Донърджак - Страница 137

137

Потънала в съзерцание, Алис почти не забеляза кога е засвирила гайдата. Остър, заповеден писък, който не можеше съвсем да се нарече мелодия, но и нямаше какво друго да е. Струваше й се познат, макар да знаеше, че не го е чувала никога преди. Той я откъсна от унеса й и когато се огледа, момичето разбра, че се е прехвърлило в друг сайт.

Алис се завъртя и погледна назад към пътя, по който бяха дошли. Розовата градина се простираше сякаш в безкрайността, въпреки че се виждаше синя линия, която може би — но само може би — бе океан. Тя осъзна, че никога не би успяла да открие обратния път. И тогава чу смеха на майка си.

— Ловък фокус, а?

— Удивена съм — увери я Алис. — Сега ще ми кажеш ли къде сме?

— Наричаме го Земята зад Северния вятър. Както може да си се досетила, това е един от дивите сайтове във ви… по-точно, една от изгубените земи.

— Знаех, че съществуват… но никога не съм имала представа къде.

— Повечето хора нямат представа. Полудивите сайтове са достатъчни, за да поглъщат вниманието на НОВ. Тези райони се смятат за митологични — или безполезни.

— Кой ти показа пътя?

— Ела оттатък хълма. Ще те запозная с приятеля, с когото съм тук.

— Той ли свири на гайда?

— Да.

Закрачиха една до друга и се заизкачваха нагоре. Отначало склонът бе полегат и зелен като пътеките през розовата градина. По-нависоко растяха изтравничета, мънички лилави цветчета с полуотворени чашки. Над тях жужаха дебели пчели, сякаш разперването на крилете им можеше да помогне на цветята да се разтворят. Тук-там над земята стърчаха сиви скали, прорязани от черни или розови жилки.

— Тук е много спокойно — отбеляза Алис.

— И на мен ми харесва. Разбира се, времето невинаги е толкова приятно. Genius loci следи за нуждите на вътрешната си екология — понякога вали дъжд и лапавица. Днес обаче в чест на пристигането ти времето е чудесно.

— В чест на моето пристигане ли?

— Genius loci е приятелка на Амбри, а той…

Гайдата внезапно замлъкна и иззад една голяма канара се изправи мъж. Косата и брадата му бяха разрошени от вятъра и в смътно средновековното си облекло (допълнено с дълъг меч и кама) той би изглеждал страшно, ако не бе срамежливият начин, по който се поклони.

— Госпожице Алис — каза той, — аз съм Улфър Мартин д’Амбри. След всички тези години за мен е удоволствие да се запозная с вас.

„Всички тези години.“ Алис осъзна смисъла на тези думи. Беше смятала, че майка й иска да я запознае с някой свой нов приятел, но сега… Тя подсъзнателно отгатна истината и топло се усмихна на Амбри.

— И на мен ми е приятно да се запознаем. Как да се обръщам към вас?

— Майка ви ме нарича „Амбри“. Ще се радвам да използвате същото име.

— А аз съм Алис — не „госпожица Алис“.

После тръгнаха заедно, Амбри на крачка пред тях, пъхнал гайдата си под мишница, Алис и Лидия зад него. Спуснаха се по склона и стигнаха до долина с овощни дръвчета. Под ширналите се ябълки, праскови и кайсии растяха високи азиатски лилии, дамски сърца, момини сълзи и любимите на майка й паунови орхидеи. През средата на градината течеше поточе, чието дъно бе покрито с лъскави камъчета. На отсрещния склон на долината се гушеше малка къща с покрив от плочи.

— Там ли живеете? — попита Алис.

— Засега да — отвърна той. — Ти също ще се настаниш при нас. Ела, ще ти дам лимонада. Genius loci внася лимоните от един съседен сайт.

— Много мило от нейна страна. Не знаех, че сайтовете търгуват помежду си.

— О, разбира се. Доколкото разбирам, сайтовете могат да се проектират така, че да нарушават законите на физиката и природата на Верите, но колкото повече се отдалечават от нормалното, толкова по-трудно се поддържат. Дамата на Северния вятър предпочита да внася лимони, вместо да поддържа тропичен климат.

Амбри отвори вратата на къщата и ги покани вътре. После влезе след тях и остави гайдата си на закачалката.

— Лимонадата е в кухнята — каза той. — Ако искате, можем да си вземем по чаша и да седнем в градината.

— С удоволствие — отвърна Алис. — В такъв случай, щом физическите закони на Верите са основни и за Вирту, Църквата на Елиш напълно греши в твърдението си, че Вирту е първата реалност.

— О, не зная нищо за това — рече Амбри. — Предполагам, че този въпрос е много по-сложен от простото „кой е бил пръв“. Двете вселени са свързани — това е факт. Също и че до известна степен могат взаимно да си влияят. Но не бих могъл да кажа нищо повече.

Докато Лидия слушаше разговора, първоначалната й нервност започна да отстъпва мястото си на удоволствие. Достатъчно добре познаваше дъщеря си и виждаше, че Алис е харесала Амбри, че това не е само любезност към приятеля на майка й. В същото време обаче разбираше, че момичето изгаря от любопитство. Когато Алис умело промени темата, Лидия не се изненада.

— Е, мамо, къде е пациентът ти? Не знаех, че се занимаваш с виртуална медицина.

— Не се занимавам и това отлично ти е известно — отвърна Лидия, като съзнаваше, че се е хванала в капана й. — Излъгах те. Моят пациент е Амбри и аз не толкова го лекувам, колкото му помагам да изпълнява предписанията на своя лекар.

— Ако не е прекалено неучтиво да попитам — рече Алис, — Амбри от Верите ли е?

— Доколкото зная, не — отвърна той. — Аз съм сложен прог — и е възможно програмата ми да се разпада.

— Не!

— Все още не съм видял лъчистата мъглявина — успокои я Амбри, — така че повредата може да не е окончателна. Консултирах се с лекар и той заключи, че страдам от… трудно е за обяснение.

— Опитай. Не се срамувам да задавам въпроси, когато, не разбирам нещо.

137