Донърджак - Страница 135

135

— Защото се е стремил да накара Верите да се отнася с по-голямо уважение към Вирту и нейния потенциал. Искам да кажа, наистина е глупаво, че най-великолепното произведение на човешката раса се използва едва ли не само като удобно място за работа и забавление. Църквата на Елиш проповядва почит към огромния потенциал и мощ на Вирту.

— Иска ми се да можех да повярвам в това, приятелю. Някога можех.

— Искаш да кажеш, че според теб Йерофантът има други мотиви, така ли?

— Определено. Нещо повече, убеден съм, че ти споделяш моите подозрения. И двамата сме били, така да се каже, на първия етаж на проекта за прехвърлянето.

— Така е. Спомням си, когато направихме първите подобрения на кушетките.

— И по-късно, когато търсехме доброволци за излъчвателите.

— Никога няма да го забравя. Иманюъл Дейвис — Артър Идън — беше привлечен като доброволец тъкмо тогава.

— А сега стигнахме до прехвърлянето на боговете.

— Не разбирам какво толкова те измъчва, Бен. Доколкото си спомням, ти копнееше за способността да се прехвърляш във Верите, както аз във Вирту. Щом боговете постигнат това, иионите скоро ще ги последват, нали?

На лицето на Бен Куинан плъзна лека усмивка.

— Имаш право. Не ми харесва обаче идеята да се прехвърлям във Верите, когато там ще господстват боговете и демоните на Вирту. Оценявам удобството и мощта на genius loci, но искам да живея в свят без дейни божества.

Келси свали кафеника от огъня, напълни си чашата и си взе бисквита от чинията.

— Но какво можем да направим, Бен? Даже да саботираме празника, ще организират друг.

— Това ми е ясно.

— А и нямам намерение да изложа нашата теория на медиите. Виж какво се случи с Идън. Неговите разкрития бяха много по-скромни, но той е принуден да се крие от отмъщението на Църквата. И навярно ще го прави до самия си край.

— Вярно е.

— Обзалагам се, че си намислил нещо.

— Да, но няма да ти хареса.

— Да опитаме. Не ми харесва и всичко останало.

Седналият по турски Куинан се изправи и закрачи в тясното пространство между вратата и южната страна на огнището.

— Вече ти казах, че твоята информация за боговете на Вирту е точна. Ние наричаме нашите божества „Боговете на Меру“ (тъй като обитават тази планина). Трите най-висши наричаме „Върховните“.

— Много стройна система.

— А ти какво очакваш от компютърни програми? Имам сведения, че един от Върховните богове се е съюзил с Йерофанта. Той е насърчил по-нисшите божества да участват и е много вероятно да е източник на „вдъхновението“, поставило началото на проекта за прехвърлянето.

— Дотук добре. Радикалните нови течения не се появяват от нищото и боговете на Меру трябва да са невъобразими, за да се смятат за божествени сред компютърно генерираните интелекти.

— Невъобразими ли? Може би. Несъмнено са невероятно могъщи и почти всезнаещи. Божествеността обаче не ги прави неподвластни на съперничества помежду им и Върховните трима нямат много приятели. Въпросът е, че ние се съюзяваме с един от съперниците на съюзника на Йерофанта.

— Почакай малко, Бен. Всички тези приказки за „съюзника на Йерофанта“ и за „съперника на съюзника“ окончателно ме объркаха. Нямате ли имена за тези образи?

Куинан се замисли.

— Наричаме Върховните Моребог, Небебог и Земея. Съюзникът на Йерофанта е Небебог.

— Пак тази ваша стройна система.

— Не ме иронизирай, Рандал. Повечето от имената на вашите божества не звучат по-добре, когато ги преведеш от оригиналните им езици.

— Не те иронизирам, наистина. Та с кого искаш да работиш тогава? Със Земея ли?

Куинан потръпна.

— Не! Тя е пресметлива кучка. С нея никога не се чувствам спокойно.

— Като че ли ги познаваш лично.

— О, не съвсем, но когато нещо е част от програмата ти още от първото поколение, не можеш да не изпитваш някакво предчувствие за него.

— Сигурно е така. Опасявам се, че родната ми култура е загубила този непосредствен религиозен инстинкт.

— Както и повечето научно ориентирани култури във Верите — тъкмо това отчасти е причината за привлекателността на Църквата на Елиш в тези общества. Но аз се отклонявам. Небебог и Моребог отдавна си съперничат. Съмнявам се, че Моребог би искал Небебог да получи превъзходство. Предлагам да се съюзим с Моребог и да му осигуряваме информация и прочее, така че да изравни силите си с Небебог и по този начин да го контролира.

— Интересно, но имам чувството, че не ми казваш всичко. Защо съм ти аз? Можеш да получиш информацията, която искаш, по други канали.

— Вярно е, но имам нужда от съюзник, който да е способен да се прехвърля във Верите.

— Защо? Ще ти го кажа направо, няма да саботирам Празника — освен ако не сме в състояние да го спрем завинаги, — иначе има вероятност да пострадат прекалено много невинни поклонници.

Куинан спря и го погледна. За жителя на Верите той изглеждаше обгърнат от слабо златисто сияние.

— Тогава ще бъда откровен. Искам да скриеш копие на оборудването за прехвърляне в един от периферните зикурата. По този начин, ако сме принудени да действаме бързо, Моребог може да прати някои от слугите си, за да отблъснат онези на Небебог преди да се пръснат из Верите.

— Странно. Преди малко каза, че не искаш във Верите да има никакви богове. Сега ми заявяваш, че искаш да осигуриш достъп до прехвърляне на друга могъща фигура.

— Само за да бъдат отблъснати слугите на Небебог — и само като последно средство.

— Така твърдиш ти.

— Съмняваш ли се в мен?

— Всъщност не. Просто ми идва прекалено много да смеля всичко едновременно. Все пак до Празника остават няколко седмици. Може ли да си помисля?

135