Донърджак - Страница 150

150

— Едно от нещата, които ме карат да го смятам за фабрика — отвърна Вирджиния, — е, че от там изнасят сандъци.

— Значи има засилено движение в двете посоки, така ли?

— Точно така. Дръм и Алис може би ще са в състояние да измислят как да влезем вътре.

— Е, приятели? — обърна се към тях Джей.

Детективът кимна.

— Прегледах информацията и мисля, че ще успеем да го направим. Но до мястото има доста път и бих искал лично да видя тази „фабрика“ преди да предложа тактическо решение. Какво ще кажете да се замъкнем дотам?

— Аз съм съгласен — каза Джей. — Ще тръгнеш ли първа, Вирджиния?

— Точно на това са ме учили.

— Тогава аз ще вървя последен. Не искам да се отдалечаваме много един от друг, но в същото време трябва да сме на достатъчно разстояние, за да не се набиваме на очи. Те несъмнено имат охрана, но господарката на изгубените смята, че не очакват да се появят обитатели на Верите. Ако базовото им програмиране е некачествено, по-обикновените проги изобщо няма да ни забележат, а и вашите виртобрази са съвсем прости, така че не би трябвало да привличат внимание.

— Е, поне това е утешително — отвърна Дръм. — Да вървим.

— Фабрика, да. Самата аз не бих се сетила да я нарека така — каза Алис, — но разбирам какво имаш предвид, Вирджиния.

Джей Донърджак насочи бинокъла си към склона на Меру и разгледа продълговатата солидна сграда. Беше построена от обикновена каменна матрица, която напълно се сливаше със заобикалящите я скали и храсталаци.

— Не ми е ясно за какво точно говорите — призна той, — но пък и аз никога не съм виждал фабрика.

Алис го погледна. Дръм разбиращо кимна.

— След като ни разказа за себе си, щях да се изненадам, ако не беше така — рече детективът. — Ти си израснал предимно във Вирту, а нереалният свят не се нуждае от промишлени заводи.

Той постави длан върху ръката на Джей и жестът му внезапно напомни на момчето за Рийз Джордан.

— Погледни, Джей. Тази сграда почти няма външна украса — докато всички храмове са невероятно пищни. Така че имаме съвсем практична постройка. Второ, отбележи почти пълното отсъствие на прозорци. Даже във Вирту сградите обикновено следват обичая на Верите да пропускат „естествената светлина“.

— Дотук ми е ясно — каза Джей.

— По фасадата са разположени големи врати, пред всяка от които има широк път. Явно са предназначени за доставяне на материали и за откарване на готовите продукти.

— Добре — рече момчето, — имаме фабрика. Защо? С каква цел? Според легендите боговете на Меру могат да си представят каквото поискат — и точно така създават войските и слугите си.

С периферното си зрение той забеляза странното изражение на лицето на Алис.

— Хм, извинявай, Алис. Беше нетактично от моя страна.

— Не, няма нищо, Джей. Почти свикнах с историята на баща ми, но понякога се чувствам особено.

— По-късно, приятели — прекъсна ги Дръм. — Не мога да отговоря на въпроса ти, Джей. Не разполагам с достатъчно информация.

Дуби остави бинокъла си.

— Хрумна ми нещо. Ами ако произвеждат в големи количества онова, което Уорън Банса е прехвърлил през интерфейса? Ами ако в тази фабрика се създават материални продукти? Това би обяснило проекта на сградата.

— Искаш да кажеш истински неща ли? — попита Джей. — Тук?

— Защо не? Предполага се, че устройството на Банса позволява физическо прехвърляне. Ако са приложили подобен подход, биха могли да произвеждат материал като във Верите или нещо, което да съществува и на двете места.

— Звучи доста страшно — призна Джей, — но е възможно.

— Възможно е също — прибави Вирджиния — тази „фабрика“ да е проявление на някое от божествата — нещо като genius loci, създаден, за да пази района и да контролира процесите вътре.

— А може да е и двете неща — каза Алис, — мисъл, която не ме изпълва с радост.

— Мен също — съгласи се Дръм, — но какъвто и план да разработим, трябва да вземем предвид и двете възможности.

— След като видяхте сградата, имате ли някакви идеи? — малко колебливо попита Джей. Бе се надявал на самия него да му хрумне нещо, но фабриката му внушаваше само страх и увереност, че никога не би могъл да успее.

— Отначало мислехме да пратим Дуби на разузнаване — отвърна Дръм, — но господарката на ентропията е решила, че за тази работа си най-подходящ ти. Нали си физически тук?

— Да — потвърди Джей.

— В същото време ти си единственият от нас, който в този момент е истински жител на Верите. Всички ние сме във виртобрази и въпреки необичайната си история, в основата си Дуби е прог.

— Вярно е — каза маймуната, — поправен и усъвършенстван от господарката на Дълбоките поля, но все пак прог.

— Значи да вляза вътре сам, така ли? — попита Джей.

— Точно така — отвърна Дръм. — На разузнаване. Опитай се да проникнеш вътре и изпълни задачата си. Ако не можеш сам, ще се върнеш за нас. В най-лошия случай поне ще имаме повече информация.

— А вие?

— Ще се крием, ще сме готови да ти се притечем на помощ и ще се мъчим да научим нещо за Улфър Мартин д’Амбри.

Джей се замисли.

— Колкото и да ме е страх да го призная, вашият план е логичен. Приемам го.

— Проучих обстановката — каза Вирджиния. Говореше безизразно, макар че явно полагаше огромни усилия да изглежда спокойна. — Ако се спуснеш от по-високите склонове и минеш зад фабриката, ще избегнеш стражите.

— Виж, в катеренето съм много добър. — Джей е обич погледна към Дуби. — Имах чудесен учител във Вирту и съм тренирал по стените на замъка Донърджак.

— Тогава върви — отвърна Вирджиния. — По всичко личи, че отзад няма толкова много охрана. Явно разчитат на терена. Разбира се, ако сградата е genius loci, всичко това отпада.

150