Донърджак - Страница 132

132

Джей се прокашля.

— Всичко е наред, госпожо. Винаги съм се чудил какво се е случило с Мизар и откъде идва.

— Но историята на Мизар е съвсем малка част от онова, което трябва да ти разкажа, за да изпълниш задачата си.

— Да, госпожо.

— Върнах се в Дълбоките поля и проучих района, в който бях видяла натрапниците. Имах известна представа какво се намира там, още когато се приближавах към тях. После потвърдих предположенията си — и страховете си. Изненадан ли си, че мога да изпитвам страх, Джей Донърджак? Уверявам те, всички разумни създания се страхуват, когато се сблъскат с нещо, предвещаващо края на съществуванието им. Когато проучих ограбения от натрапниците район от Дълбоките поля, открих, че липсва само едно, но и то обещаваше достатъчно неприятности.

Смъртта замълча за миг и Джей зърна костите на пръстите й в ръкава на черната й роба да се вкопчват в страничната облегалка на трона. Кокалчетата не можеха да побледнеят, но момчето остана с впечатление за огромна сила, впечатление, потвърдило се, когато плетената облегалка се огъна под натиска на тънките пръсти.

— Уорън Банса дойде да почива тук, Джей, Уорън Банса и неговото чудно устройство. Знаех къде е тялото му и според обичая си го оставих в мир, докато настъпи времето да имам нужда от него. Оттогава се научих да внимавам и в този дворец има предостатъчно сейфове… но аз отново се отклонявам. Когато прерових онези купчини, открих останки от дрехи, разчленен скелет и череп, всичко това на Банса. Но нямаше нито следа от устройството му. Бяха откраднати дори частите, имплантирани в живата му плът или монтирани в костите му. Тогава зачаках изгодна възможност — какво друго бих могла да сторя? Планината Меру е място, забранено за мен, защото докато са там, онези по склоновете й са неподвластни на смъртта. Дълбоките поля обаче също са забранени за тях, нещо като равновесие на правата.

Джей кимна.

— Разбирам, но това място не е забранено за мен, нали?

— Не. Ти си роден от Вирту и Верите и притежаваш способности, които липсват на клетия Мизар. Не вярвам, че който и да е от Верите е в състояние да стигне до онези високи земи, но те не са забранени за създание на Вирту (освен ако, както е в моя случай, няма ограничения, заложени в основната програма). И все пак не вярвам, че създание от Вирту може безнаказано да иде там. Независимо дали са съзнателно почитани, онези на Меру са боговете на Вирту.

— Значи искате да ида там.

— Да. Задачата ти включва три части. Първо, да откриеш и ако е възможно, да ми върнеш частите от устройството на Уорън Банса. Второ, да ми донесеш информация за войските, които се събират на Меру и в нейните околности.

— Войски ли?

— Точно така. Трето, да откриеш доказателства кой е откраднал устройството на Уорън Банса от моето царство. Колкото по-убедителни са доказателствата, толкова по-добре.

— Какво искате да кажете с това „убедителни“? Нещо като саморъчно подписани признания ли?

— Съмнявам се, че е възможно. Но ще е достатъчен и запис, свидетел…

Дуби се разсмя.

— Това е играта, играта, за която толкова отдавна спомена, нали?

Смъртта кимна.

— Игра, която прие повече обрати, отколкото съм си представяла, Дуби. Върховните богове на Меру се готвят да изкривят тъканта на действителността и да превърнат. Верите в свое опитно поле. И онова, което откраднаха от мен, е в състояние да го направи възможно.

— И защо ви безпокои това? — попита Джей. — Ако територията на Вирту се разшири, вашето царство също ще стане по-голямо, нали така?

— Не е толкова просто, дете — отвърна Смъртта. — Ако оцелееш след изпълнението на задачата, която ти поставих, ще обсъдим метафизическите проблеми.

— Обещавате ли?

— Смееш да искаш обещание от мен?

— Искам да зная. Чувствам се като пионка на огромна шахматна дъска — Джей умолително протегна ръце. — Поне ми загатнете, че съм кон.

— Позицията ти ми харесва. Много добре, Джей Донърджак. Когато се върнеш от пътуването си, ще продължа образованието ти.

— Може ли да ви задам още един въпрос?

— Запазвам си правото да не ти отговоря.

— Винаги правите така. Ще ми кажете ли защо искате да знаете кой е проникнал тук? Щом онези на Меру са неподвластни за вас, каква полза ще имате, ако научите?

— Но те не са неподвластни, Джей Донърджак. Когато напускат закрилата на Меру, по-нисшите се страхуват от мен като всеки смъртен. Само тримата върховни са напълно недосегаеми за мен и ако един от тях е сред натрапниците, е, тогава този един (или двама) вече е в моята власт. Сянката на Дълбоките поля го е докоснала и аз мога да му въздействам.

Джей потръпна. Накъсаният глас на Смъртта прозвуча почти задавено, когато довърши отговора си.

— Виждаш ли, Джей Донърджак, безспорен факт е, че винаги съм на подходящото място в подходящото време. Искам да го докажа… дори това да означава смъртта на върховните богове.

10.

Едно време територията на Калифорния представлявала част от Лос Анджелис. После щатите на север и изток от напояваната пустиня сложили край на експлоатирането на земята, която смятали за своя по право. Под формата на каталози, пътуване до работа и обществени прояви виртуалната реалност ограничила необходимостта хората Да живеят близо до големите градове — а виртприключенията нанесли съкрушителен удар на киноиндустрията.

Може би някой ден за вода ще се използват парчета лед от астероидите или ще се приложи нова техника за прехвърляне на вторичните продукти от влажността на изток към сухия запад. Навярно ще дойде време хората да разберат удоволствието от това да гледат драматични постановки или да посещават развлекателни паркове, в които рискът е реален (макар и минимален), а не виртуален. Засега обаче Лос Анджелис си оставаше много по-малък град, отколкото някога.

132