Донърджак - Страница 170

170

Настъпи мълчание, после заговори Дръм:

— Хайде да решим този въпрос след като уточним кой какво ще прави. Двамата с Линк сериозно проучихме елишитите. В съчетание с информацията за устройството на Банса това ми дава всички основания да смятам, че прехвърлянето съдържа хардуерен елемент. Ако го саботираме, можем да спрем и самото прехвърляне.

— Или да го забавим — отвърна господарката на Дълбоките поля. — Някои от божествата са придобили симбионти, чиито виртспособности им позволяват да излъчат самото божество.

Дръм хвърли поглед към Алис. И двамата си спомняха деня, в който ги беше нападнал крилатият бик.

— Устройствата могат да са на две места — каза Джей. — На Меру и в Калифорния, където ще се проведе Празникът. И в цялата суматоха едва не забравих, че те са свързани помежду си.

Той бързо им разказа за влизането си във фабриката и как при прехвърлянето се е озовал на строителната площадка в Калифорния. Накрая заключи:

— Най-добре е да се върна на Меру — Пиринчения павиан ще ме откара дотам — и да проверя на място. Ако оборудването е във Вирту, ще се справя с него там. Ако е във Верите, мога да се прехвърля и да види какво ще успея да направя.

Дуби въздъхна.

— След като знаем, че можеш да ме прехвърляш през интерфейса, Джей, аз ще дойда с теб.

— А аз — изръмжа Мизар — мога да проследявам и да се бия… заедно… с теб. Мога… да преминавам през… сайтовете.

— И аз ще дойда, Джей.

Всички се завъртяха към Алис Хазърд.

— Трогнат съм, Алис — като се опитваше да се държи любезно, каза момчето, — но в случая важното е да можеш да пресичаш интерфейса в двете посоки. Мизар поема огромен риск. Определено не можем да помолим Пиринчения павиан постоянно да е около нас, за да те прехвърля.

— И отзоваването — прибави Рийз — може да не действа от Меру. Там е доста високо и не попада в обсега на прехвърлящите бази данни.

— Вярно е — потвърди господарката на ентропията. — Дръм едва успя да се отзове от Дълбоките поля, при това само защото аз подсилих сигнала му. Както са се убедили много наемници и екита, навлизането в некартираните пространства на Вирту може да завърши със смърт или осакатяване.

Алис самодоволно се усмихна.

— Но аз мога да правя същото като Джей. Мога да пресичам интерфейса.

— Какво! — възкликна той.

Отгоре се разнесе смехът на Дуби.

— Нали ти казах да не я подценяваш, Джей!

— След като се запознах с Амбри, на няколко пъти усещах, че мога да се прехвърля — поясни Алис. — Сигурно са ми направили нещо, за да съм в състояние да стигна до Земята зад Северния вятър — беше много странно пътуване.

— Активиране на летаргична програма — измърмори Рийз. — Напомня ми за онова, което Джон ми разказа за първото им пътуване с Ейрадис от Дълбоките поля.

Всички погледнаха към него. Смъртта мълчаливо кимна в знак на съгласие.

— Не обръщай внимание на стареца и продължавай, мила — каза ученият.

— Е, аз никога не се бях прехвърляла във Вирту с истинското си тяло и не бях убедена, че мога да го направя без чужда помощ. Когато Джей спомена за лунния портал, разбрах, че това е съвършената възможност. Тогава опитах и разбрах, че го мога, Джей.

— Можеше да се озовеш насред уличното движение!

— Спомни си, че това изобщо не ти попречи да изпитваш възможностите си, Джей — засмя се Рийз. — Предполагам, че няма да успееш да вразумиш момичето повече, отколкото навремето аз теб.

— Така че мога да отида с Джей — заключи Алис. — Мога да шпионирам и ако той ми помогне, както на Дуби, ще съм при него, ако се наложи да продължи проучването във Верите.

— Не трябва да се излагаш на такава опасност!

Алис му отвърна само с леден поглед. Дръм се изкиска, а Джей се изчерви, защото осъзна, че отново се държи с момичето като с прог-героиня.

Дуби го сръга с лакът.

— И тя идва с нас, нали, Джей?

— Хм, да.

Алис се усмихна. Смъртта се обърна към Дръм.

— Това означава, че ти ще трябва да се срещнеш със Скорост. Съгласен ли си?

— Естествено. — Детективът постави ръка на сърцето си. — И тъй, макар че вървя през мрачната долина, аз не се боя от злото, защото Смъртта е на моя страна.

— Не мога да съм до теб, но ще ти дам известна информация, която да използваш в подходящ момент.

— Чудесно. Но искам да кажа нещо: според мен на Джей, Дуби и Алис ще им е по-лесно, ако всичко в Калифорния не върви според плановете на елшите.

— Само не нов бунт! — отвърна Джей. — Предишният може и донякъде да компрометира елшите, но пострадаха невинни хора.

— Онова, което имам предвид, няма да предизвика бунт… поне не мисля — каза Дръм, погледна Алис и поясни: — Имам предвид нашия клиент.

На лицето на момичето плъзна дяволита усмивка.

— О, да! Страхотно!

Детективът се обърна към обърканите си приятели.

— Какво ще кажете, ако се появи Артър Идън?

— Авторът на „Произход и развитие на една популярна религия“, онзи, който от толкова много години е в черния списък на елшите ли? — ухили се Джей. — О, чудесно!

— Когато си свърша работата във Вирту — продължи Дръм, — ще отида на Празника и ще направя каквото мога, за да поразмърдам тълпата.

— Ще трябва да координираме действията си — отвърна Джей, — но смятам, че идеята е отлична.

— Моята роля — каза господарката на Дълбоките поля — ще е тук във Вирту — налага се да се справя с някои натрапници. Ако Трантоу и Фекда се присъединят към силите на Моребог, когато Дръм го убеди, че е в негов интерес да се съюзи с нас, ще имаме и генерали.

Отново мълчание.

— Няма смисъл да мислим за по-нататък — отвърна Дръм. — Когато господарката на ентропията ми определи среща със Скорост, ще разбера дали ще успеем Да си осигурим съюзник. После ще разговарям с Идън.

170