Донърджак - Страница 127

127

— Моребог няма да го одобри, защото успехът на това предприятие може завинаги да ме утвърди като най-висш от Върховната троица. Трудно може да се предвиди как ще реагира Земея.

— Струва ми се, спомена, че ти е помагала.

— Така е. И тъкмо това ме безпокои.

Йерофантът махна с ръка и в дланта му се появи бутилка бира. Той отвори капачката с монтираната от вътрешната страна на масата отварачка.

— Искаш ли една? — попита небрежно облеченият мъж, след като отпи и одобрително се оригна. — Чудесна е.

— Не, благодаря — сковано отвърна Небебог.

— Добра е, както и всичко останало във Верите — или поне така ме уверяват.

— Ти изглеждаш доволен въпреки ограниченията на Вирту — рече Небебог. Опитваше се да говори любезно, защото знаеше, че все още се нуждае от помощта на съюзника си. — Защо се обърна към мен с идеята за Църквата на Елиш, щом не вярваш в необходимостта от утвърждаване на божествеността на подобаващото й място във Верите?

— Ти беше онзи, който видя потенциала за постоянно прехвърляне — напомни му Йерофантът. — Просто исках да създам религия и си помислих, че няма да е зле да се възползвам от помощта ти за набирането на няколко богчета.

— Да, но защо си решил да създадеш религия? Определено не може да си смятал, че хората трябва да знаят истината за Вирту.

Иионът, някога известен под името И. И. Айлс, първият иион комедиант, се подсмихна, пресуши, бирата си и издаде звук, напомнящ на мучене на крава, мъмреща качилото се на главата й теле.

— Истината ли? Е, смятам, че трябва да я знаят.

— Нима?

— Естествено. — И. И. Айлс се разсмя и шкембето му се разтресе. — Повечето от тях не вярват — поне не сериозно. Не вярват дори когато им го доказваме с чудеса и виртсили. Просто се преструват.

— Все още не разбирам какви са мотивите ти.

И. И. Айлс се изкиска.

— Можеш ли да измислиш по-добър начин да се подиграеш с човечеството? Ние ги залъгваме със стари богове и по-стари сили, очакващи ги във Вирту. Те ни помагат да подготвим сцената, за да го направим — да им върнем старите богове и всичко останало.

— И намираш това за смешно?

— Адски. — И. И. Айлс се разсмя толкова силно, че по закръглените му бузи потекоха сълзи. — От това по-смешно здраве му кажи.

Небебог любезно се усмихна. Изражението му накара комедианта да се закикоти още по-силно.

— Това е страхотно, Небебог, стари друже. Направо супер.

Лидия Хазърд се свърза с дъщеря си чрез обикновен интерфейс.

— Как си, миличка?

— Много добре. Бях на вечеря с Дръм. В италиански ресторант — ядох великолепни спагети с морски дарове. Трябва да идем заедно, когато се върнеш.

— С удоволствие.

— А ти как си, мамо?

— Заета съм. Нещата тук са… сложни.

— Не можеш да ми обясниш във виртпространството ли?

— Боя се, че не.

Алис кимна.

— Ще се прибереш ли за рождения си ден, мамо?

— Аз… той наближава, нали? Не позволяваш на старата си майка да забрави, че остарява още повече, а?

Кикот.

— Не си чак толкова стара, мамо. Само да си посмяла да се засуетиш и да откажеш да излезем, за да го отпразнуваме!

— Ако се прибера дотогава.

— Всичко наред ли е, мамо?

— С мен да, няма за какво да се тревожиш.

— Някой пациент ли?

— Казах ти, че не мога да разговарям.

— Съжалявам.

— И аз, миличка.

— Ако не се върнеш, може да дойда при теб за рождения ти ден. Току-що продадох още една статия.

— Страхотно! Къде ще я публикуват?

— Във „Виртополис“ под псевдонима Алис Огледалото. Става дума за тениски, които напоследък са много модерни.

— Това е чудесно! Миличка, хайде да поговорим за посещението ти, когато науча датата на завръщането си. Ако съм си вкъщи, ще ти позволя да ме заведеш на вечеря в онзи италиански ресторант, за който спомена.

— Добре.

— Трябва да се връщам.

— Липсваш ми, мамо. Наистина. Тук е толкова тихо без теб.

— Много си мила. Ще гледам да се върна по-бързо. Обичам те.

— И аз те обичам, мамо. Пази се.

Лидия накара genius loci да прекъсне интерфейса, направил възможен този разговор, въпреки че мястото се намираше извън обичайните свързани в мрежата сайтове, и избърса влагата в очите си.

— Добре ли е Алис? — попита Амбри, който през цялото време бе седял настрани, без да се намесва и без да се отдалечава. Лидия отиде при него и се сгуши на гърдите му.

— Добре е. Искаше да знае дали ще се прибера вкъщи за рождения си ден.

— Можеш да отидеш и после пак да се върнеш тук.

— И да рискувам през това време с теб да се случи нещо ли?

— Рискът не е прекалено голям.

— Няма да мога да се отпусна и Алис ще го забележи. Тя е ужасно чувствителна, много повече, отколкото би трябвало на тази възраст. Много повече от мен, убедена съм.

Амбри я прегърна.

— Алис има много сладка и много чувствителна майка. Въпреки професионалните си ангажименти никога не си допускала да се съмнява, че я обичаш.

— Освен това тя е и много любопитна. Ако не измисля правдоподобно оправдание, най-вероятно ще дойде да ме търси.

— Едва ли ще ни открие.

— И това само по себе си ще я накара да се усъмни. В образа си на Линк Алис е невероятно сериозна репортерка. След като се съюзи със своя приятел Дезмънд Дръм, не съм сигурна, че нещо може дълго време да остане в тайна от нея.

— Защо не я поканиш при нас за рождения ти ден?

— Амбри?!

— Отдавна копнея да се запозная с дъщеря си. Досега не ми се струваше разумно, като имах предвид особения характер на зачеването й. Но щом наистина е толкова добра репортерка, колкото казваш…

— Добра е.

— Тогава най-вероятно сама ще научи нещо за мен. Спомни си, че твоята приятелка Гуен ме е виждала и че ти доста често предприемаш самостоятелни виртпътешествия. Ако Алис започне да проверява извиненията ти, скоро ще открие истината.

127