Донърджак - Страница 16

Дните минаваха и нищо не го безпокоеше. Всички местни хищници се страхуваха от него — необикновено голям донт с огромни бивни, сякаш издялани от лунни сърпове. По някое време след като болката изчезна и сетивата му изглежда, възвърнаха нормалните си свойства, той за пръв път се зачуди дали наоколо няма други от вида му. През годините беше познал много стада и сега чувстваше, че компанията им му липсва. Навярно не само компанията. Щеше да е добре отново да има партньорка. Симптомите му вече отдавна бяха изчезнали и нямаше вероятност да се проявят в близко бъдеще.

И така, Трантоу започна да търси. Първо трябваше да открие стадо. Себеподобните му обикновено бяха стадни. Макар че той често правеше изключение от правилото, желанието за компания периодично го спохождаше и го караше да търси, както търсеше сега. Разбира се, нямаше да е достатъчно само да ги намери. Трябваше да ги убеди да го приемат. Традицията изискваше продължителен изпитателен период, по време на който нямаше да има никакви права. Твърде дълго — това винаги му се струваше твърде дълго. И все пак имаше етикет, сбор от правила, които трябваше да се изпълняват. И на първо място наистина трябваше да открие стадо.

Трантоу мощно изрева, изчака ехото да заглъхне и се вслуша. Отговор не последва. Не че беше очаквал още от първия път. Отново нададе вик, после продължи да пасе и отиде да пие вода от извора.

Изглежда, просто трябваше да иде и да ги намери. Тъй като единствената диря в околността бе много стара и никой не отговори на призива му, всички посоки бяха еднакво подходящи. Освен на запад. На запад се намираше джунглата.

В този район се забелязваха белези от неотдавнашно възстановяване от почти пълно опасване на растителността. Себеподобните му бяха минали оттук. Сега земята беше покрита с нова трева й Трантоу знаеше, че накрая пак ще се върнат, когато изтощяха други места. Разбира се, равнината бе огромна и дотогава можеше да мине много време. От друга страна, имаше още стада… Той не обърна внимание на тази мисъл.

След като беше възвърнал жизнеността и рационалността си, не искаше да чака случайна среща. Копнееше да усеща миризмата на другите, да търка рамене с тях, докато пасе. Нямаше сериозна причина да остане тук, докато причините да продължи бяха много. Щеше да ги потърси. Щеше да ги открие.

Трантоу бавно се завъртя. Север, изток, запад, юг… Да, на юг. Натам водеше стара следа.

И така, той пое в тази посока. Не си даваше труд да следва изсъхналата диря. Някъде на юг имаше донти и това му бе достатъчно. Нямаше нужда да бърза. Щом взе решение и потегли, сякаш влезе в действие някакъв природен закон. Търпението му беше също толкова легендарно, колкото и яростта му.

Имаше и отлична памет. Докато пътуваше, Трантоу си спомняше каменистите низини, през които бе минавал като малък. Тогава всички неща му бяха изглеждали по-големи. Но той нямаше склонност към сантименталност, защото тази концепция не му беше позната. Уверено продължаваше на юг и хищниците, чиято територия пресичаше, бързаха да се скрият, докато отмине. Той пасеше високата трева и утоляваше жаждата си на някой извор или горски поток. Тъмни птици долитаха и кацаха на гърба му, и го пощеха от паразити. Понякога го заговаряха.

— Гаден белег имаш, приятелче. Как го получи?

— Одра ме централният стълб на циркова шатра, когато го съборих. На единайсети май две хиляди сто и осма.

— А, значи си бил в големия град!

— Точно така.

— Не познавам никой, който да се е върнал оттам.

— Вече познаваш. Да си виждал наскоро някой от моя вид?

— Не, наскоро не. Идват и си отиват.

— Да си срещал някой от тях на юг?

— Натам се насочиха. С този дефицит на насекоми и аз може би скоро ще се отправя натам. Ами този?

— Този е от копие, хвърлено от един лепкав човек.

— Лепкав човек ли? Какво означава това?

— Така изглеждаше след като го прегазих. На седми август две хиляди сто и пета.

— Някога да си имал проблеми с екита или наемници?

— Да, но отдавна.

— В момента в джунглата се събират много от тях.

— От кои?

— Наемници. Но може да има и наблюдатели от екитата.

— Наемниците са по-гадни. Една едва не ме гепи, когато обявиха награда за главата ми. На седемнайсети септември две хиляди сто и тринайсета. Жена. Голямата Бетси, така й викаха.

— Тя е мъртва.

— Чудесно. Понякога сънувам, че още ме преследва. Кой я уби?

— Сейджак от дървесния народ. Взе й главата. Още я носи.

Трантоу изсумтя.

— Името ми звучи познато.

— Той е тартор на най-големият клан. Бърз е. Може да хване с ръка летяща птица, докато скача по клоните. Виждал съм го с очите си. Силен е. И опасен.

— И те стават лепкави, ако ги прегазя. Обаче Голямата Бетси обичаше засадите. И от нея имам белег. Какво искат сега наемниците и екитата?

— Главата на Сейджак, струва ми се. Бесни са заради Голямата Бетси и другите, които очисти.

— Ако не се бяха бъркали където не трябва, нямаше да имат такива проблеми.

— Прав си.

— Те не са създали тази земя, където всичко си тече по своя си начин. А сега изведнъж започват да се държат така, като че е тяхна.

— Никога не са доволни.

— Да, не са.

— Може би по-късно пак ще разгледам белезите ти. Сега се връщам в джунглата. Искам да видя какво ще се случи.

— Не прелитай край Сейджак, докато скача по клоните.

— Няма. Дано имаш късмет в търсенето.

— Благодаря.

Трантоу продължи на юг цял ден, като спря само за да се нахрани и напие до насита. Вечерта похапна под небе, покрито с ярки звезди.

Дните се нижеха. Премина през голям сух район, в който беше пожълтяла дори тревата. Това продължаваше ден след ден, докато неочаквано не се изля проливен дъжд, който напълни с вода всички долове. После теренът стана по-каменист. Трантоу продължаваше на юг и една вечер срещна мъж и жена, които вървяха по лъкатушна пътека, фланкирана с бели знаци и като че ли трептяща от лятна омара. Стори му се, че това е същият мъж, който неотдавна му бе помогнал в бедата. Щом ги наближи обаче, те избледняха и се появиха високо в небето, където се заиздигаха по спирала сред червени слънчеви лъчи. Издигаха се десетина минути, после изчезнат ха. Преди края на деня той стигна до по-прясна диря от донти, която продължаваше на юг.