Донърджак - Страница 120

120

Бялата му престилка и стетоскопът ясно говореха за професията му. На закачената над десния джоб на гърдите му табелка пишеше „СИД“. Косата и късата му брада бяха пепеляворуси, топлите му кафяви очи гледаха приветливо.

Лидия се изправи.

— Аз съм Лидия Хазърд. Благодаря ви, че отделихте от времето си, за да прегледате Амбри.

Сид протегна ръка, здраво стисна нейната, после се завъртя към Амбри и се ръкува с него.

— За мен е чест да ви услужа. Пратен съм тук временно от Центъра за ятропатични заболявания. Приятно ми е да заявя, че положението там е спокойно. А сега, Амбри, ще ми кажете ли какво ви безпокои?

Очевидно неспокоен, Амбри напрегнато му обясни състоянието си. Сид от време на време си водеше записки, но през повечето време го слушаше.

— Можете ли да опишете устройството, което сте разглеждали? — накрая попита той.

— Ами, беше красиво в Ешеровия смисъл на думата. От сребро и платина, предполагам, с дълги кристали… шестоъгълни, може би осмоъгълни. Понякога хвърляше искри или сияеше с доста бледи пастелни цветове.

Сид опря брадичка на ръката си.

— По-рано споменахте, че не си спомняте от кой сайт произхождате. Смятате ли, че е възможно да сте се появили по време на Хаоса на Сътворението?

— Възможно е.

— Кой сайт обитавате сега?

— Предпочитам да не казвам. Един от дивите сайтове.

— Уверявам ви, че всичко, което ми казвате, ще остане поверително.

Амбри се намръщи. Лидия прекъсна неловкото мълчание:

— Не че не ви вярваме, но Амбри имаше проблеми със свой стар враг.

Сид повдигна вежди.

— Възможно ли е врагът ви да е отговорен за тези празноти в паметта?

Амбри се поколеба.

— Възможно е.

— И аз така мисля. Без повече информация не мога да дам по-конкретно заключение, но предполагам, че като ви принуждава да предприемате действия срещу него, вашият враг задейства някаква периодична или основна програма. Може да е система за бягство, но има вероятност също да означава постепенно пренасочване на настоящия ви личностен прог към една от тези вторични системи.

Лидия го прекъсна:

— Искате да кажете, че всъщност Амбри може да се превърне в някой друг, така ли?

— Да.

— Ще знае ли кой е бил преди?

— Ако се съди по амнезията, от която вече страда, бих отговорил отрицателно.

Тя се обърна към Амбри.

— Не бих могла да понеса отново да те загубя. Първия път ми беше достатъчно тежко.

Амбри кимна.

— Не само на теб, обич моя. Какво предлагате, доктор Сид?

— Да ми се доверите. Разкажете ми защо бягате. Може би ще съм в състояние да ви предложа алтернативни начини да се защитите — начини, които ще съхранят основната ви цялост.

— Тази информация може да ви изложи на опасност.

— Поемам риска. Дори ще призная, че съм любопитен. Виждате ли, името Лидия Хазърд ми е познато от една от другите интересуващи ме области.

— О?

— Проучването на феномена, при който виртучастници изчезват в непознати територии. Виждал съм някои от ранните непубликувани записки на доктор Хамил по вашия случай — записки, датиращи отпреди съдебното решение да ви нарича „Пациент Ф17“.

— А…

— И мога да заключа, че господин Амбри вероятно е изиграл известна роля в това изчезване.

Лидия погледна Амбри. Той кимна.

— Вероятността е много висока.

— И интересният въпрос за дъщеря ви…

— Партеногенеза.

— Разбира се. Какво друго би могло да е?

— Какво друго?

Тримата внимателно се спогледаха. Сид със сключени в скута си ръце, Лидия малко нервно. Амбри сдържано — дори заплашително. След продължителна пауза Амбри рязко кимна.

— Добре. Ще ви се доверя. Надявам се само, че няма да съжалявате за решението си.

Сид се усмихна.

— Аз също.

— И никакво публикуване на този материал.

— Не.

— Никакво надзъртане в живота на Алис.

— Много добре.

— И ако се наложи да се консултирате с ваш колега, ще го направите с извънредна дискретност.

— Няма проблем.

Амбри се поотпусна, пресегна се и хвана ръката на Лидия.

— Аз съм Гайдаря.

Сид се сепна.

— Господине?

— Аз съм Призрачния гайдар, който някога свиреше за легионите на Небебог. Той е събудил полка ми и се опитва отново да ме върне в него.

Кафявите очи на Сид се разшириха. Изглеждаше така, сякаш щеше да коленичи, да извика и да се втурне като полудял из стаята. Вместо това се зае да прехвърля бележника си от ръка в ръка.

— Гайдаря! Призрачния гайдар! О, богове на Меру, сега е ясно! Зачудих се, когато споменахте за устройството, но…

Лидия и Амбри го зяпнаха.

— Бихте ли ни обяснили? — сухо рече Лидия. — Очевидно ви е известно нещо, което не знае нито един от нас двамата.

— Подигравате ми се!

— Не — отвърна Амбри. — Доколкото зная, аз съм Улфър Мартин д’Амбри, Призрачния гайдар на легендарния Полк на Небебог. Това е всичко — и си мислех, че е предостатъчно. Сид с видимо усилие си наложи да се успокои.

— Макар че това не е известно в по-широки кръгове, много ииони поддържат теологическа традиция.

— Чувал съм — рече Амбри, — но никога не съм се задълбочавал.

Сид поклати глава, сякаш не можеше да повярва.

— Според тази традиция Гайдаря е едно от въплъщенията на учен от Верите на име Уорън Банса.

— Банса — повтори Лидия. — Чела съм за него. Това е онзи, който изпълнил фигурен скок от самолет, изчезнал и повече никога не го видели.

— Да. Точно той. За нас обаче е по-важно, че е станал основна причина за Хаоса на Сътворението. Според традицията той е онзи, който претоварил Световната мрежа така, че да се стигне до срив.

120