Донърджак - Страница 149

К оглавлению

149

— Открих… го. Нещото… което проследих… след създаването си. Открих миризмата.

— Значи си успял да си спомниш, така ли? — попита Джей.

— Основния… прог. Стимулът… го активира. Убеден съм.

Алис приклекна до страшната хрътка и колебливо я почеса зад клепналото ухо. Опашките се завъртяха още по-енергично.

— По миризмата можеш ли да определиш какво е — така, както различаваш елен от кон?

— Добър въпрос, хлапе — измърмори Дръм.

— Не… мога — тъжно изхриптя Мизар. — Мога да кажа какво… не е… но… не и какво е.

— Не разбирам — призна Алис.

— Струва ми се, че аз разбирам — каза Джей. — Мизар знае какво не е — а той познава миризмите на много неща, и активни, и пасивни проги, — но никога не е срещал точно тази миризма, затова не може да каже от какво е.

Мизар дрезгаво излая в знак на съгласие, очевидно доволен, че не се налага да търси думи, за да обяснява.

— Виждам Вирджиния да се връща — съобщи Дуби. — Хич не изглежда добре.

Инспекторката от НОВ наистина беше бледа. Джей побърза да й помогне. Жената не възрази, опря се на ръката му и го остави почти да я отнесе при другите.

— Нападнаха ли те? — като се оглеждаше нервно, попита Дуби.

— Не — промълви тя.

Алис й подаде манерка. Вирджиния отпи само глътка и я остави на земята толкова разсеяно, че едва не я разля.

— Почувствах… почувствах нещо ужасно. Огромно изливане, после нищо. — По лицето й започнаха да се стичат сълзи. — Мисля, че Маркон е мъртъв. Онази кучка е родила детето си.

Тя се сви и зарида толкова силно, че дори самият звук излъчваше физическа болка. Джей коленичи до нея и я прегърна. За толкова силна жена Вирджиния се оказа изненадващо податлива.

— Земея няма да смее повече да крие детето си — каза Дуби. — Господарката на Дълбоките поля ще разбере, че й е било отнето нещо, което й принадлежи по право. Когато научи, че жертвата е един от по-старите genius loci, тя ще осъзнае, че става напечено.

— Трябва да я предупредим — отвърна Джей. — Пиринчения павиан го няма и само един от нас е способен да пресича интерфейсите, без да се налага да използва Пътя. Мизар, можеш ли да запомниш какво трябва да съобщиш на господарката на Дълбоките поля?

— Мога… но ми дайте… писмо.

Алис взе електронния бележник и започна да пише.

— Добра идея. Мизар е умен, но му трябва много време, за да обясни нещо ясно. Ще нахвърлям кратък доклад. Междувременно вие качете информацията от разузнаването му.

— Можем ли да го направим? — попита детективът кучето на Смъртта.

— Връзката е… непостоянна, но… мога… да опитам.

— Дайте ми един от бележниците — каза Дуби. — Аз присъствах на създаването на Мизар. Спомням си основното му програмиране. Ако Дръм ми помогне, мисля, че ще се справим.

Докато пишеха писмото и прехвърляха информацията, Вирджиния постепенно се успокои. Само сълзите продължаваха да се стичат по лицето й.

— Без Мизар ще имате нужда от мен, така че дори не си и помисляйте да ме отпращате.

Джей кимна.

— Както искаш.

И с тези думи Джон д’Арси Донърджак осъзна, че е застанал начело на групата. Подсъзнателно беше очаквал да го направи някой от възрастните, но макар че настояваше да тръгне с тях, Вирджиния вече не можеше да взима хладнокръвни решения. Дръм имаше известен опит, но във Верите, а не във Вирту.

А Алис — Линк? Тя бе на годините на Джей и също като детектива не се намираше в свои води. Дуби беше маймуна и можеше да следва, но не и да води. Ако Трантоу бе с тях… но нямаше смисъл да мисли за неизпълними неща. Господарката на Дълбоките поля също не можеше да им прати помощ. Даже да проявеше такова желание, вече нямаше да е в състояние да го направи.

Джей се почувства много стар, много млад, много уплашен и много възбуден, всичко това едновременно. Бе толкова объркан, че едва не забрави на прощаване да прегърне Мизар.

— Е, какво ни е известно? — попита той и се приближи до Дръм и Вирджиния, които изучаваха информацията от кучето на Смъртта. Макар че това очевидно я интересуваше, Алис беше застанала на пост заедно с Дуби.

Дръм подаде на Джей електронния бележник със скицираната от момчето карта.

— Ти си картографът, така че можеш да я допълваш, докато ти разказваме. Джини?

Неочакваното обръщение накара Вирджиния да повдигне вежди.

— Забелязах значително раздвижване по по-ниските склонове на планината. Не посмях да се приближа, но изглежда, някой издигаше поредица от станции за прехвърляне. Ако се съди по крилатите бикове и лъвове, които ги пазеха, предполагам, че са свързани с наближаващия елишитски празник.

— Нещо друго? — след като отбеляза наблюденията й, попита Джей.

— Всъщност не зная какво е нормално и какво не — призна тя. — Доколкото мога да кажа, по по-високите склонове имаше многобройни храмове в най-различни стилове.

— Навярно са свързани с различните божества, почитани и във Вирту, и във Верите — отвърна Джей и Дуби кимна от поста си в знак на съгласие.

— От мен толкова — каза Вирджиния. — Информацията на Мизар може би ще ни е по-полезна.

— Би ли я обобщила? — попита момчето.

— Разбира се. Данните са откъслечни. Явно системата му доста е пострадала.

— Разказвай.

— Приблизително по средата на пътя от отсрещната страна на планината има добре охранявано съоръжение. За разлика от постройките, които видях аз, то не изглежда изцяло религиозно — макар че има известни религиозни нюанси — и поне на мен ми прилича на фабрика. Точно там Мизар е подушил нещото, което търсиш.

— Казваш „добре охранявано“ — попита Джей. — Какви са шансовете ни да проникнем вътре?

149