Донърджак - Страница 147

147

— Сега нямаше да си такъв, какъвто си — практично отвърна Алис. — Баща ти е имал право, когато е казал, че животът те кара да оценяваш нещата. Дълбоките поля наистина са интересно място, но ми се струва, че ако беше израснал там, нямаше да станеш истински човек.

Джей кимна.

— Наистина би било странно отвсякъде да те заобикалят резервни части. Радвам се, че татко е постъпил така. Благодарен съм му, че ми е дал възможност сам да направя избора си.

Двамата замълчаха. Чувстваха се неловко, въпреки че се харесваха. На известно разстояние от тях Вирджиния и Дръм връчваха на. Дуби ХФ-пистолет.

— Джей? — каза Алис. — Наистина ли можеш да пресичаш интерфейса между Вирту и Верите без кушетка?

— Аха. Обаче не зная как става.

— Откакто спомена за това, исках да те попитам…

Прекъсна ги острият вой на Пиринчения павиан.

— Планината Меру на хоризонта, момчета и момичета! Елате да я видите преди да съм блъвнал дим и фойерверки, за да скрия пристигането ви.

Всички побързаха да отидат до прозорците. Под неестествено яркото слънце Меру самотно се издигаше сред безкрайната равнина. Сняг покриваше най-високите й хребети, местата, където се говореше, че живеели Върховните трима. На пръв поглед планината изглеждаше необитаема, но Когато Пиринчения павиан се приближи, можеха да зърнат движение по склоновете и в подножието й.

— Аз… си спомням… това… място — разтреперан изръмжа Мизар. — Ярка светлина и много… болка. Падах… цяла… вечност.

— Искаш ли да останеш във влака? — попита Джей й коленичи до странната хрътка.

— Искам да ги изпохапя! — отвърна Мизар.

— Много решителна позиция — отбеляза Дръм и подаде на Джей малък пакет. — Тук има някои основни неща — нож, въже, бинокъл, аптечка. Само Вирджиния може да използва по-мощни оръжия. Запомнете, тези ХФ-пистолети не са като във виртприключенията. В един момент мунициите им свършват.

Джей кимна в знак на благодарност и се зае да подрежда снаряжението си. Забеляза, че Алис прави същото. Отново бе заприличала на момче. Вирджиния стискаше устни. Нищо чудно — любимият й умираше заради коварството на богинята и тя бе дошла на прага й. В много отношения младата жена — повече от всички тях — разбираше рисковете, които поемаха, защото се беше срещала и разговаряла с проявление на един от Върховните трима.

— На завоя ще намаля скоростта и ще блъвна дим и огън — съобщи Пиринчения павиан, — а после бързо ще се разкарам. Минавал съм оттук един-два пъти. Ако внимаваш и се криеш, никой не ти обръща внимание.

— Надявам се — измърмори Дуби.

— Намалявам скоростта… — каза Пиринчения павиан.

Пътниците се струпаха край вратите. Изригнаха фойерверки и димки. Очите на Джей се замъглиха, някой от другите се закашля.

— Намалявам скоростта…

Нямаше какво друго да правят, освен да чакат. Влакът сам щеше, да отвори вратите в най-подходящия момент. Последваха още фойерверки, този път от онези, които избухват във въздуха като пъстри цветя.

— Надявам се, че няма да привлече вниманието на всички от Меру — тихо каза Алис.

— Вече е прекалено късно — отвърна Дръм. — Приготви се за скок, хлапе.

— Намалявам скоростта… Ще отворя вратите на три. Едно, две, три!

Земята продължаваше да се движи, но вече не приличаше на еднообразен лилав килим. Вирджиния скочи, без да се колебае, падна и ловко се претърколи. Дръм бе почти също толкова бърз.

Алис погледна Джей. Лицето й беше бледо и момчето предположи, че неговото е същото. Пиринчения павиан бавно започна да набира скорост. Ако не скочеха незабавно, нямаше да могат да преминат през интерфейса… Двамата намериха смелост в страха на другия и едновременно се хвърлиха навън. Понесъл Дуби на гърба си, Мизар ги последва.

— За миг си помислих, че ще оставите нас с Вирджиния да се правим на герои — широко усмихнат каза Дръм. — Радвам се, че решихте да се присъедините към нас.

Все още задъхани, Алис и Джей едва успяха да се усмихнат, докато се изправяха.

— Сега накъде? — попита Дуби.

— На разузнаване — отвърна Вирджиния. — Ние с Мизар. Той ще тръгне на север, аз на юг. Вие чакайте тук и наблюдавайте склоновете на планината с бинокли. Скицирайте каквото можете.

— Ясно — съгласи се Джей, облекчен, че разполагат с ценния й опит. — Колко време ще се бавиш?

— Ще се опитам да се върна след половин час — каза Вирджиния. — Би трябвало да ми е достатъчно, за да покрия доста голям район. Същото се отнася за Мизар.

Хрътката кимна и премигна с червеното и зеленото си око.

— Ако… ме хванат… ще започна… да вия.

— Аз не мога да вия — рече Вирджиния, — но ако не се върна, ще трябва да приемете, че ми се е случило най-лошото. Твърди се, че противниците ни са всезнаещи. Не можем да сме сигурни дали е така.

— Късмет — извика им Алис.

Джей извади бинокъла и започна да наблюдава планината.

— Ако някой от вас има нещо за чертане, мога да нахвърлям доста точна карта.

Дръм му даде електронен бележник и писалка. Джей ги взе с любезно кимване. После се зае да гледа и да скицира онова, което, вижда.

— Не можеш да се появиш с това! — възрази Небебог. — Ще провалиш целия Празник!

И. И. Айлс подръпна топчестия си червен клоунски нос и се ухили на Великия бог.

— Нали каза, че ми трябва нещо по-различно от обичайните ми дрехи? Реших, че това ще е подходящо.

— Имах предвид жречески одежди, шумерска пола, дори официално кимоно или смокинг, но не и клоунски костюм.

Йерофантът на Църквата на Елиш (по последни преброявания вече една от четирите основни религиозни традиции във Верите — макар и само ако всички християнски секти се смятаха за едно) се възхищаваше на облеклото си в огромното огледало.

147