Донърджак - Страница 133

133

Но инфраструктурата от пътища, обществени услуги и комуникационни мрежи продължаваше да съществува. Имаше предостатъчно вторични материали, които можеха да се използват за строеж, и все още стоеше огромно пано от реклама на холивудска премиера. И така, Църквата на Елиш дойде в Калифорния, за да издигне сцената за втория си Празник.

След края на работния ден Рандал Келси се прибра вкъщи и откри на вирттерминала си съобщение от Бен Куинан. Не му отговори веднага. Първо взе душ, нахрани се и прегледа някакво списание. Не че избягваше Куинан, просто неговият виртколега понякога беше досаден събеседник.

Въпреки явното си желание да споделят свободата на двете вселени, която притежаваха жителите на Верите, малцина от обитателите на Вирту бяха в състояние да проумеят ограниченията на физическото тяло. Най-близкият аналог бяха случаите, в които те надхвърляха рамките на личното си програмиране. И ако това програмиране бе съвършено — както трябваше да е при Куинан, — те не изпитваха никакъв еквивалент на умора.

Накрая Келси се приготви за връзка на второ равнище и сигнализира на Куинан, че могат да се свържат. Куинан се появи незабавно и Келси предположи, че може би е трябвало да му отговори веднага. Неуверен дали да е доволен, или подозрителен, той му кимна.

— Здрасти, Бен. Как върви работата?

Куинан сви рамене.

— Билетите се разпродават. Иначе е трудно да се каже. Много зависи от това дали боговете ще ни съдействат, а знаеш колко високомерно се държат понякога. Повече, ме интересува как е при теб.

— Вече разчистихме мястото и строежът на зикуратите бързо напредва. Пътищата са почти готови и Ауд прави истински чудеса, за да се подготви за контролиране на тълпите.

— Все още се удивлявам, че нещо може да се строи с физически труд, а не с разработване на програма — отбеляза Келси. В сивите му очи проблесна почти религиозна страст. — Трябва да е прекрасно!

— Ако ти харесва да имаш пясък в очите, косата и устата си… ако ти допада главата ти да се пръска от грохота на строителните машини — засмя се Келси, — ако предпочиташ да се съобразяваш с физическите закони, вместо да убедиш местния иион да ги промени в съответствие с проекта ти… Не, предпочитам да отговарям за виртуален строителен проект. Слава на боговете, че съм само заместник.

— Навярно имаш право… — Куинан не изглеждаше много убеден. — Можеш ли да дойдеш на трето равнище? Искам да поговорим за нещо… лично.

Келси се намръщи. Отначало реши да откаже, като се оправдае, че рано сутринта трябва да е на строителния обект или пък че е уморен. Но после си спомни, че Куинан все още има по-висш пост в Църквата и каза:

— Ще трябва да проверя дали някоя от кабините е свободна.

— Ще се погрижа за това — обеща Куинан. — Ела вкъщи. Нали имаш координатите?

— Да.

— Чудесно! И ти благодаря.

Докато изключваше връзката си, Келси си тананикаше. Облече си лека памучна роба и пантофи, среса се и слезе до залата за виртпрехвърляне, инсталирана в мазето на общежитието. Както му беше обещал Бен, една от кушетките бе свободна. Когато я докосна с ръка, откри, че е леко топла. Сигурно някой току-що бе прогонен от нея.

Той се съблече и свърза кабелите, като си помагаше с виртуалната си телекинеза. После даде команда. Надигна се сива мъгла. Появи се иионът на мрежата, Келси му съобщи координатите на Келси, седна в едно тъмнолилаво такси и се отпусна назад, за да се наслади на пътуването до сайта, в който живееха мнозина от виртчленовете на Църквата.

Макар че на теория пространството във Вирту бе безгранично, в действителност средно сложните проги или ииони не можеха да поддържат собствените си сайтове и да им остане памет за други програми. Ето защо те „наемаха“ пространство от genius loci и го преобразуваха така, че да отговаря на личните им вкусове. Някои от тези сайтове поддържаха определена тема. Други, като таксито, с което пътуваше Келси, бяха многосъставни.

Декорите на жилището на Бен Куинан постоянно се променяха и обикновено отразяваха последното му увлечение. Днес то приличаше на индианска колиба — кръгла постройка със стени от трупи, измазани с кал, и слабо заоблен кирпичен таван. Постройката странно контрастираше със сериозния червеникав пясъчник от едната страна и миниатюрния мавритански дворец от другата не само заради примитивните строителни материали, но и защото входът й беше успореден на улицата.

Когато влезе в колибата, Келси разбра причината за това. Облечен в оръфани дънки и каубойска риза със сребърни копчета, с неизменно сивата си коса, вързана с широка лента, Куинан отметна одеялото, което покриваше вратата, и разкри приблизително кръгла стая с огнище по средата. Украсата бе проста — по стените висяха практични предмети, а подът беше покрит с черги със сложни мотиви.

— Благодаря, че намина, Рандал.

— Удоволствието е мое. Интересно място.

— Индианска колиба. Много се забавлявах, докато я строях. Предполагам, по този начин компенсирам невъзможността да съм в Калифорния.

— Отлична работа — увери го Келси.

— Мини вляво от огъня — каза Куинан и леко го побутна с ръка. — По традиция колибата се строи с врата на изток. Южната страна на огнището е запазена за мъжете, северната — за жените.

— Ами западната? — забелязал, че колегата му го насочва натам, попита Келси.

— Тя е за почетните гости — с широка усмивка отвърна Куинан. — Седни на чергата — мисля, че ще ти е удобно. Нещо за пиене?

— Няма да е нещо странно, като козе мляко например, нали?

— Не, освен ако не искаш. Барът ми е отлично зареден.

133