Донърджак - Страница 33

После се унесе и засънува. По някое време си спомни нещо, което трябваше да запише, и заопипва нощното шкафче, за да намери диктофона.

Внезапно усети, че го събаря.

Отвори очи и се наведе напред. Умът му светкавично превключи на упражнението от предишната седмица.

Диктофонът увисна във въздуха на няколко сантиметра под равнището на плота на шкафчето.

Известно време той само го гледа. После бавно протегна ръка и го хвана.

5.

Веднага щом седна на него, диагностичното устройство я претегли, измери пулса и кръвното й налягане и регистрира профила на мозъчните й вълни. Трябваха му още няколко секунди, за да анализира няколко кубични милиметра кръв.

После й каза:

— Госпожо, вие сте бременна.

— Грешиш — каза тя.

Изтече още една минута.

— Диагнозата е потвърдена — настоя устройството.

— Сигурно си се повредило.

— Малко вероятно — отвърна то. — Аз съм съвсем ново и във фабриката ме подложиха на пълни изпитания.

— Има причина да пристигнеш тук с едногодишна гаранция и без допълнително заплащане.

— Да, защото това е жест, заради който рядко им се налага да плащат. Мога да ви дам номера, за да поискате телепроверка.

— Добре, дай ми го.

По-късно техникът от сервиза, който настоя лично да провери устройството във виртпространството, поклати глава и каза:

— Нищо му няма. Работи отлично.

— Но аз не може да съм бременна!

Техникът я погледна и се поусмихна.

— Убедена ли сте?

— Просто не става така — отвърна Ейрадис.

Той поклати глава.

— По-добре да не ви питам какво искате да кажете. Но повярвайте ми, проблемът не е в устройството. А какво ще решите да правите с информацията, разбира се, си е ваша лична работа.

Тя му кимна на сбогуване и угасна като светлина.

После се заскита из високите зали на замъка. Мислеше за деца. Около нея се плъзгаха сенки, теченията поклащаха завеси и гоблени. По гредите на таваните се щураха и дращеха мънички същества. А какъв беше онзи друг звук?

Удивляваше я невъзможността на всичко това. Съчетаването на Вирту и Верите винаги бе стерилно, трябваше да е стерилно. Така бяха устроени световете. Нямаше място за пазарлъци с принципите. Не можеше да е бременна. Тя спря и се погледна в чудновато криво огледало. Лекото движение настрани правеше лявата й буза да изглежда като издута. Ефектът я развеселяваше всеки път щом минеше покрай него.

Какво се беше случило след смъртта й във Вирту и преди възкръсването й в Дълбоките поля?

Звукът отново се разнесе, мелодичен и в същото време металически. Каквото и друго да означаваше това, господарката на изгубените бе успяла да прати превъплътената й същност през интерфейса, за да я превърне в истинска обитателка на Верите. Дали тази промяна включваше и възможност за забременяване в нейния нов дом? Вече колко време се намираше във Верите? От шест месеца? Година? Трудно свикваше с начина, по който действаше тук времето.

Пак — и вече по-близо — онзи звук. Може би идваше от стаичката вляво или от коридорчето зад нея? Тя забави крачка и погледна в помещението. Нищо. Ейрадис влезе.

Зад гърба си чу тих шум. Завъртя се и зърна в коридора тъмния силует на дребен мъж в дрипава туника и бричове, брадат и с верига на глезена.

— Кой сте вие? — попита тя.

Той прекъсна стона си и завъртя глава, сякаш за да я разгледа.

— Кой… сте вие? — повтори Ейрадис.

Мъжът избъбри нещо нечленоразделно, но смътно познато. Тя поклати глава.

Той го повтори. Прозвуча й като „Не зная“.

— Не знаете кой сте, така ли?

Последва друго изречение, което тя почти разбра и започна да превключва аналитичните си програми, за да открие какъв е акцентът му. Следващия път, когато непознатият заговори, Ейрадис успя да осъвремени и редактира думите му.

— Твърде дълго — рече той — по мрачния път на паметта. Името забравено, подвизите невъзпявани.

— Какви са били подвизите ви?

— Кръстоносец — отвърна мъжът. — Много битки.

— Как се озовахте… тук?

— Семейно имение. Моето загубено. Затворник много време. Мрак.

— А враговете ви?

— Покойници. Покойници. Сега различно, това място. Срутено, изчезнало. Но духът му останал. Блуждал из призрачния замък и още блуждая. Аз и други от дните отдавнашни. Той е тук, в обвивката на новия. Понякога го виждам, друг път не. Избледнява, също като мен. Сега обаче вашето сияние. Добре. Иначе щеше да избледнее. И после високо във въздуха аз, а от височина страхувам се. Оставам. По-добре да блуждая сега. Вашето име, госпожо?

— Ейрадис — отвърна тя.

— Добре дошли, вие и рожбата ви бъдна. Наблюдаваше ви банши.

— Банши ли? Какво е това.

— Шумен женски дух. Провижда лоши неща и тогава вие.

— Снощи чух вой.

— Да. Беше тя.

— И какво ще е това лошо нещо?

Той сви рамене и веригата му издрънча.

— Когато става дума за провижданията им, банши обикновено генерализират нещата.

— В такъв случай не ми изглеждат много полезни.

— Банши са повече за атмосфера, отколкото за използване.

— Чувала съм ви от време на време и сега ви виждам за пръв път. Къде отиват призраците, когато не блуждаят?

— Не съм сигурен. Предполагам, че е нещо като сънуване. Нещо подобно. Но е място, места, късчета. Миналото се смесва с нови неща. Но пък това често се случва и в будно състояние. Разбуждаме се повече, когато наоколо има хора, като сега. Тя поклати глава.

— Не разбирам.

— Аз също. Но докато ме няма, научавам разни неща. Късчета. Парчета. Когато се върнах, знаех повече, отколкото преди. Вие сте много странна личност.

— Аз не съм от Верите. От Вирту съм.