Донърджак - Страница 114

114

Дръм и Линк отново се срещнаха със своя клиент във Верите и той отново беше дегизиран. Този път Даймон носеше съвършено кимоно от бледозлатиста коприна, избродирано с тъмночервени дракони. Панталоните му също бяха тъмночервени, както и ръкавиците. Демоничната маска бе в тон с останалото му облекло.

Забелязала удоволствието му и от маскировката, и от пищните дрехи, Линк се беше зачудила защо клиентът им не се среща с тях във Вирту, където тези неща щяха да са по-лесни и по-резултатни. Тя заключи, че Даймон не смее да навлиза във виртуалното пространствен като се прибавеше интересът му към елишитите, това й даваше доста добра представа каква може да е действителната му самоличност.

Линк обаче не спомена за догадките си на Дръм, защото детективът бе достатъчно интелигентен, за да стигне до същите изводи, и очевидно имаше основания да не говори за тях. Дезмънд Дръм може би щеше да се изненада от уважението, с което се отнасяше към него момичето. Но пък, от друга страна, това все пак бе Дезмънд Дръм и може би нямаше да се изненада.

Докато Даймон приготвяше чай, детективът докладва за събитията.

— Противно на масовото мнение на медиите, елшите решиха да заемат настъпателна позиция към критиците си. Кротуваха си в продължение на няколко дни след бунта и после съвсем ненадейно положението рязко се промени. Линк?

Тя пое изящната чаша чай, сковано се поклони на Даймон и събра мислите си.

— Като се основавам на лингвистичния анализ на последните публични изявления на елшите, аз стигнах до два извода. Първо, агресивната позиция не е само поза — старейшините на Църквата искрено вярват, че могат да победят. Ако в полза на това заключение говореха само предварително подготвените изявления за медиите, щях да се изкуша да допусна, че се преструват, но успях да взема няколко „импровизирани“ интервюта и забелязах същата убеденост.

Даймон наблюдаваше хризантемата, разцъфнала в чашата му с чай. После погледна към Линк. Тъй като в отворите за очите на маската му имаше черни мрежи, въздействието беше доста страшничко.

— Интересно. А вторият ви извод?

— Като се има предвид, че промяната в позицията им настъпи абсолютно неочаквано, предполагам, че са провели само едно общо заседание, по време на което е била възприета тази политика. Нататък ще продължи Дръм.

Той остави чашата си.

— Не беше трудно да потвърдя предположението на Линк. Елшите имат няколко заседателни зали, оборудвани с техника за смесени виртуално-реалностни срещи. Ако се съди по данните за прехвърлянията, наблюдението на съответните сайтове и сметките за изразходвана енергия, в деня на първото публично изявление за новата им позиция се е провело разширено заседание.

— В Ню Йорк ли? — попита Даймон.

— Точно така. Изявленията ми дадоха отправна точка, която ми помогна да установя мястото.

Даймон скръсти ръце на гърдите си. Макар че лицето му не се виждаше, позата му оставяше впечатление за намръщеност.

— Тази промяна на позицията, както я наричате, вече доведе до създаването на няколко странни съюза. Елишитският празник бързо се превръща в повод за сплотяване на всички групи, борещи се за запазване на свободата на вероизповеданието и словото.

Дръм кимна.

— Нищо чудно. Елшите са купили земя в Калифорния и подготвят нов празник.

— Да. — Даймон започна да си играе с чашата си. — Всичко това беше много интересно, но сега ви моля да споделите с мен по-свободните си заключения.

Линк хвърли поглед към Дръм. Детективът отново кимна.

— Ние смятаме, че някой, който има огромен авторитет, съветва елшите. Те продължават да почитат Първожреца, но се наблюдава определена промяна. Като че ли някой го е изместил.

— Мислите ли, че е някой от техните богове? Може би Бел Мардук?

Линк поклати глава.

— Не, нямаме такова впечатление. Присъствал съм на достатъчно служби, за да придобия представа за божествата им. Те са могъщи, надменни и като че ли възгледите им са някак архаични. Докато тук става дума за някой умен, образован и с отлична представа за съвременната култура.

— Значи подозирате… — подтикна я Даймон.

— Литературата за Църквата на Елиш отдавна предполага, че основателят й е бил ИИ, но досега никой не е успял да го потвърди, а Църквата, разбира се, говори само за божествено вдъхновение.

— Но…

— Да, смятам, че сега този иион активно поема управлението на църковната политика. Предполагам, че има свои собствени цели, близки, но не и идентични с онези, които Църквата публично заявява.

— И?

Линк се поколеба. Отговори му Дръм.

— Колкото и безумно да изглежда, хлапето смята, че основателят на Църквата на Елиш подготвя преврат, за завладяването на Верите. Виртсилите и прехвърлянето на боговете е само началото.

— Невероятно е, нали? — попита Линк. — Искам да кажа, как е възможно една огромна компютърна система да завладее действителността, която я е създала? Това просто не би трябвало да е осъществимо, но изглежда, че целта му е точно такава.

— Не зная как ще го постигнат — отвърна Даймон, — но подозирам, че трябва да научим, при това бързо. На мен лично не би ми било приятно да живея в свят, в който властват богове като Бел Мардук.

Той повдигна чашата си в безмълвна наздравица. Дръм и Линк повториха жеста му.

Мрак: фина коприна между кървавочервено и, златно.

Доктор Лидия Хазърд придружи пациента си до вратата на кабинета и предаде младежа на санитар, който щеше да се погрижи да изпълнят рецептата му и да вземат точния му адрес, за да му пратят сметката. После докосна бутона на интеркома върху ореховото си бюро и съобщи на рецепцията, че е готова да приеме следващия пациент.

114