Донърджак - Страница 44

Започна да се разхожда по бойниците. Влажният вятър развяваше косата му. Замисли се за въпроса, на който някога не беше обърнал внимание. За какво можеше да използва детето Смъртта? Като пратеник? Но тя със сигурност бе в състояние да си създава пратеници, когато имаше нужда от тях. Не, трябваше да е нещо друго. Дали просто нямаше да й е забавно да има жив паж в новия си дом? Вероятно. Разликата сигурно щеше да й достави естетична наслада. Трудно можеха да се предполагат мотивите на толкова непознато създание. Зад хълмовете проблесна мълния и миг по-късно изтътна гръм. Нямаше смисъл да губи времето си в догадки, след като не разполагаше с нужната информация.

Първо трябваше да открие как Смъртта е успяла да върне Ейрадис във Верите, вместо във Вирту и как е направила така, че жена му да забременее. И двете неща не бяха теоретично възможни. Той се върна към идеята си за по-висшите пространства във Вирту. Ако неговата хипотетична Фаза IV съществуваше, част от отговора можеше да се крие там. Пътуването назад… Дали не ставаше дума за фина манипулация с равнището…

Следващата мълния донесе истински дъжд. Донърджак влезе в замъка и започна да се разхожда из коридорите на горния етаж. Ами ако обединеше теорията за Вирту и включеше предположението за фаза IV? Ако се окажеше действено, това можеше да обясни всички аномалии На пространството — от хаоса на Сътворението до хипотезата за обратното развитие във времето и включването на данни, до които мястото очевидно нямаше достъп. Ако постигнеше това, той беше убеден, че ще е в състояние да открие и по-практични приложения.

През следващите дни — а понякога и нощи — Донърджак се посвещаваше на този проблем винаги, щом успееше да се откъсне от проектирането на двореца на Смъртта. Опитваше се да работи без машини, използваше бележници, моливи и старовремски ръчни калкулатори. Когато се нуждаеше от компютър или използваше своето кътче от Вирту за Gedankenexperiment, той незабавно прехвърляше резултатите в бележниците си и правеше всичко възможно, за да изтрие следите от работата си в другия свят.

Чувстваше, че отговорът може да се крие в хаоса на Сътворението. Върна се в Ден първи, но дори тогава нещата бяха прекалено сложни. След това стигна до първия час, но не успя да открие условията, за да коригира уравненията си. Освен това Вирту, изглежда, не можеше сама да документира историята си. Различните опити за симулация даваха различни резултати. Той прехапа устни, отпусна се назад и зарея поглед към стената. За пръв път от десет години си помисли за Рийз Джордан и Уорън Банса.

Пенсиониран математик и специалист по информатика, Рийз Джордан беше най-старият човек, когото Донърджак познаваше. Дори и като обитател на балтиморския Център за ятропатични заболявания, Рийз държеше рекорд сред дълголетниците. Колкото повече средства за удължаване на живота изобретяваха, толкова по-сложни ставаха следите, които тези терапии оставяха в тялото. Всички обитатели на Центъра бяха на повече от сто години. Донърджак, бързо запресмята. Ако още беше жив, Рийз трябваше да е на около век и половина. Всички тези старци имаха уникални медицински проблеми, предизвикани от медицинските методи, които ги бяха съхранили живи. Телата им представляваха истински музей на средствата за удължаване на живота. Към тях не можеха да се отнасят като към обикновени граждани. От друга страна, научната им стойност далеч надхвърляше разходите за поддържането им. Всеки път, щом някой от тях получеше криза, трябваше да се разработва нова терапия за конкретния случай.

А сега Рийз Джордан — ако разумът му все още бе непокътнат — можеше да се окаже ценен консултант. Той беше присъствал и работил в мрежата, когато чашата бе преляла, довеждайки до срива на единната система на света. Един час по-късно, когато частите й се бяха свързали, се беше появила Вирту. Той бе написал по въпроса много статии, и научнопопулярни, и технически. Години наред го бяха канили като лектор. Някои от първоначалните му идеи вече се смятаха само за „любопитни“, но той несъмнено беше един от най-големите авторитети в областта на електронната сянка на света.

Донърджак отиде до един от терминалите, намери номера на Центъра и го набра. На екрана се появи идеализирано мъжко лице, прог, разбира се.

— Център за ятропатични заболявания — каза той. — Какво обичате?

— Рийз Джордан още ли е там? — попита Донърджак.

— Да.

— Мога ли да разговарям с него?

— Страхувам се, че в момента не е възможно.

— Добре ли е?

— Не ми е позволено да обсъждам състоянието на обитателите на Центъра.

— Не исках да кажа това. Въпросът ми е дали, когато стане възможно, той ще е в състояние разумно да разговаря с мен?

— О, да. Но, разбира се, в момента не е възможно.

— Знаете ли кога мога да го намеря?

— Не.

— Искате да кажете просто, че спи, че е на терапевтичен сеанс или че физически не присъства в Центъра?

— Физически присъства и не спи, но е зает с друго нещо.

Донърджак кимна.

— Искате да кажете, че е във Вирту.

— Да.

— Може ли да получа координатите му там?

— Съжалявам, но тази информация е поверителна.

— Е, предполагам, че бихте могли да се свържете с него. Ще му предадете ли съобщение от мен?

— Можем да оставим съобщение на номера му. Не мога да кажа обаче кога ще реши да го провери.

— Разбирам. Казвам се Джон д’Арси Донърджак, Преди години сме работили заедно. Просто му предайте, че трябва да обсъдя нещо с него.

— Ясно.

Донърджак остави номера си и се върна към размислите си. Вирту. Изглеждаше естествено Рийз да е там през последните си дни. Беше прекарал голяма част от живота си в проучвания на този свят. А и освен чисто научния си интерес към него той признаваше, че се възхищава на многобройните му новости. Донърджак взе молив и нахвърли в бележника си уравнение. После дълго го проучва и коригира.