Донърджак - Страница 122

122

Същата вечер позвъни на Дезмънд Дръм. Неговият телефонен секретар обеща да му предаде съобщението и Линк започна да нахвърля статия с работно заглавие „Да го правиш отзад напред“. Вече преработваше втори вариант и включваше откъси от стари филми и снимки на различните виртсайтове с масово разпространилите се тениски с Джинджър Роджърс, когато й телефонира Дръм.

Тя прие разговора във виртпространство и скоро детективът се прояви във виртуалната зала, която Лидия Хазърд беше обзавела като салон на викторианско имение. Сред надиплените драперии, които скриваха крачетата на мебелите, грубоватият Дръм изглеждаше абсолютно не на място.

— Аха — загадъчно каза той.

После почука с пръстите на дясната си ръка по кокалчетата на лявата. Небрежните му панталони и риза се преобразиха в облекло, подходящо за викториански джентълмен. Лицето му остана гладко обръснато, но гъстите му вежди станаха по-тънки и пясъчнорусата му коса леко се удължи. Дръм се поклони, извади от джоба на гърдите си кутийка с визитки, постави една от тях върху подноса до вратата и намигна на Линк.

Тя усети, че е зяпнала, и затвори уста. Помисли си дали да не се преоблече в един от тоалетите, които беше приготвила за този декор, но незабавно отхвърли идеята. Всички те бяха предназначени за Алис Хазърд и макар да знаеше, че Дръм отдавна е запознат с тайната й, изпитваше необясним срам да играе пред него ролята на момиче.

Вместо това отвърна на поклона му и му даде знак да седне.

— Много мило, Дръм. И благодаря, че ми се обаждаш.

— Удоволствието е мое, Линк. Съобщението ти звучеше така, като че ли имаш нещо интересно за мен.

— Наистина имам. Чай? Сладкиш?

— Да, благодаря.

Тя дръпна лентата на звънеца и се появи прост прог прислужница с поднос.

— Аз ще налея; Маги. Свободна си.

— Да, господине.

Когато прогът излезе и тя наля чая, вече бе възвърнала самообладанието си.

— Днес излязох да потърся нещо за рождения ден на майка ми и попаднах на това. — Тя му показа вирттениската. — Продавачът спомена, че ставали адски модерни, и си помислих, че бих могла да спечеля някой кредит като напиша материал за това.

— Кредитите никога не са излишни. И аз забелязах тениските, но не им обърнах внимание. Е, хлапе, прав ли съм да предполагам, че не ме викаш само за да се похвалиш с идеята си за още една статия?

Линк се ухили.

— Да. Продавачът спомена, че били оригинални.

— Добра идея от страна на проектанта — отвърна Дръм. — Иначе ще ги изпиратстват за нула време.

— Проверих патента и открих, че принадлежи на някой си Рандал Келси.

— Рандал Келси… звучи ми познато.

— Член на Църквата на Елиш. Зарових се още по-надълбоко и открих, че парите за патента и производството на виртшаблона идват направо от Църквата.

— Обикновено подставено лице.

— И аз така реших.

Дръм взе вирттениската и я завъртя така, че да разгледа надписа и образа.

— Между другото, коя е Джинджър Роджърс?

— Американска актриса от двайсети век. Известна е най-вече с това, че танцувала с Фред Астер. Той се прочул с танцуването си — имало танцови студиа на негово име, той притежавал собствена програма. Роджърс винаги била в сянката му.

— От този надпис излиза, че тя, изглежда, е вършила по-тежката работа.

— И на мен така ми се стори. Колкото повече си мисля, толкова по-трудно ми е да го възприемам като нещо несериозно. И все повече ми прилича на организационен призив.

— Странен призив. Та за тези хора не е чувал никой друг освен маниаците на тема танци.

— И все пак за тях не е невъзможно да се научи. Има ги в основните бази данни. Всъщност, ако имаш достъп до компютър и си дори съвсем мъничко любопитен, лесно можеш да ги откриеш.

— Но към кого е насочен този призив? Към танцьорките ли?

— Престани да ме поднасяш, Дръм. Помисли за онова, което обсъждахме преди. Църквата на Елиш очевидно е основана от иион — иион, който според нас започва по-активно да се намесва в събитията.

Дръм отхапа от сладкиша си.

— Значи смяташ, че това е насочено към иионите.

— Точно така. Те правят всичко, което правим ние, но във Вирту — която мнозина наричат „огледало на Верите“.

— И в огледалото всичко е наопаки. — Дръм се огледа. — Дали изобщо трябва да разговаряме тук?

— Ако недоволството е толкова силно, че всеки виртсайт се наблюдава, вече и без това сме обречени.

— Вярно е. И все пак…

— Ти си параноик.

— Аз съм стар и съм жив. Приеми ме такъв, какъвто съм.

— Нали не искаш да кажеш, че не трябва да публикувам статията си? Вече сключих договор с „Виртополис“.

— Не споменаваш за онази работа с призива, нали?

— Не, говоря само за мода и включвам клипове на Роджърс и Астер.

— Тогава я публикувай и си вземи кредитите за нея. Какво ще кажеш да те поканя на вечеря?

— Нещо ново ли?

— Току-що се връщам от пътуване и исках да ти покажа снимките си.

— Естествено. Може ли да вечеряме във Верите? Бях толкова заета, че пропуснах обеда. Мама е категорична, че докато раста, трябва да се храня солидно поне веднъж на ден.

— Италианската кухня устройва ли те? Копнея за патладжан с пармезан. „Амичи“ е горе-долу на еднакво разстояние от теб и от мен.

— Нека се срещнем след час.

— Чудесно. — Дръм се изправи и се поклони. — Благодаря ти за чая и сладкиша. С нетърпение очаквам да се видим.

После закрачи към вратата и изчезна. Линк остана малко по-дълго. Когато зърна отражението си в едно от огледалата със златни рамки, осъзна, че се е изчервила. Вбесена от способността на детектива да я кара да губи грижливо отработената си мъжественост, Алис се върна в репортерския си кабинет, довърши статията си и я прати. Преди да пристигне таксито имаше достатъчно време да си облече чист костюм и да си сложи вратовръзка и най-хубавата си каубойска шапка.

122