Донърджак - Страница 169

169

Смъртта разглеждаше развалините на извоюваното си обратно царство и си подсвиркваше.

14.

— Четири дни! Можем ли да ги спрем само за четири дни?

Маймуната висеше на опашката си от един черешов клон, който едва я удържаше. Калтрис разработи програма, за да подсили дънера, и Дуби необезпокоявано продължи да се люлее.

— Имаме ли друг избор, Дуби? — попита Рийз Джордан.

— Според юдейско-християнската традиция цялата земя е създадена за седем дни — прибави Дезмънд Дръм. — Повечето хора вярват, че Вирту се е появила само за няколко часа. Благодарение на забавения времеви поток на Калтрис разполагаме с повече време, за да обмислим плановете си.

— Това означава да престанем да хленчим и да се захванем за работа. Джей протегна ръка и потупа маймуната!

— Ясно. Ще ми дадеш ли банан?

Облечена в нови черни джинси, бяла тениска с надпис „Джинджър Роджърс правеше точно като Фред Астер, но наопаки и на високи токчета“ и сандали, господарката на Дълбоките поля седеше на скалата край потока. От любезност към Калтрис това й проявление не излъчваше лъчистата мъглявина. Всъщност спокойно можеха да я вземат за бледа жена с доста обикновени кавказки черти, ако не бе властността й и боязливата почит, с която се отнасяха към нея всички.

— Всъщност, Дуби, имаме всички основания да смятаме, че ще успеем да спрем прехвърлянето — въпросът е как да сведем до минимум жертвите от наша страна. Разполагаме с изключителни ресурси и като се замислите, опитът за прехвърляне изглежда направо невероятен. Във Вирту такива неща могат да променят резултата. Нещо повече, мислих за въздействието на нашата победа в Дълбоките поля върху техните планове и съм убедена, че загубата на Антей ще им нанесе тежък удар.

— Бихте ли обяснили защо, госпожо? — попита Алис. — Той беше могъщ, но ми се стори доста глупав.

— Така е, но ако ме беше победил и вземеше царството ми, щеше да получи всичките ми познания и възможности. А за да ви обясня защо е важно това, позволете ми да се отклоня към неща, които някои, но не всички от събралите се тук знаете.

— Естествено — продължи тя — опитът за прехвърляне е най-важният елемент от поредица действия, които ще бъдат координирани с него. Войските, които събират Небебог, Моребог и в по-малка степен Земея, няма да бъдат прехвърлени във Верите. Те ще се сблъскат във Вирту. Нещо повече, Небебог е божествената сила зад Църквата на Елиш.

— Йерофантът ли? — попита Алис.

— Не. — На устните на господарката на ентропията плъзна едва забележима усмивка. — Това е друго създание. Небебог обаче осигури на Йерофанта силата и съюзниците. Целта му е да, си осигури плацдарм във Верите, докато във Вирту силите му се сражават с тези на Моребог. Ако всичко мине според плана му, вече няма да има Върховна троица, а Върховна двоица.

Джей се намръщи.

— Щом е толкова могъщ, защо му е да дели властта си със Земея?

— Заради Антей. Според плана Земея трябваше да контролира сина си и по този начин да владее силите на Дълбоките поля. Както двамата с Алис със сигурност знаете, Великите създават повечето от войските си в собственото си въображение. След като Антей властва над Дълбоките Поля, тези войски могат да останат недосегаеми за лъчистата мъглявина. По този начин на създателя им няма да му се налага да ги възкресява и ще може да насочи вниманието си другаде.

— Но като дойдохме да ви спасим — с видимо задоволство каза Джей, — ние просто не го допуснахме.

— Точно така.

Дезмънд Дръм енергично потърка ръце.

— Това отлично се вписва във всичко останало, което научихме. Предполагам, че Небебог вече не вярва както по-рано на Земея…

— Да й вярва ли! — измърмори Дуби и още по-силно се залюля.

— … и че тя е заела второстепенна позиция.

— Още е прекалено рано да сме сигурни — отвърна Смъртта, — а и аз не познавам Върховните на Меру толкова добре, колкото ми се иска… макар че бързо наваксвам.

Усмивката й напомняше на череп.

— Казахте, че според вас ще победим — напомни й Алис. — Как? Макар и сам, Небебог продължава да е ужасно могъщ.

— А и защо се безпокоите за жертвите? — попита Рийз Джордан. Ученият продължаваше да се чувства малко нервен в присъствието на принцип, който толкова време се бе опитвал да избягва. — Те няма ли само да обогатят вашите Поля?

— В някои случаи, да — Смъртта плъзна поглед по Трантоу, Дуби и Мизар, — макар че съдбата на онези от Верите е по-проблематична. От чисто практична гледна точка всеки план, който изразходва ограничените, но ценни ресурси, е глупав. Не мога да възкреся онези, които загинат, и нямам желание да оставя Небебог да спечели играта. Това обаче са по-простите причини. Благодарност. Приятелство. Когато се нуждаех от помощ, събралите се тук ми помогнаха. Не бих ги пожертвала с лека ръка.

Рийз кимна.

— Моите извинения, но трябваше да зная.

— Вече знаеш. Да продължим с въпроса за тактиката. Даже без Антей Небебог и Земея разполагат с ужасяващи ресурси. Ще ни трябва съюзник от тяхната величина.

— Има само един — каза Джей, — и едва ли имате предвид Моребог! Та той отвлече майка ми!

— Така е. И все пак имам предвид тъкмо него.

— Не!

— Джей — рече Трантоу, — тя има право. Видя какво ми причини един от по-нисшите слуги на Земея. Ако нямаме равностойни съюзници, всичките ни усилия във Вирту предварително ще са обречени.

Макар да продължаваше вътрешно да кипи, Джей се овладя и остави господарката на Дълбоките поля да продължи.

— Можем да се свържем с Моребог чрез Скорост, куриера на боговете. Имам основания да смятам, че той ще убеди Моребог да координира действията си с нашите. Тъй като Скорост е едно от по-висшите божества, аз не мога лично да се срещна с него — за разлика от Земея, той не е нарушил правата ми. Ето защо ще се наложи да го направи някой от вас — най-добре обитател на Верите, защото ако ви нападне, виртобразът ви може да се програмира така, че да преведе раната като отзоваване от сайта.

169