Донърджак - Страница 171

171

— Може би — рече Джей — ще е най-добре двамата с Алис да се поупражняваме в пресичането на интерфейса. Не ми се ще в последния момент да открием, че не можем да се прехвърляме.

Извинението бе съшито с бели конци и момчето го съзнаваше, но Алис се усмихна и леко го плесна по ръката.

— Направо горя от нетърпение!

Смъртта ги огледа един по един и каза:

— И не забравяйте да си починете и да се нахраните. Вие не сте ииони, няма да получите и от подсладените заряди, с които Върховните дават сили на слугите си.

Те благодариха на Калтрис и си тръгнаха. Смъртта също стана. Рийз Джордан я спря.

— Напоследък не съм особено силен, госпожо, но всеки получи своята роля. Мога ли и аз да помогна с нещо? Силите ме напускат, но може би вие ще сте в състояние да…

Господарката на Дълбоките поля бавно поклати глава. Рийз пребледня. Калтрис се издигна от водата.

— Господарке?

— Смъртта идва за всички — каза й господарката на ентропията. — Рийз Джордан е живял повече от другите и триковете, които правиш тук с времето, още повече го приближават към края му.

— Ще видя ли лъчистата мъглявина? — с пресеклив глас попита Рийз.

— Само онези от Вирту виждат лъчистата мъглявина — отвърна Смъртта. — Банса я видя, Донърджак не. Не зная как ще е при теб.

— Не казвайте на Джей — рече ученият. — И без това съвсем скоро ще научи.

— Добре.

— Тогава доскоро.

— Искрено се надявам, Рийз Джордан.

С тези думи Смъртта си тръгна. Старецът стисна ръката на Калтрис.

— Ще почакаш ли заедно с мен?

Тя му отговори с водни капки, които може би бяха сълзи, а може би просто дъжд.

— Здрасти, мамо.

— Алис, колко се радвам, че си жива и здрава! Кога ще се прибереш?

— Още не съм свършила. Моля те, предай извиненията ми на баба и дядо, но няма да успея да дойда на Празника.

— Ако е заради онзи младеж, можеш да доведеш и него.

— Не, няма такова нещо.

— Тогава защо се изчерви?

— Мамо! Говоря сериозно. Искам да те помоля за една услуга, която навярно ще помогне и на Амбри.

— Слушам те.

Джей д’Арси Донърджак обикаляше по коридорите на замъка Донърджак. Искаше му се да чуе воя на банши. Знаеше, че не е възможно, разбира се, но си позволяваше да помечтае. Отвори полупразната бутилка скоч, наля малко в една чинийка и я остави на перваза на прозореца.

Разнесе се дрънчене на вериги, призрачният кръстоносец се появи и с наслада вдиша аромата на уискито.

— Значи си успял да се върнеш невредим.

— Да, момко, всички успяхме, освен твоята госпожа майка.

— В такъв случай онези, които изчезваха от бойното поле…

— Бяха прогонени, но не и унищожени. Ти имаше право, че мъртвите не могат лесно да бъдат убити. Обаче успяхме да ти помогнем малко, нали, млади господарю?

— Да.

— Тогава вземи да похапнеш и да поспиш, момко. Тази битка е спечелена, но следващата още не е започнала.

Бен Куинан с изненада чу, че на вратата на колибата му се чука. За миг си помисли дали да не остави чукането без отговор, но появата на гости беше толкова неочаквана, че отиде да отвори.

Грубото лице на русия мъж, който стоеше навън, бе любезно, но иначе безизразно. Той протегна ръка и му подаде визитната си картичка.

— Господин Куинан, аз съм Дезмънд Дръм. Дали бихме могли да поговорим?

Куинан запремигва, после погледна визитката. На нея пишеше: „Дезмънд Дръм, частен детектив“. Отдолу беше надраскано на ръка: „Наистина бихте желали да разговаряме“.

— Заповядайте, господин Дръм.

— Благодаря. — Детективът го последва вътре и застана вляво от огнището. — Чудесно място. Могат ли да ни подслушват?

— Не.

— Даже вашият genius loci ли?

— Да.

— Добре. Не бих искал да ви изгонят.

За какво става дума, господин Дръм?

— Дойдох да ви помоля да ми уредите среща с Моребог.

— Какво? Защо смятате, че мога да ви помогна?

— Защото всъщност сте Скорост — куриерът на Върховните на Меру.

— Знаете много за жител на Верите.

— Държа си ушите отворени.

— Даже да съм онзи, който казвате, защо да ви уреждам такава среща?

— Поради няколко причини. Първо, това ви е работата. Второ, Моребог ще иска да ме изслуша. И трето, Небебог би се заинтересувал от вашата колебливост. Разбрах, че напоследък бил доста докачлив.

— Наистина си държиш ушите отворени, Дезмънд Дръм. Кажи ми, как ще съобщиш на Небебог за поведението ми, щом имаш нужда от мен, за да се свържеш с Моребог?

— Имам приятелка на някои по-ниски места… много ниски места. Тя би могла да предаде съобщението.

— Аха.

Бен Куинан се замисли за нещата, които беше чул напоследък: за битката в Дълбоките поля, за нападението на Меру, за изчезването или преобразяваното на Банса.

— Моребог ще иска да знае за какво се отнася срещата.

— За съюз между него и онези, които представлявам, с цел противопоставяне на амбициите на Небебог.

— Доста си откровен. Откъде знаеш, че няма да те издам на Небебог?

— Имам приятели, нали ви казах. Разбрах, че божествата, които нарушат принципните си роли в космическия порядък, бързо могат да се окажат развенчани — и уязвими.

— Аха.

Кратка пауза за размисъл. (Само в това проявление. Другите аспекти продължиха да разнасят съобщения, да координират продажбата на билети за Празника и да инструктират подчинените. Почти пълното вездесъщие беше нещо наистина сложно.)

— Дезмънд Дръм, предай на онези, които представляваш, че ще отнеса посланието. Ще изчакаш ли отговора?

— Да, естествено. Разбрах, че божествата могат да действат доста бързо.

— И защо мислиш, че Моребог ще се съгласи?

171