Донърджак - Страница 154

154

— Значи вие ще се проявите и в Калифорния, така ли? — попита Джей.

— Не знаем — нацупи се Малкия вятър. — Никой не ни казва нищо. Освен когато водят тук мъжа, сме си все сами с машината.

— Сега е тук и нарушителят — Напомни му Малката буря и злобно погледна момчето.

— Какъв мъж? — припряно попита Джей.

— Онзи, за когото казват, че бил създал първото от устройствата — отвърна Малкия вятър.

Джей изпита странно вълнение. Сигурно имаха предвид Улфър Мартин д’Амбри, също известен като Гайдаря, а преди това и като Уорън Банса.

— Често ли идва?

— Веднъж дневно — каза Малкият вятър. — Той твърди, че нямал представа какво искат от него, но никой не му вярва. Небебог е бесен, но не смее да го накаже, защото бил ценен дори само като Гайдаря на Призрачния легион.

— Днес водили ли са го? — попита Джей.

— Не, струва ми се — каза Малката буря. — Което повдига въпроса какво да правим с теб.

— Защо?

— Не можем да те оставим да се мотаеш наоколо, когато пристигнат — това ще провали последния ни шанс да се избавим от дежурството тук. Така че въпросът е дали да те изядем, или да те заловим. По-забавно ще е да те изядем.

— Но са ви наредили да ме заловите — бързо им напомни Джей. — Така няма ли да ви опростят наказанието?

— Възможно е. Ти как мислиш, Малък ветре? Нали ти предложи да го изядем?

— Младежът има право — неохотно призна Малкия вятър. — Ако го заловим, ще откажем да им го предадем, докато не ни обещаят да ни пуснат на Празника.

Джей се прокашля.

— А как възнамерявате да ме заловите?

— Ние сме много опасни и можем да летим — отвърна Малката буря. Той се пресегна зад гърба си и извади дълго копие. — И можем да те изтикаме от ъгъла ето с това.

— Докато ме гоните, може да повредите машината — каза Джей.

— Не. Едва ли — възрази Малкия вятър. — Тя си има защитна система, иначе отдавна щяхме да я строшим и да излъжем, че се е случило по време на ужасна битка с вражески сили. Когато ни пратиха тук, сериозно обсъдихме тази възможност.

— Ами ако избягам?

— Тогава няма да представляваш проблем.

— Но ако преди това оставя някакъв знак за присъствието си? Например като надраскам инициалите си на стената или строша някоя врата.

— Наистина изглеждаш способен на това и се появи тук, без да влезеш през прозорците или вратите. Да, би могъл да ни докараш неприятности. Какво точно се опитваш да постигнеш?

— Ами ако се предам? — попита Джей.

— Защо? — изненада се Малката буря.

— Искам да видя мъжа. Призрачния гайдар на Призрачния легион на Небебог е легендарна личност. Ако ми е писано да се проваля, поне искам да го видя.

— Писано ти е да се провалиш — отвърна Малкия вятър. — Ако си дошъл тук да откраднеш устройството, знай, че не е възможно. А ако си дошъл да го снимаш, няма да имаш никаква полза, защото не може да се възпроизведе по друг начин освен при извънредно специални условия и е необходима уникална част.

„Устройството на Банса — помисли си Джей. — Тук е.“

Той се насочи към една от вратите по задната стена. Беше направена от лек материал и момчето започна да я разглежда.

— Мога да я ритна преди да ме спрете.

— Но това няма да ни попречи да те убием.

— Така ще загубите доказателството за надеждността ви като стражи, а и убедени ли сте, че можете да ме убиете? Няма ли да се опозорите, ако избягам?

Крилатите лъвове се спогледаха и бавно кимнаха с човешките си глави.

— Тогава ме оставете да се предам. Обещайте ми, че няма да ме убиете.

— Небебог или неговите слуги могат да те унищожат — отвърна Малкия вятър.

— Готов съм да поема този риск.

— Съгласни сме — каза Малката буря.

Джей приведе рамене и закрачи към тях. Макар че външно изглеждаше спокоен, той бе сигурен, че създанията могат да чуят ускорените удари на сърцето му. Предаването му в никакъв случай не означаваше примирение, както може би смятаха стражите. ХФ-пистолетът продължаваше да е скрит на пояса му и въпреки че идеята не му допадаше, винаги можеше да се прехвърли във Верите.

Но нито една от тези възможности нямаше да му донесе устройството на Банса. Джей вярваше на Малката буря и Малкия вятър, че машината има защитна система, но когато дойдеше Амбри/Банса, щяха да я изключат. Щеше да му се наложи да приеме, че бащата на Алис ще му помогне, че другите ще открият начин да се справят със стражите, които пазеха Гайдаря, и че крилатите лъвове наистина няма да го изядат.

Всички тези условия не му харесваха, но Дълбоките поля не бяха рай и ако елишитите постигнеха своето, скоро в цяла Верите нямаше да има безопасно място от игрите на боговете.

Алис Хазърд, известна също като Линкълн Крейн, която нетърпеливо наблюдаваше овалния храм и фабриката, забеляза от храма да се появява група хора.

— Това е баща ми! — каза тя. — Онези около него ескорт ли са, или пазачи?

Или едното, или другото — отвърна Дръм, след като ги разгледа. — Никой не е насочил оръжие към гърба му, но внимателно го наблюдават — а и са го заобиколили така, че случайно да не му хрумне да се поразходи.

— Идват насам — отбеляза Вирджиния. — Към фабриката, искам да кажа.

— Логично е — рече детективът. — Мизар подуши устройството на Банса във фабриката, а Амбри е единственото, останало от Банса.

— Какво може да искат? — попита Алис. — Ако предположенията ни са верни, те вече произвеждат устройството.

— При прехвърлянето устройството е убило Банса — каза Дуби. — Поне така смята старата ми шефка. Предполагам, че искат да го усъвършенства.

— А той отказва — гордо рече Алис. — Как ще го освободим?

154