Донърджак - Страница 155

155

— И къде? — прибави Дръм. — Все още не сме видели Джей. Ако е изпаднал в беда, ще е най-добре да координираме усилията си, за да му помогнем.

Никой не спомена възможността Джей да е мъртъв, но внезапно настъпилата тревожна тишина показваше, че всички са наясно с нищожната вероятност момчето още да е живо.

— Може просто да не е успял да влезе — измърмори Дуби. — Така че трябва да вземем Банса, устройството му и Джей и да си плюем на петите. Някой от вас усвоил ли е преобразяването на виртобраза си?

Дръм и Алис се намръщиха.

— Аз мога да съм самата себе си и Линк — каза момичето.

— А аз разчитам на шаблоните — призна детективът. — Обикновено са най-незабележими.

— Аз се научих заради Маркон — тихо и тъжно рече Вирджиния, — макар че винаги най-много ме харесваше в този образ.

— Иион с добър вкус — отбеляза Дръм. — Много добре. Струва ми се, че се досещам какво е намислил Дуби.

— Ако можеш да промениш образа си така, че да заприличаш на страж и да се присъединиш към групата — каза Алис, — ще успееш да ги последваш вътре. Те са седем, но ако вървиш отзад, няма да те забележат, защото са много заети да „ескортират“ баща ми.

Вирджиния вдигна бинокъла си и започна да разглежда подробностите от облеклото на стражите. Носеха спретнати псевдовоенни униформи, състоящи се от пристегнати в глезените и китките сини гащеризони, бели патрондаши и ръкавици, черни кубинки и синьо-бели заострени шапки, украсени със златни ширити. Изглежда, всички бяха въоръжени с ХФ-пушки и дълги мечове.

— А после?

— Ние ще се приближим, а ти ще задържиш вратата отворена, за да се вмъкнем. Ако влезем в битка тук, със сигурност ще привлечем вниманието.

— Досега не ни забелязаха и можем да сме спокойни, че всезнаещи или не, напоследък божествата са много заети и нямат време да зяпат надолу по склоновете — прибави Дръм.

Вирджиния кимна.

— Ако имах повече време, щях да ви науча да променяте образа си, но са необходими упражнения. Дуби, ти си по-бърз от нас. Изкатери си дотам, където на циферблата е дванайсет часът.

— Искаш да съм по средата на циферблата, така ли? — уточни маймуната.

— Точно така. Давай ми знаци какво правят онези. Имаме късмет, че вървят пеш.

— Тръгвам — каза Дуби.

Вирджиния малко рязко кимна на Алис и Дръм.

— Ще се преобразя, когато стигна по-близо. Сегашните ми дрехи ме прикриват по-добре. Вие двамата не трябва да сте далеч от групата, но не ме следвайте съвсем по петите. Нещо може да се обърка.

— Ясно — от името на двамата отговори детективът.

— Успех — прибави Алис.

— Не е в много добро настроение — каза Дезмънд Дръм, когато Вирджиния се отдалечи. — Трябва да внимаваме с нея.

— Да — съгласи се Алис. — Бедната, наистина е обичала Маркон.

— И единственото, което я сдържа, е желанието да отмъсти на убиеца му. Ако загуби надежда, може да загуби и малкото самообладание, което й е останало.

— Някога влюбвал ли си се, Дръм?

Той я погледна.

— Няколко пъти, но все нещастно. Да тръгваме.

Предаването на Джей означаваше да седи по турски на тъмночервения под, докато крилатите лъвове стояха с насочени към него копия и спореха кой от двамата да иде и да съобщи на началниците. Очевидно във фабриката нямаше нито интерком, нито радиостанция — бяха ги свалили още през първата седмица от дежурството на полубожествата, когато на всички им бе писнало да слушат оплакванията им.

Спорът още не бе свършил (и Джей правеше всичко възможно, за да не допусне такава възможност). По едно време Малкия вятър се усмихна и поглади с лапа дългата си коса и брада.

— Идват! Видях ги да завиват на пътя!

— Джей, би ли се опитал да изглеждаш по-опасен? — след като потвърди съобщението на партньора си, попита Малката буря.

Момчето изпъчи гърди и се намръщи.

— Така добре ли е?

— Страхотно! Ако можеш, гледай гневно — току-що сме те заловили да… Всъщност за какво си дошъл тук?

Дясната врата се отвори и спаси Джей от необходимостта да отговори. Двамата пазачи насочиха вниманието си към униформените фигури, които влязоха в залата. По средата на образувания от стражите квадрат застана мъж, чието отегчено безразличие рязко се смени с изненада, щом забеляза момчето.

Само Джей забеляза, че един от униформените спира за миг на прага. Във фабриката се вмъкнаха още три фигури, които побързаха да се скрият сред подредените край вратата сандъци. Секунди по-късно той зърна с периферното си зрение Дуби, който изтича навътре в помещението, като се криеше зад машините.

За щастие ескортът на Амбри не видя нищо. Стражите бяха поразени от вида на намръщения Джей, седнал под заплахата на двете копия.

— Нарушител! — каза Малката буря. — Току-що го заловихме.

Водачът на стражите, мускулест мъж със златни ширити на китките и яката, понечи да отговори нещо, но Амбри го бутна настрани и коленичи до Джей.

Смутени, Малкия вятър и Малката буря сведоха копията си и погледнаха към командира, който сви рамене. Действията на Амбри не противоречаха на програмите им, а младежът може би щеше да се окаже средството, което им трябваше, за да принудят Гайдаря да им съдейства.

— Ти приличаш на Джон Донърджак, момче — каза Амбри. — Направиха ли ти нещо?

— Не, и съм негов син.

— Значи си детето, което носеше Ейра.

— Познавали сте майка ми, така ли?

— Двамата с жена ми се запознахме с нея малко преди да се родиш. Тогава Лидия носеше нашата дъщеря. За съжаление повече не сме се срещали. Често съм се чудил какво е станало с теб.

— Аз познавам дъщеря ви — каза Джей, внезапно забелязал скритите знаци, които му правеше униформената Вирджиния, застанала зад удивените стражи. — Всъщност тя ви търси.

155