Донърджак - Страница 158

158

Джей й се усмихна.

— Естествено. Колкото повече мисля за това, толкова повече ми се струва, че в сблъсъка между Смъртите ще са най-силни онези войски, които вече са мъртви.

— Това не означава ли, че сегашната господарка на Дълбоките поля има преимущество? — попита Дръм. — Тя разполага с огромни ресурси. Претендентът на Земея няма голяма възможност за избор.

— Старата ми шефка има нещо като каталог — поясни Дуби. — Нейните Елисейски полета… Някога тя предложи да прати там баща ти и майка ти. Баща ти отказа.

— Не съм сигурен, че ще са много подходящи — отвърна Джей, като се мъчеше да не издава вълнението си от последното споменаване за бащината му упоритост. — Всички те са от Вирту и ще са уязвими за онова, с което ги атакува детето на Земея.

— Но призраците от Верите — прекъсна го Дръм — могат да играят играта при други правила.

— Тъкмо това си мислех и аз — потвърди Джей.

— Имаме само един проблем — каза Алис. — Едва ли ще можем да свържем призраците с кушетките за прехвърляне. Как ще ги доведем във Вирту?

— Нямам намерение да използвам обичайната техника — отвърна Джей. — Даже да се получеше, призраците щяха да се прехвърлят във виртобрази. А те ни трябват такива, каквито са.

— Нали не възнамеряваш да използваш устройството на Банса? — попита Вирджиния.

— Не — каза Джей. — В тунелите под замъка Донърджак има вход към място, наречено Призрачните земи. Според онова, което са ми разказвали, те са просмукани с келтски легенди.

— Легенди — с блеснали очи повтори Алис. — Свързани ли са с Вирту?

— Бинго! — отвърна Джей.

— Порталът не се ли отваря само при пълнолуние? — тревожно попита Дуби. — Като че ли е малко прекалено да се надяваме, че ще е отворен сега.

— И аз знам така — съгласи се Джей. — Ще трябва да решим проблема, когато пристигнем.

Дак едновременно бършеше праха на цветята по таблата на леглото в спалнята, водеше домашното счетоводство и се чудеше дали да каже на Джей за телефонните обаждания, когато аудиорецепторите му доловиха шум от района на Голямата сцена. През последните няколко дни постоянно имаше смущения. Излъчвателите на два пъти се бяха включвали, сякаш отблъскваха някаква атака. Над бойниците бяха прелетели крилати бикове, но изчезнаха при докосването си до лилавото статично поле.

Затова щом чу шума, той побърза да отиде в кабинета на Донърджак и влезе точно навреме, за да види Джей, който пресичаше интерфейса, прегърнал Дуби. В далечината зърна ужасен влак, който смътно разпозна от някакви бележки на Донърджак Старши.

— Дак! — извика Джей и го прегърна по същия начин, както го беше прегръщал като малък. — След два часа ще пристигне едно момиче — Алис Хазърд. Пусни я.

— Това противоречи на инструкциите на баща ви — отвърна роботът.

— Повечето от нещата, които върши Джей — обади се гривната, — противоречат на инструкциите и желанията ми. Но той ми изложи убедителен аргумент, за да му го позволя.

— И какъв е той, ако смея да попитам?

— Самоосакатяване.

— Джей!

— Иначе нямаше да ме послуша — каза момчето, — пък и до този момент не съм си навличал сериозни неприятности.

Откъм гривната се разнесе дрезгав звук. Джей предпочете да не му обърне внимание.

— Дак, случайно да си спомняш в коя фаза е луната?

— Намалява. Спомням си, че когато се отправи на последната си екскурзия, беше пълнолуние.

Джей се замисли за всичко, което бе преживял по време на тази „екскурзия“: посещението при Рийз, търсенето на Трантоу, първата му среща с Пиринчения павиан и първото му пътуване през реалностите, срещата му с господарката на Дълбоките поля, пътуването до Меру и случилите се там събития.

— Минали са само няколко дни, нали? Е, това е добре.

— Искаш ли да ти донеса нещо за ядене?

— Нахраних се във влака.

— Но виртуалната храна може ли да засити тяло от Верите?

— Преди винаги ме е засищала. — Джей видя, че Дак е обезпокоен, и се смили над него. — Добре, ще дойда да хапна нещо. Знаеш ли къде е бутилката със скоч?

— В шкафа в салона. Доста ти е рано да пиеш, Джей.

— Не е за мен. Трябва ми за един приятел.

Дак въздъхна. Хората толкова често бяха неразбираеми.

— Здрасти, Гуен. Тук е Алис. Майка ми там ли е?

— Тъкмо свършва с един пациент. Ще я повикам.

Алис изчака, като барабанеше с пръсти по бюрото, докато на екрана се появи Лидия Хазърд. Изглеждаше ужасно уморена.

— Здрасти, мамо.

— Здрасти, скъпа. Вкъщи ли си? Откри ли Амбри?

— Вкъщи съм, но не задълго. След малко заминавам за Шотландия.

— За Шотландия ли? Защо?

— Първо на другия ти въпрос. Да, открих Амбри. Той е… хм, спомняш ли си за Учителя?

— Да.

— Той се превърна в Учителя.

— Мили Боже!

— И в Онзи, който очаква — нещо като смесица от двете.

— Бедният ми Гайдар…

— Започва нещо странно, мамо. Затова заминавам за Шотландия. Спомняш ли си Джей Макдугал?

— Момчето, което дойде, в клиниката с теб и Дръм в деня на бунта.

— Точно така. Всъщност той е Джей Донърджак, синът на Джон и…

— Ейрадис!

— Значи си спомняш! Добре. Двамата с Дръм ще му помогнем да направи нещо. Свързано е със завещанието, което са му оставили родителите му.

— Завещание ли? Те мъртви ли са?

— Да, и двамата са починали преди да навърши годинка.

— Бедното дете!

— И е израснал съвсем сам в замъка в Шотландия с няколко робота и ииона за компания. — Алис предпочете засега да не споменава за призраците.

Лидия вдигна вежди.

— Така ли? Джей ми се стори съвсем нормален. Какво е това завещание?

158