Донърджак - Страница 119

119

— Прекалено си могъщ, за да ти позволим да останеш неутрален, Маркон. Реших да те унищожа, ако не се съюзиш с мен, за да не вземеш страната на някой от другите.

Каменната фигура избухна в яркозелен огън, който накара косата на Земея да изглежда гъста като водорасли. Вирджиния Талънт повдигна пистолета си. Земея само отстъпи крачка назад.

— Земея, ти си прекалено самоуверена, ако си смятала, че прогите ти са в състояние да унищожат моя сайт. Мнозина от тях вече се обливат в кръв и се дезактивират.

— Пратих заряди, за да ги излекувам.

— Колкото повече навлизат в центъра на силата ми, толкова по-трудно ще ти бъде това.

— Казвам на моите слуги слабостите на всеки противник, когото пращаш срещу тях. Те вече изпиха кръвта на двуделните гущери и избиха много от ловните ти уилчи. Твоите страшнокотки наистина са смъртоносни, но ти прекалено много се грижиш за вътрешната си екология, за да разполагаш с голям брой от тези огромни хищници.

— Ако уилчите и страшнокотките ми свършат, ще пратя стадните мишки да подкопаят дърветата, по които се прехвърлят слугите ти. И ще ги изпотъпча под копитата на моите гронхи.

— Погледни към границата си с Кордалис. Кажи ми какво виждаш там?

Последва мълчание. Вирджиния Талънт разбираше, че Маркон е отделил част от вниманието си. Тя сподави импулсивното си желание да стреля срещу бременната фигура, която с такова високомерие се отнасяше към нейния Маркон. Помогна й да се овладее единствено теологията, на която иионът я беше научил. Ако създанието пред нея наистина представляваше аспект на Земея, ХФ-пистолетът можеше да убие това проявление, но щеше да унищожи самата нея също толкова, колкото някоя страшнокотка можеше да унищожи Маркон. И все пак Вирджиния реши, че ако genius loci откаже да се предаде, ще изпразни пистолета си в този отвратителен корем.

— Виждам, Земея — каза Маркон. — Донтите са готови да открият втори фронт. Кажи ми, победи ли Кордалис, или тя доброволно се присъедини към теб?

— Кордалис не е упорита като теб, Маркон.

— Обеща ли й моята земя, ако ти помогне?

— Само ако откажеш да ми съдействаш. Предпочитам да ми станеш съюзник. Искам да скрия нещо и твоят сайт е най-подходящ за това.

— Кажи на слугите си да спрат и ще изслушам предложението ти. Ако не постигнем съгласие, ще подновим битката.

Внезапно крясъците, виковете и думкането на барабаните, които се бяха носили по време на целия разговор, стихнаха. В последвалата тишина една от дългоопашатите птици на Маркон запя.

— Нали няма да правиш нищо, за да подновиш атаката?

— Мислех да излекувам някои от създанията си. Получили са ужасни рани.

— Тогава и аз ще сторя същото.

— Както желаеш. Но можеш да използваш силите си, за да помогнеш и на моите, Земея.

— И защо?

— Ти искаш да използваш земята ми. Какво ще постигнеш, като я унищожиш или като ме принудиш да изтощя ресурсите си, за да поправя програмите си?

Земея се засмя.

— Ще изпълня молбата ти като жест на добра воля.

— Говори тогава.

— Първо кажи на приятелката си да сведе оръжието си.

— Направи го, Вирджиния.

Дулото се завъртя настрани, но Вирджиния продължи да държи пистолета си в готовност.

— Няма да й позволя да ти причини зло, без да й отвърна, Маркон.

Земея подбели очи.

— Каква вярност! Нямам желание да причиня зло на Маркон, жителко на Верите. Искам само да ми направи услуга.

Вирджиния сви рамене.

— Аз съм само наемница. Той е божеството.

— Наемница ли? Не мисля така, но нека бъде по твоему. Маркон, искам да скрия нещо в твоята земя. Ако се съгласиш да го вземеш и пазиш, докато съм готова да си го прибера, ще възстановя сайта ти, ще изтегля слугите си и дори ще разглася, че си много могъщ и че съм склонна да уважа — дори да подкрепя — неутралитета ти.

— Хитро — отвърна Маркон. — Ако всички ме смятат за неутрален, никой няма да потърси скритото от теб тук. За какво става дума? Оръжие ли?

— Възможно е, но не срещу онези на Меру.

— Ти ме заинтригува. Моля те, продължи.

— Аз нося дете — дете с най-висш произход, защото негов баща е Моребог. Когато се роди, възнамерявам да го пратя на място, отдавна неподвластно, струва ми се, на Върховните богове.

— Къде?

— В Дълбоките поля.

— Значи се готвиш да свалиш господарката им, така ли?

— Точно така.

— И искаш да скрия…

— Да, новата Смърт на Вирту. Новата Смърт — ако всичко мине според плановете ми — и на Вирту, и на Верите. Убедена съм, че рожбата ми ще е признателна на приемния си баща. — Земея саркастично погледна Вирджиния. — Или би трябвало да кажа „на приемните си родители“? Какъв е отговорът ти, Маркон?

Той махна с ръка и от най-близката до Земея скала се оформи каменна люлка.

— Ето го отговора ми. Ще смятам „детето“ за заложник срещу спазването на изложеното от теб споразумение.

— Но разбира се. С приемните родители винаги е било така.

Вирджиния Талънт остави пистолета си и пъхна ръка в зеления пламък на аурата на Маркон. Сиянието я помилва, без да я пари. Земея застена. За да се разсее, Вирджиния Талънт изрецитира:

… че двайсет века мъртъв сън са сринати
в суров кошмар от нова детска люлка —
и кой зъл звяр, дочакал своя час,
пълзи към Витлеем да се роди?

Макар че обикновено пациентите й бяха обитатели на Верите, доктор Хазърд лесно успя да уреди консултация с представител на Института „Донърджак“ във връзка с медицински проблеми във Вирту.

В уреченото време двамата с Улфър Мартин д’Амбри се прехвърлиха в приятна стая, обзаведена с три удобни стола, разположени на еднакво разстояние един от друг върху ориенталски килим, в който доминираха убити ръждиви, кехлибарени и розови тонове. Когато се настаниха, към тях се присъедини трети човек.

119