмихваше му се висок мъж с буйна тъмнокестенява коса. Носеше дънки, маратонки и зелена спортна риза. Изглеждаше трийсетинагодишен.

— Видът ти е…

— Недей ми завижда — отвърна Рийз. — Това е образ. Истинското ми тяло лежи в кома и изглежда полумъртво. Медицинските ИИ пак работят, та пушек се вдига, проучват други клонове освен семейството на маймуните и разработят ново лечение. Време е да направим още малко медицинска история или да спуснем завесата.

— Съжалявам.

— Недей. Живях повече от останалите и още се наслаждавам на света. Бил съм навсякъде, правил съм почти всичко, чел съм няколко велики книги, обичал съм няколко прекрасни жени и съм си сътрудничил на равни начала с Джон д’Арси Донърджак и Уорън Банса.

Донърджак извърна очи.

— Ти си бил там, нали? — накрая попита той. — Успяха ли да разберат какво се е случило с Уорън?

Рийз поклати глава.

— Изобщо не откриха тялото му и нищо, свързано с него. Не ми е известно някой друг да е скочил с парашут и да не е стигнал до земята. Жалко, че беше толкова добър фокусник. Всичко това само размъти водата. Когато журналистите свършиха, всички следи бяха студени, информацията — изопачена. Й онова проклето писмо! Пишеше, че щял да изпълни най-великия си фокус!

— Не са ли открили други писма или дневници?

— Не. И той е един от малцината, които ми липсват. Чудя се дали накрая не е работил по нещо?

— Статия за естествените геометрии на Вирту.

— Наистина ли? Никога не съм я виждал. Публикувана ли е?

— Не. Даде ми да я прегледам в ръкопис. И умря преди да успея да му я върна.

— Интересна ли е?

— Всъщност само бележки. Трябва още много работа. Но да, като си помисля сега, наистина е интересна. Странна. От години не си бях спомнял за нея. Сега съзнавам, че в нея има нещо, за което исках да поговоря с теб.

— Пазиш ли я още? Бих искал да я прегледам.

— Не зная. Нямам представа къде да я търся.

— Е, какво искаш да обсъдим?

— Почакай малко. — Донърджак отиде до бюрото си и взе бележниците си. Когато се върна, влезе в Голямата сцена. — Работя по някои неща, за които искам твоето мнение.

Рийз погледна към бележниците и отбеляза:

— Като че ли има много материал.

— Ами… предполагам, че е така.

— Тогава ще те помоля да влезеш във Вирту и да се върнеш заедно с мен на мястото, от което току-що идвам. Можеш да сканираш тези данни и да ги прехвърлиш там.

— Не ми харесва идеята да ги прехвърлям където и да било — отвърна Донърджак и потърка носа си. — Какво му е толкова специалното на адреса ти във Вирту?

— Диференциалният времеви поток, който разработих за него. Няколко минути реално време там се превръщат в няколко часа. В такъв момент предпочитам да съм там.

— Разбирам — каза Донърджак. — Ако ми дадеш координатите, след малко ще дойда при теб.

Рийз кимна и му ги съобщи. После се завъртя и започна да се отдалечава. Скоро достигна точката на изчезване и мина през нея.

Донърджак отиде в друга част на огромния си кабинет, влезе в малка кабина, направи необходимите настройки, вкара координатите, после се отпусна по гръб.

По-късно се изправи, облечен в тъмнозелени панталони и лека риза. Стоеше в сенките на гъста гора и чуваше шум от падаща вода. Донърджак се насочи към него и стигна до малка поляна, покрита с пъстри цветя. От отсрещната страна се издигаше покрита с пълзящи растения двайсетинаметрова канара, която се очертаваше на синия фон на небето. В подножието й и по поляната бяха пръснати няколко големи камъка, сякаш нарочно оставени за ефект. Наляво от него водопадът се изсипваше в поток от петнайсетина метра височина. Високо горе ту се появяваше, ту изчезваше дъга.

На един от по-малките камъни в подножието на скалата седеше Рийз, обгърнал краката си с ръце и опрял брадичка на коленете си. Когато Донърджак се появи на поляната, той се усмихна.

— Добре дошъл в моето скривалище — каза Рийз. — Защо не седнеш? — Той протегна ръка и потупа съседния камък.