Донърджак - Страница 152

152

Спускането по стръмната скала изглеждаше лесно и сравнително безболезнено. По едно време му се стори, че нещо го наблюдава от прозорците до сградата, но нищо не помръдна, нищо не го нападна, така че момчето успокои разтуптяното си сърце и продължи надолу.

Той стигна до фабриката, промъкна се покрай задната й стена и откри, че усилията му навярно са били напразни. Всички прозорци бяха направени така, че да пропускат светлина, но да не могат да се отварят. Единствените врати се намираха отпред и опитът да се прокрадне до тях преди залез-слънце щеше да е безразсъден.

По време на наблюдението си не бяха забелязали движение, но докладът на Вирджиния показваше, че такова има. Джей вече се бе примирил, че ще се наложи да се скрие до вечерта (дали слънцето на първичната планина изобщо залязваше?), когато внезапно му хрумна безумна и в същото време блестяща идея.

Той си спомни за някогашните си разговори с Рийз Джордан относно способността му да се прехвърля и предупреждението на учения, че не трябва да го прави лекомислено, за да не излезе от Вирту и да се озове в някой далечен и опасен район на Верите. Ами ако се прехвърлеше, направеше няколко крачки до мястото, където трябваше да е вътрешността на фабриката и после отново пресечеше интерфейса?

Имаше огромен риск, Джей го разбираше. Преди години беше правил някои много предпазливи експерименти и знаеше, че пътуването във Вирту означава и движение във Верите. Съответствието не бе нито точно, нито логично.

Ако извършеше прехвърлянето тук, можеше да се озове насред океана, в твърда скала или — както някога го беше предупредил Рийз — сред оживено улично движение. И все пак идеята не му даваше мира. Решението зависеше от него и макар да изпитваше ужас, Джей знаеше, че ще го направи.

Той се успокои, дълбоко си пое дъх и леко прекрачи от Вирту във Верите.

Първото нещо, което усети, бе топлина и вятър, после зърна Тъмносиньо море. Изпълни го невероятно облекчение, че не е попаднал в твърда материя или във вода. И тогава чу тътена на машини, огледа се и облекчението му се замени с паника.

Боядисан в яркожълто и с оранжеви предупредителни ленти, право към него се носеше гигантски булдозер.

— Джей много се забави — разтревожено каза Алис. — Трябва да го потърсим.

— Лоша идея, хлапе — отвърна Дръм. — Не сме забелязали никаква суматоха и можем да се надяваме, че не са го видели. Сигурно не бърза и изчаква някой страж да го подмине или нещо подобно. Да не искаш да го прецакаш?

— Не, но не ме свърта на едно място.

От известно време Вирджиния наблюдаваше по-високите склонове и очевидно не слушаше разговора им. Сега свали бинокъла и каза:

— Искам да видите нещо. Ако фабриката се намира приблизително там, където на циферблата е девет часът, насочете поглед към един часа.

Алис и Дръм вдигнаха биноклите си. Дуби, който криеше собствената си тревога като гризеше долните клони на една ниска дюля, бързо се присъедини към тях.

— Модернистичната сграда — онази, която е цялата в овали и заоблени линии ли? — попита той.

— Точно така — потвърди Вирджиния. — Покрай прозореца в онзи голям цилиндър мина някакъв мъж. Видях го само за миг, но изглеждаше точно така, както Алис ни описа баща си.

— Всъщност няма причина архитектурните стилове и тенденции да са същите — рече Дръм, — но ако онази сграда беше във Верите, щях да предположа, че цилиндърът е стълбище.

— Възможно е — съгласи се Вирджиния. — Това, че физическите закони в сайтовете във Вирту могат да се различават от Верите, не означава, че винаги е така. Повечето проектанти предпочитат да използват стандартен шаблон и после да правят изменения.

— Но какво може да прави там? — попита Алис. — Нали се предполага, че е във войската.

Дръм я потупа по ръката.

— Може да не е там, хлапе. От друга страна, ако правилно съм разбрал обясненията ти, Гайдаря е само една от личностите на баща ти. Може би им е необходим тук, за да е близо до устройството на Банса — тъй като той също е единственото, останало от лудия учен. А може да не се е съгласил да служи като Гайдаря и да го държат в плен. Възможно е също Вирджиния да е видяла някой друг.

— Да, прав си.

— Притеснена ли си?

— Малко. Вирту е толкова голяма. Амбри може да е навсякъде.

— Е, първоначалната ти цел не беше само да го откриеш, нали?

Алис го погледна сепнато. Дръм й се ухили.

— Струва ми се, си спомням как едно разярено хлапе твърдеше, че щяло да иде право при Небебог и да поиска да му върне баща му. Даже да не успеем да открием Амбри, Небебог очевидно живее някъде тук.

Макар че това напомняне като че ли не успокои особено много Алис, Вирджиния се изправи и присви очи.

— Да, точно така, и ако ще се качваш там горе, аз също ще дойда да обясня на, оная кучка Земея кое как е.

Дуби се прокашля. Той продължаваше да наблюдава фабриката с бинокъла си, но ушите му мърдаха, за да следи разговора.

— Съмнявам се, че по този начин ще постигнеш нещо повече от това да разсмееш Земея, Вирджиния. Колкото и да я мразиш, тя е една от Върховните трима.

Вирджиния извади ХФ-пистолет от кобура си и ледено се усмихна на маймуната.

— Ти откъде знаеш какво възнамерявам да направя?

Дуби потръпна, Дръм мрачно се усмихна.

— Да се надяваме, че няма да се стигне дотам, Джини. Да се надяваме, че ще открием друг начин.

Вирджиния Талънт прибра оръжието си, но сините й очи блестяха като зениците на Марконовите страшнокотки — съсредоточени и безмилостни.

Рандал Келси стоеше на върха на един недовършен зикурат и надзираваше възстановяването на околността. И изведнъж видя от нищото да се появява човек — точно на мястото, което предстоеше да се терасира и да се монтират седалки.

152