Донърджак - Страница 130

130

— За свое собствено удобство.

— Да, но ако силите му прекалено отпаднат, може да го забележи друг genius loci и да разпространи вестта. А това, от своя страна, може да доведе до нападение — което ще изложи на опасност детето ти — или до клюки. Твоето желание да запазиш бебето си в тайна беше една от причините да го скриеш тук.

— Спомням си. И все пак кой би могъл да научи?

— Меркурий знае, че си се отзовала на молитвата ми. Има и други, които могат да се досетят, като се основават например на нападението на клана на Сейджак и на твоето отстъпление — отстъпление, което би било безсмислено, ако Маркон е загубил силата си.

Изражението на Земея стана замислено, а предишният й гняв се замени с уважение.

— Да, имаш право. Може би Маркон наистина се нуждае от пълните си способности, за да ми е полезен. Ще преструктурирам енергийните нужди на детето си. Страничните ефекти върху Маркон ще бъдат ограничени.

— Благодаря ти.

Земея протегна ръка и започна да прави движения във въздуха около саркофага. Сиянието му премина през различни нюанси на червено, обиколи веднъж спектъра, после повтори цикъла, докато спря на зелено. Богинята продължи с настройките, докато силовото поле придоби бледия цвят на новопоникнала трева, леко потъмня като листо и накрая се установи на тъмнозелено като стари борови иглички.

Когато свърши, тя хвана брадичката на Вирджиния, повдигна главата й и се вгледа в очите й.

— Ти можеш да станеш опасна, Вирджиния Талънт. Ще те наблюдавам. Може би Маркон би трябвало да те върне обратно във Верите.

— Ще обсъдим въпроса — обеща Вирджиния.

Земея се засмя и пусна брадичката й.

— Очаквам да го направиш. Очаквам и вече да зная резултата от това обсъждане!

— Привилегия на божествата е да се всезнаещи — С поклон отвърна Вирджиния.

— Така е — рече Земея, — и недей го забравя.

Градината на Смъртта беше пълна с беседки с мъртви цветя, потоци, в които се лееше пенлива кръв, и фонтани от огън. В гънките на увехналите венчелистчета На много от цветята все още можеха да се различат следи от някога яркожълти багри, други явно бяха рози. Уханието им бе като от остърганото дъно на старо шише от парфюм, след като течността отдавна е изветряла.

На Джей беше предложен стол — останалите от групата му трябваше сами да се погрижат за себе си. Мизар се настани в краката на момчето, по средата между старата си господарка и новия си стопанин. Трантоу застана една крачка настрани зад стола. Все още неуверен колко ще продължи добронамереното отношение на Смъртта, Дуби се намести върху широката глава на донта.

Самата господарка на Дълбоките поля седеше на плетен стол с висока облегалка, сложно произведение, някога служило за трон на владетелка на полинезийски островен сайт, проявила неблагоразумието да реши, че нейните пироги и канута могат да предизвикат британските платноходи, появили се от съседен сайт. Царуването я беше завършило с канонада, от гюлета и плетеният трон бе погълнат от пламъци наред със самата нея.

Фекда се уви около ръката й. Прислужници, направени от отпадъчен метал, поднесоха палмово вино и странни лакомства. В знак на любезност Джей прие бокал вино. Смъртта не се докосна до нищо, макар че не можеше да се каже дали заради конструкцията си, или поради липса на желание.

— И така, Джей Донърджак, готов ли си да изслушаш една история?

— Както желаете, госпожо.

— Много добре.

Тя не помръдна, но (навярно от раздвижването на въздуха в двора) момчето остана с впечатление, че е въздъхнала.

— Много преди да се родиш, Джей Донърджак, още преди баща ти да дойде във Вирту, за да направи някои проучвания и да се срещне с жената, която щеше да стане твоя майка, един мъж на име Уорън Банса заяви, че ще изпълни фокус, по-велик от всички други… И Уорън Банса… но почакай, навярно ти ще ми кажеш какво знаеш за Уорън Банса, Джей Донърджак. Искам да видя какво образование си получил в бащиния си дом.

Въпреки обидния намек за баща му, Джей се подчини и успя да отговори, без гласът му да прозвучи прекалено рязко.

— Уорън Банса е бил жител на Верите — компютърен специалист като баща ми, но интересите му не са били толкова насочени към програмиране на материал. В много отношения той попада между баща ми, който се е интересувал от начина на действие на нещата, и Рийз Джордан, който се е интересувал от причините за възприятието и структурата на човешкия ум. Общото мнение е, че Уорън Банса бил човекът, който неволно предизвикал срива на системата, довел до сътворението на Вирту.

— Последното е вярно — прекъсна го Смъртта, — макар че „сътворение“ е типично човешка арогантност. По-точният термин е „достъп“. Но продължавай, Джей.

— Рийз казва, че хобито на Банса било фокусничеството — трикове с огледала, ловкост на ръцете и прочее. Не бил толкова популярен, колкото навремето Хари Худини, но според Рийз това не означавало, че Банса не бил талантлив. По-скоро съвременната епоха толкова се наситила на трикове от виртуалната реалност (даже в сравнително примитивното си състояние отпреди Вирту), масовите комуникации и така нататък, че загубила вкуса си за — и способността си да вярва в — чудеса.

Смъртта се разсмя и във въздуха се разнесе звук като от строшено стъкло.

— Запомни последното, Джей — въпроса за вярата. Той е свързан с нещо, което искам да обсъдим по-късно’. Сега продължи с онова, което знаеш за Банса.

— Както казахте, той заявил, че ще извърши невероятен фокус и скочил от самолет във Верите, целият увит във въжета и вериги, сякаш щял да извърши номер с измъкване. Доколкото е известно на всички, изобщо не стигнал до земята. Просто изчезнал. Търсили тялото му, били обявени награди, но Уорън Банса се бил изпарил. Хората продължават да спорят дали изчезването му е, било неговият велик фокус, или е бил замислил нещо друго. Доколкото успях да науча, никой не знае.

130