Донърджак - Страница 121

121

— И после всичко се променило — тихо рече Амбри, — и се родила Вирту. Не си спомням нищо за това.

— Не мога да кажа защо — продължи Сид, — но нашите традиции твърдят, че Банса — единствен от тримата свети обитатели на Верите — притежава различни форми. Първата е Призрачния гайдар, втората е Учителя и третата е Онзи, който очаква. Спомних си за Учителя, когато споменахте, че сте се разглеждали онзи странен уред — защото легендите ни разказват, че Учителя е геометрии, изиграл важна роля в сътворението на вселената. В нашата иконография той често се изобразява със странна машина. Онзи, който очаква, има белег от темето до ходилото на левия си крак. Говори се, че той ще участва в края — или може би само в промяната — на Вирту.

— Идва ми прекалено много — каза Амбри и Лидия стисна ръката му в знак на съгласие. — Мислех си, че съм една легенда. Сега вие ми съобщавате, че съм три — или бяха четири? Съпротивлявах се на Небебог, за да не участвам отново в неговите битки, но сега вие ми казвате, че съдбата ми готви още по-големи неща.

Сид кимна.

— Това е нещо повече от пренаписан психически прог — уверявам ви. И все пак ви вярвам, когато казвате кой сте, и ако легендите ни са верни, оттук следва всичко останало.

— О!

Лидия се намръщи.

— А какво се е случило с Уорън Банса?

— Нямам представа — призна Сид. — Легендите ни никога не са споменавали за това. Изчезването му изглежда просто част от историята — както преди да го отнесат на Авалон, Артур е обещал някой ден да се завърне.

— Какво можем да направим за Амбри?

— Можете ли да останете с него?

— Ще трябва да се свържа с Алис, но мисля, че да. В клиниката ще се справят и без мен.

— Ако желаете, дори ще уредим още медицинска помощ чрез института „Донърджак“ — предложи Сид. — Мисля, че в момента най-доброто, което може да се направи за Амбри, е да не напуска дивите земи и вие да останете с него. Ако започне да се променя, ще трябва да го пазите — да не му позволявате да извърши нещо безумно — и, ако нямате нищо против, да се свържете с мен.

— С вас ли?

— С удоволствие ще съм на разположение на един от светите обитатели на Верите. И ако съм с вас, може би ще успея да открия какво предизвиква промените.

Амбри пусна ръката на Лидия и разтърка очи.

— Възможно е конкретната причина да е преследването на Небебог, но вие смятате, че има още нещо, нали?

Сид молитвено сключи ръце.

— Легендите разказват, че Онзи, който очаква, ще изиграе важна роля в края или промяната на Вирту. Вие говорите за раздвижване сред Великите богове. Мисля, че очакването е свършило — и независимо дали е край, или промяна, аз бих взел участие в него.

— Лидия?

— Той има право. Съгласна съм да работя с него.

— Тогава се уговорихме. Ако се наложи, ще ви повикаме.

— Благодаря. Ще дам на Лидия номера на пейджъра ми.

— И всичко си остава между нас.

— Разбира се. Заклевам се, освен…

— Да?

— Ще ми позволите ли да споделя с Парацелз? Той е координиращият иион на института „Донърджак“ — и мой най-добър приятел. Проявява изключителен интерес към култа на Светите трима.

— Наистина ли?

— Един от тях е Джон д’Арси Донърджак — наричаме го Инженера, колега на Учителя и Водача.

Лидия докосна Амбри по ръката.

— Имам предчувствието, че би трябвало да му позволим.

— Ейрадис?

— Изглежда, това е съдба.

— Добре — рече Амбри. — Разкажете на Парацелз, но само на него, иначе тези промени могат да настъпят по-рано и по-болезнено.

Без да се сбогуват (Сид беше прекалено потресен, Амбри и Лидия — прекалено замислени), тримата напуснаха стаята. Лидия остави на Алис съобщение, че са я повикали по спешност. После използва кабината за виртпрехвърляне в един от ски курортите на семейство Хазърд (затворен за сезона) и се присъедини към Амбри.

Завърнал се в Земята зад Северния вятър, Амбри се настани на висока канара и изсвири мелодията, която бе композирал в чест на раждането на Джон д’Арси Донърджак Младши, за да развесели genius loci. Когато по пътеката се появи Лидия и седна до него да послуша, той свърши песента и пусна мундщука.

— Чудя се какво ли се е случило с онова дете, с Ейрадис, с Джон…

— Аз също. Останах с невероятното впечатление, че дори в института „Донърджак“ не ги виждат често. Сид като че ли не реагира, когато споменах името на Ейрадис.

— Той работи там само на половин ден.

— Така е.

— Чудя се какво се е случило с Уорън Банса.

— И аз. И каква част от него си ти.

— Странна мисъл, наистина.

Амбри остави гайдата си и прегърна Лидия. Тя отпусна глава на рамото му.

— Струва ми се, че няма значение.

Вятърът виеше из цепнатините и свиреше същата мелодия, която Амбри беше изпълнил на гайдата си. Той добавяше нови стихове, които отговаряха на въпросите им без думи и затова оставаха неразбираеми.

Когато Линк Крейн се прибра от пазар и влезе в база данните си, долетя малка синя сипка, захапала в човката си бял свитък, завързан с розова панделка. Линк взе свитъка, даде на сипката слънчогледова семка и прочете писмото. Беше пратено по-рано същия ден и бе написано с любимото вечнозелено мастило на майка й:

...

„Алис,
Повикаха ме по работа. Ако се нуждаеш от нещо, телефонирай на Гуен в клиниката или на баба си и дядо си. Надявам се да се върна след около седмица и разбира се, ще поддържам връзка.
С обич

Линк даде на сипката втора семка и каза:

— Няма да има отговор. — Птичето изчурулика и отлетя.

Тя се намръщи. Не че доктор Хазърд не пътуваше, но тази припряност не беше типична за нея. Линк се върна към проучването си и овладя безпокойството, което изпитваше. Скоро потъна в проследяване на патенти и в сравняване на различни производители.

121