Донърджак - Страница 141

141

— И все пак… — Джей пъхна ръце в ръкавите на ризата си и я закопча накриво. — Не ми се ще нещо да се случи с този дворец. Проектирал го е баща ми и… е, господарката на ентропията, изглежда, се гордее с него.

— Значи си забелязал — измърмори Дуби. — Остава да ми кажеш, че предпочиташ да си израснал тук.

— Да не стигаме чак дотам… но сигурно щеше да е интересно. Видя ли какъв кон само има Смъртта?

Маймуната скочи на рамото му и избегна отговора. Джей изтича навън и толкова бързо се спусна по спиралното стълбище, че опашката на Дуби се развяваше зад тях. Когато излязоха от двореца, завариха Смъртта да наблюдава как Пиринчения павиан пърди пиратки.

— Темпераментно, нали? — отбеляза господарката на изгубените. — Трябва да призная, че завиждам на Джон д’Арси Донърджак за таланта му. Докато аз по дефиниция трябва да съм производна.

Джей се насили да погледне право под тъмната качулка, като се престори, че среща очи, които не можеше да види.

— Госпожо, вие току-що говорихте за баща ми в сегашно време. Той… хм, жив ли е някъде?

— Поне на мен не ми е известно — безмилостно ледено отвърна Смъртта. — Не е дошъл при мен, но пък тъй като е създание на Верите, това не е задължително, макар аз да бях проводник на края му.

Джей се вцепени.

— Вие сте убили баща ми?

— Да. Това шокира ли те, Джей?

— Аз… Аз… Да.

— Фактът, че съм го убила ли те шокира, или че го признавам пред теб? Ти знаеше, че сме били врагове, че той е проектирал този шумен влак, за да ме унищожи — поне временно, — макар да подозирам, че би останал доволен да постигне по-траен ефект.

— Но той го е направил, за да ме спаси!

— От какво?

— От смърт.

— От Смъртта или от умиране?

Джей се замисли.

— От умиране, предполагам. Всъщност аз не го познавам. Вие сте се погрижили за това. Може би просто е смятал, че е сключил лоша сделка.

— И все пак аз също се погрижих да се родиш, моето момче.

— От користни цели!

— И след като вече знаеш нещо за тези цели, толкова низки ли ти се струват? Нещо повече, баща ти никога не ме е питал дали искам да умреш. Просто го прие като факт и аз го оставих да си мисли каквото иска.

Джей бе толкова разгневен, че почти плачеше. Напиращите в очите му сълзи още повече го ядосаха и той едва не изкрещя въпроса си.

— Защо?

— Защото, Джей д’Арси Донърджак, дори на Смъртта може да й писне от това хората винаги да си мислят за нея най-лошото. Аз се отнесох към Джон д’Арси Донърджак достойно — върнах му любимата, дадох му възможност да има дете. И все пак той тръгна срещу мен още преди твоето раждане. След като не поисках да се откажа от теб, баща ти въоръжи замъка си, за да ме отблъсне. Тогава отнесох Ейрадис — просто си я върнах, а не от зъл характер.

— Не мога да повярвам!

— Някога лъгала ли съм те, Джей, дори когато бих имала полза от това?

Джей погледна към обувките си, към готическите водостоци по стените на двореца, навсякъде другаде, само не към тъмната качулка с бели проблясъци на гола кост.

— Поне на мен не ми е известно, госпожо.

— Много добре. Не искам от теб да ме харесваш, но ти ми се предаде. Аз ти възложих задачата. Влакът те очаква. Върви и направи каквото ти казах.

— Да, госпожо.

Джей се обърна, нахлупи на глава бащиното си машинистко кепе и бързо избърса с длан сълзите от очите си.

— А, Джей…

— Да, госпожо?

— Късмет.

Дезмънд Дръм се протегна и взе кимоното си. Норико, гейшата, която току-що го беше масажирала така, както никой друг през живота му, се изправи да му помогне. После официално се поклони и сгъна паравана в отсрещния край на стаята, за да разкрие вана с гореща вода, напомняща на естествен минерален извор с водопад.

— Ако Дръм-сан желае — каза тя.

— Само чай, скъпа. След малко имам среща.

— Среща тук?

— Не се засягай. Не е друга жена, просто досаден бизнес.

— Ах.

Норико се усмихна и след миг се върна с чая. Дори след като го наля в чашата му, като превръщаше и най-малкото движение в изкуство, тя, изглежда, искаше да остане с Дръм. Той не възрази, защото знаеше, че е самотна.

Виртуалните публични домове окончателно бяха разбили търговията с плът във Верите. Кварталите на червените фенери с типичната за тях престъпност и болести бяха изчезнали навсякъде, където имаше евтин виртдостъп. Японското правителство трябваше да подпомага финансово изискани места като тази чайна, за да им позволи да оцелеят.

Преживял постоянните промени в нравствените норми и модата, „Небесният свят“ бе обречен на гибел от компютърната технология. В главата на Дръм се опита да се оформи хайку, нещо за сняг и черешови цветове. Той остави мислите си да се понесат по течението на мелодията, която Норико свиреше на шамисена си.

Друга жена му донесе свитък върху порцеланов поднос. Той го прочете и я последва навън. Зад него шамисенът на Норико продължаваше да лее сълзи.

— Здравейте, Дръм — без да се изправя, каза Даймон. Днес носеше леко памучно кимоно с щамповани бели хризантеми на тъмносин фон. Както винаги, беше с ръкавици и криеше лицето си под стилизирана маска.

— Коничиуа, Даймон-сан — отвърна детективът. — Знаете ли, започвате да се повтаряте с тези японски декори. Което е опасно, ако се криете.

— Крия се, но мисля, че вече не ме търсят особено ентусиазирано. Ако можех да заживея нормален живот… но никой не ме смущава в уединението ми. Във всеки случай, не съм толкова глупав. Като копие на историческа сграда, това място няма никакъв компютърен достъп, дори за нуждите на обикновеното счетоводство. Съмнявам се, че съм единственият, който го намира за привлекателно поради тази причина.

141