Донърджак - Страница 126

126

— Научих за сделката, която сте сключили с баща ми. Колкото повече мисля за това, толкова повече се убеждавам, че сте били онеправдана.

— Имаш право. — На последната дума гласът й изневери.

— И затова дойдох да… да ви попитам с каква цел сте ме поискали от баща ми.

— Каза, че не искаш нищо от мен, но сега настояваш за обяснение.

— Навярно трябваше да кажа, че не искам нищо материално. — Джей се пресегна към бравата. — Преди да се предам ще призная, че съм любопитен какви са намеренията ви за мен.

— Преди ли? — Белият проблясък под качулката можеше да е усмивка, но също така би могъл да е постоянен отвор на гол череп. — Значи си готов да се предадеш?

— При определени обстоятелства е по-достойно да се предадеш, отколкото да се оставиш да те пленят. Смятам, че този случай е точно такъв. Щом баща ми е оставил неизплатен дълг, аз ще се опитам да го изкупя. Признавам, че условията на сделката не ми допадат особено много, но мисля, че въпреки това трябва да бъдат изпълнени.

Смъртта се засмя, звук, който накара Трантоу да размаха уши и Мизар да завие в неволен протест.

— Думите ти са верни, Джей Донърджак, макар че гласът ти потреперва. Какво ще направиш, ако ти кажа, че ми трябваш като източник на резервни части за проект, по който работя?

Джей си спомни предположението на Рийз Джордан, но запази самообладание.

— Ще ви помоля за разрешение да се сбогувам с Дак, защото нямам други родители, и после ще ви се предам. Ако не ми позволите, ще помоля поне за разрешение да му пратя писмо.

— Ами ако ти кажа, че искам и предателя, който в този момент се люлее до теб в локомотива на Пиринчения павиан?

— Няма да съм в състояние да ви помогна, госпожо. Не мога да изложа на опасност живота на приятелите си.

— Благодаря, Джей — промълви Дуби.

— Даже ако настоявам ли?

— Не, госпожо. Смятам, че сте изиграли подъл номер на Дуби и останалите, когато сте ги пратили да ме шпионират.

— Може би просто съм искала да те закрилям.

— Мислил съм за това, но не е трябвало да ги оставяте в неведение относно намеренията си.

— А, пак се върнахме на моите намерения, нали? Много добре. Нямам желание да те разглобявам за резервни части. Тук в Дълбоките поля разполагам с достатъчно джунджурии. Всъщност резервните части са единственото, което притежавам. Искам те жив и функциониращ. Ако баща ти беше изпълнил своята част от сделката, щях да ти дам образование тук. Аз се поддадох на каприза му и затова сега навярно не си толкова добре подготвен за задачата, за която ми трябваш.

— Каква задача?

— Тук не е мястото да обсъждаме такива неща. Ела с мен, ако наистина искаш да се предадеш. Ще поговорим в двореца ми.

— Ами Дуби?

— Той се е съюзил с теб. Ти реши да ми служиш. Ето защо Дуби непряко отново е на служба при мен. Ще се задоволя с това. Същото се отнася за Мизар и другите, които си довел със себе си.

Джей отвори вратата на локомотива и изскочи навън. Тишината на Дълбоките поля се стовари отгоре му и приглуши дори шума от комина на Пиринчения павиан. Мизар и Трантоу слязоха при него.

— Да те чакам ли, Джей? — попита го влакът.

— Няма нужда — намеси се Смъртта. — Когато си тръгне оттук, няма да го направи по толкова показен начин.

— Тогава ще си вървя. Само ми остави съобщение на която и да е от гарите ми, Джей, и ще дойда колкото мога по-бързо.

Момчето потупа ухиленото лице.

— Благодаря ти. Няма да го забравя.

Пиринчения павиан нададе вой, който накара счупените проги да затанцуват смъртен танц, и потегли. За онези, които го наблюдаваха, влакът просто се отдалечи и започна да се смалява, докато се превърна в точица, която окото не можеше да различи.

— Ела — каза Смъртта и завъртя коня си.

Джей остави Трантоу да го качи на гърба си. Дуби се настани на рамото му, а Мизар закрачи отстрани. Какофонична вълна раздвижи мъртвия въздух. Не можеше да се каже дали звукът е подигравателен, или възторжен.

В сайт, моделиран като нощен клуб от началото на двайсет и първи век, двама мъже седяха на маса, носеща се на два метра във въздуха и наклонена под ъгъл от трийсет градуса. За да постигне същия ефект, оригиналното заведение би изисквало сложни конструкции от плексиглас и почти невидими кабели. Във Вирту, разбира се, нямаше нужда от такива неща.

— Днес започнаха да продават билетите в цяла Вирту — отбеляза Небебог.

В това си проявление той имаше дълга коса с бледосиния оттенък на студен ден. Веждите му бяха извити нагоре купести облаци и лицето му изглеждаше строго, но великодушно. Вътрешно божеството си мислеше, че виртуалният му вид е пример за неговия колега, който бе ужасно немарлив, както винаги.

— И продажбите вървят добре — отвърна Йерофантът на Църквата на Елиш.

Днес на тениската му (с петна от пот под мишниците) имаше надпис „Мардук е пикльо“, а картинката изобразяваше великия и ужасен победител на Тиамат, уриниращ върху множество вдигнати нагоре лица. Беше му малко тясна и се надигаше над торбестите му шорти, като разкриваше косматото му бирено шкембе. Йерофантът знаеше, че небрежното му облекло вбесява Небебог, и полагаше всички усилия да продължава да го дразни.

— Би трябвало да сме в състояние да генерираме достатъчно мана, за да поддържаме прехвърлянето — каза Небебог.

— Точно това е идеята, приятел. Как са войските ти?

— Бойният дух е висок. Съюзих се с мнозина от genius loci — някои дори ми помагат в обучението и координирането. Други само ми осигуряват сигурни сайтове, в които да крия степента на могъществото си.

— Наистина ли очакваш съпротива, когато започне купонът?

126