Донърджак - Страница 143

143

Дръм се подсмихна.

— Дева ражда дете след връзката си с бог. Звучи страхотно. Разбира се, повечето от тези хлапета са били момчета, нали? Изглежда, малко сте пообъркали нещата.

Лидия го зяпна, а Алис го изрита в пищяла.

— Дръм! Държиш се гадно!

Той само се ухили и скоро Лидия се разсмя заедно с него. Алис гледаше двамата възрастни така, сякаш са се побъркали.

— Извинявай, Алис — като продължаваше да се превива от смях, успя да изрече Лидия. — Трябва да е от стреса, но Дръм е прав. Цялата ситуация е направо абсурдна.

— Докато вие се хилите — сковано отвърна дъщеря й, — Амбри все още е в беда.

— Пленник е — поправи я Дръм, — което определено е различно. Това означава, че не е заплашен от непосредствена физическа опасност.

— Докато легионите на Небебог не потеглят на бой — уточни Лидия.

— С други думи — ако предположението ми е вярно — продължи детективът, — за известно време е в безопасност. Ако престане да ми се мръщи и пак си сложи шапката на Линк, Алис ще се сети, че имаме доста добра представа кога Небебог ще се нуждае от легионите си.

— За Празника на елшите!

— Точно така. Вече стигнахме до заключението, че Йерофантът на Църквата на Елиш трябва да разполага с някаква поддръжка във Вирту. Небебог отлично се вмества в тази картина: той е могъщ, влиятелен и особено ако се смята за върховно божество, лишено от изконните си права, най-вероятно ще има полза от прехвърлянето.

— Значи имаме време. — Алис се поотпусна. — Извинявай, че те ритнах.

Дръм нави крачола си и разгледа светлия си космат прасец.

— Няма синина, хлапе. Но наистина трябва да се успокоиш. Това не ти е като да се вмъкваш в чужди офиси, за да четеш чужди документи.

— Алис! Нима си го правила!?

— Може ли да обсъдим този въпрос по-късно, мамо? — бързо отвърна Алис. — Добре, вече съм спокойна, Дръм. Някаква идея откъде да започнем търсенето? Вирту е доста голяма.

— Кой е местният еквивалент на Олимп, Валхала или там, където боговете си окачват шапките, щом се приберат вкъщи?

Алис и Лидия поклатиха глави, но мравките, които продължаваха да отмъкват останките от пикника, изписаха с телата си: „Планината Меру“.

— Планината Меру — прочете Дръм. — Чудесно! Имате ли представа как да стигнем дотам?

Мравките се пръснаха и наново се подредиха: „Съжаляваме. Не знаем.“

— Съмнявам се, че ще открием това място в някой справочник — каза Дръм, — и като че ли нямам желание да разпитвам за него.

— Бихме могли да попитаме Сид или онзи негов колега от института „Донърджак“, Парацелз — предложи Лидия.

— Добра идея — отвърна Дръм, — но се колебая. Нали споменахте, че тези ииони почитали боговете на Меру — и че уважавали Амбри в ролята му на Гайдаря. Не съм убеден как ще реагират на това, че се ровим в тяхната теология.

— Мравките пак се подреждат — посочи Алис. — Този път са много повече.

„Свържете се с Вирджиния Талънт в сайта на Маркон — написа genius loci — НОВ.“

— Не разбирам — рече Лидия.

— НОВ е Научният отдел на Вирту — поясни Алис.

— Ако щете вярвайте, но наистина съм чувал за нея — прибави Дръм. — Даймон ме накара да я проверя, когато започвахме да разследваме елшите. Известно време обмисляше дали да не опита да се свърже с Йерофанта. Талънт има репутацията на един от най-добрите инспектори в НОВ. Тя е от Верите, но прекарва почти цялото си време във Вирту.

— И знаем адреса й — каза Алис. — Чудя се какво има предвид дамата на Северния вятър, като ни насочва към нея.

Мравките отново се подредиха: „Маркон е в опасност от страна на Меру“.

— И Вирджиния Талънт ще се съгласи да ни помогне, така ли? — попита Алис.

„Талънт е приятелка на Маркон“ — отговориха мравките.

— Можеш ли да ни прехвърлиш там? — попита Дръм.

В отговор около Алис, а после и около детектива задуха силен вятър. Макар че стоеше близо до дъщеря си, въздухът около Лидия остана неподвижен.

— Предполагам, че това означава „да“ — каза Алис и бързо прегърна майка си.

— Късмет, Алис! Пази се. Нямам намерение да те разменям за Амбри.

— Ами Дръм? — изкиска се момичето.

Вятърът ги отнесе преди Лидия да успее да отговори, но когато погледна назад, Алис видя, че доктор Хазърд се усмихва.

Вятърът внимателно ги спусна по средата на малка горичка. За разлика от Земята зад Северния вятър, този сайт изглеждаше почти тропически. Това впечатление още повече се засили, когато изпод заслон от обсипани с червени цветя лиани се появи тъмнокожа жена, облечена в нещо като саронг. Дългата й кестенява коса свободно се спускаше върху раменете й и краката й бяха боси, но държеше в ръка ХФ-пистолет и заплашителността в светлите й очи ясно показваше, че не е безпомощна аборигенка.

— Вирджиния Талънт? — бързо попита Алис, като протегна ръце с дланите напред, за да увери жената, че не е въоръжена. — Дойдохме да ви помолим за помощ.

— Вие знаете коя съм — без да престава да се цели в тях, отвърна жената, — но аз не ви познавам.

— Аз съм Алис Хазърд, също известна като Линкълн Крейн. Това е партньорът ми Дезмънд Дръм.

— Линкълн Крейн… струва ми се, че съм срещала това име.

— Пиша статии във вестниците.

— В такъв случай името ви ми е известно оттам. Това е частен сайт. Откъде знаете, че може да ме откриете тук?

— Земята зад Северния вятър… прати ни нейната genius loci. Тя е приятелка на моя баща. Всичко е ужасно сложно, госпожо, и вашият пистолет много ме безпокои.

— Зад вас са застанали две страшнокотки, които може би още повече ще ви уплашат. — Вирджиния Талънт за пръв път се усмихна и пъхна ХФ-пистолета в колана си. — Значи търсите мен, не Маркон, така ли?

143