Донърджак - Страница 140

140

Докато късаше още ябълки, й се стори, че почти са спечелили, че Амбри ще стигне до относителното убежище на къщата и че ветровете на genius loci ще успеят да наберат скорост, която да разкъса и отвее мъглата. Скрила се зад кайсията, Лидия вече участваше в канонадата и бомбите й превръщаха мъглата в швейцарско сирене.

После, точно когато победата вече изглеждаше сигурна, мъглата промени вида си и по средата й се оформи лице — мъжко, с небесносиня кожа и вежди от мълнии над тъмносините очи. Мъглата около него се превърна в развяваща се коса и брада. Присвитите очи се насочиха към Амбри.

— Стига, Гайдарю — изтътна дълбок и в същото време някак сприхав глас. — Не мога да се справя без целия си легион. Ела с мен.

Мъглата протегна дебело пипало, което придърпа към себе си все още отстъпващия Амбри като дете, грабнало безпомощна кукла. Потънал в мъглявата прегръдка, той се отпусна и лицето му загуби изразителността си.

Чудовището се разпръсна и отнесе със себе си плячката си. Майка и дъщеря стояха зашеметени и с ням ужас проследиха ново пипало, което се появи, за да вземе гайдата преди окончателно да изчезне.

— Мамо, истина ли е всичко това, или само така ми се струва?

— Да. — Гласът на Лидия прозвуча така, сякаш едва сдържаше риданията си.

— Тогава най-добре да ми разкажеш всичко за миналото на Амбри — всичко, което знаещ.

— Алис…

— Мамо, аз ще го открия.

— Алис!

— Не, не ми казвай, че не мога. Изобщо не си и помисляй ти да го търсиш. Признавам, че си страхотна лекарка — една от най-добрите, — но издирването на изчезнали хора, събирането на факти… това вече е моя специалност.

— Алис…

— Можем да спорим, но така няма да спасим Амбри и само ще загубим време.

Лидия въздъхна.

— Сама ли възнамеряваш да го направиш?

— Не. Ако не възразяваш, ще се свържа с Дръм и ще го помоля да ми помогне.

— Какво ще му кажеш?

— Всичко, което ми позволиш. Знаеш, че не може да си върши работата с откъслечна информация.

Лидия нервно прехапа устни.

— Не мога да те спра, нали?

— Не — и не си мисли да избягаш. В момента, в който го направиш, ще тръгна и аз.

— Предполагам, някой трябва да остане тук в случай, че Амбри успее да ни прати вест.

— Вярно е. И, мамо, ти знаещ скривалищата му. Можеш да провериш там и да предупредиш genius loci да внимава за него.

Алис пусна на земята зелената ябълка, която все още стискаше в ръка, и прегърна майка си.

— Ще го открия, мамо. Обещавам ти.

— Не се съмнявам, Алис. — Лидия още по-силно притисна дъщеря си. — Безпокои ме обаче какво ще се случи, когато го откриеш.

— Ще го върна. Не съм открила баща си току-що само за да ми го вземе някакъв… чудовищен програмист с мания за божественост!

Въоръжена с гнева си, Алис Хазърд отиде в къщата, за да се свърже с Дезмънд Дръм. Лидия вдигна от земята чинията с остатъците. От празничната си торта. Мравките продължаваха да маршируват. И тя си представи, че чува гайдата, която ги води напред.

Джей се отправи към планината Меру, а Трантоу остана, в Дълбоките поля.

— Прекалено съм забележим, приятелю — тъжно каза донтът, — даже в избрания от самия мен сайт. Мизар и Дуби притежават достатъчно способности и познания, за да ти помагат. Боя се, че само ще ти преча. Ако в това пътуване се наложи да прибегнеш до груба сила, наистина вече си загубен.

Джей шеговито го удари с юмрук над набръчканото коляно.

— Това е то — много ме окуражи! Не се безпокой, Трантоу. Ще се върнем преди на двама ви с господарката на Двореца да ви писне един от друг.

Смъртта се усмихна.

— Трантоу ми съобщи, че е готов да ми помогне в някои мои проекти. Обичайните ми работници притежават досадната склонност да се разпадат на части. С нетърпение очаквам помощта на прог с опит в строителството.

— Тогава ще тръгнем веднага щом Пиринчения павиан се върне да ни вземе — каза Джей. — Преди час пратих сигнал по линията.

— А дотогава си починете — посъветва го Смъртта. — После няма да имате тази възможност.

— Не съм сигурен, че бих могъл да заспя — призна Джей. — Прекалено съм нервен.

— О, мисля, че няма да имаш проблем — отвърна Смъртта. — Както са отбелязвали мнозина поети и философи, Смъртта и Сънят вървят ръка за ръка. Ще откриеш, че дворецът ми е много спокоен. Качи се по дясното стълбище. Там е стаята, която баща ти — макар и да не го знаеше — проектира за теб.

Доловил заповедта под любезната покана, Джей се подчини. Откри стаята, обзаведена с две легла едно над друго и декорирана в стил, популярен за момчета по времето на раждането му. Заобленият прозорец гледаше към фасадата на двореца. Уверил се, че оттам със сигурност ще чуе пристигането на Пиринчения павиан, той се съблече и се опъна на леглото.

Въпреки съмненията си скоро потъна в дълбок сън и се събуди едва когато влакът спря пред двореца, като плюеше фойерверки и надуваше „Увертюра 1812“.

Дуби се спусна от горното легло и се настани на рамото на Джей.

— Трябваше да се досетя, че това ще му хареса. Приготви се, сега ще гръмне салютът.

Джей го послуша и се зарадва, че го е направил, защото Пиринчения павиан придружи записа на топовете с мощна канонада от комина си и безумен смях. Разпадащите се форми на Дълбоките поля се раздвижиха от този необичаен шум и разчленени крака и ръце, колела и парчетии се завъртяха и заподскачаха в смъртен танц, какъвто това място не познаваше.

— Най-добре да слезем преди да е обърнал всичко с главата надолу — каза Джей и припряно започна да се облича.

Дуби се засмя.

— Дълбоките поля винаги са обърнати с главата надолу — номерът е да накараш нещо да застане на краката си.

140