Донърджак - Страница 110

110

— Имаш ли представа къде да започнем да търсим онзи влак, Джей? — попита Дуби.

— Не. Първо искам да се видя с Рийз и да му кажа какво ще правим. Наскоро пак го подложиха на операция. От института ми съобщиха, че се е възстановил.

— Аз… мога да открия… пътя — изхриптя Мизар.

— Добре — отвърна Джей. — Няма да съм в състояние да остана дълго при Рийз — не и в действителния си образ, — но това все пак е някакво начало.

И после се отправиха през набраздени корита от изстинала лава, плуваха под водите на светлосин океан, спуснаха се със ски по планина от съвършен прах. Пътят съвсем не бе от най-лесните, но Мизар избираше най-прекия маршрут и Джей не се безпокоеше за собственото си удобство. Каквото и да си мислеше, Дуби го пазеше за себе си.

Когато наближиха сайта на Калтрис, Джей написа съобщение върху дървесен лист и го остави върху малък сал, направен от клонки. После го пусна в потока, който течеше към сайта. Съобщението, както много други, които беше пращал в миналото, гласеше: „Идвам на гости и ако е възможно, бих искал да се видя с Рийз. Джей.“

Когато пристигнаха, завариха учения да седи на любимата си скала. Той развиваше поредица от формули върху инфобележник, проявен като парче необработена каменна плоча. Когато ги чу да влизат в горичката, Рийз остави тебешира и се усмихна.

— Сякаш е минала цяла вечност, Джей. Къде беше?

— Имах проблеми — отвърна момчето. — Как се чувстваш?

— Във Вирту — чудесно. Операцията във Верите мина сравнително успешно, но явно е трябвало да ми ампутират десния крак от коляното надолу. Зная, че е глупаво да скърбя за крайник, който не съм използвал от години, но настроението ми е доста унило. Опитай се да ме поразсееш. Разкажи ми за приключенията си.

Джей го направи, като започна със срещата си с кониак и свърши с решението си да отиде при Смъртта. После скръсти ръце в очакване на неизбежните възражения. Рийз само се прокашля и внимателно го погледна.

— Вече си голям.

— Да.

— И смяташ, че просто трябва да го направиш.

— Не виждам друга разумна възможност, Рийз. И майка, и татко са се опитали да се противопоставят на господарката на Дълбоките поля. И това ми даде време да порасна. Сега мога да се изправя пред нея като равен.

Рийз кимна.

— Очевидно тя все още те иска, докато образованието и зрелостта ти не са те унищожили. Хрумвало ли ти е, че е възможно да й трябваш само за резервни части? Не ми е известно да съществува друго успешно сливане на Вирту и Верите.

Джей мъчително преглътна.

— Не съм мислил за това, но ще поема риска.

— И имаш намерение да откриеш особения влак на баща си.

— Да.

— Никога не съм го виждал, но Джон ми е разказвал за него. Преди да се отправиш към Дълбоките поля, накарай го да те отнесе в горичката, в която растат ексцентрични атрактори. Можеш да ги използваш като оръжие, както е постъпил баща ти. Разбира се, след битката с него господарката на онова място може да е научила как да се защитава.

— Знаеш ли къде мога да открия Пиринчения павиан?

Рийз въздъхна.

— Не, отдавна вече най-дългите ми пътувания са само до сайта на Калтрис. Това ми напомня нещо. Ако си от плът, повече не трябва да оставаш тук. Върви, синко. Прати ми съобщение, когато успееш.

Джей го прегърна.

— Непременно.

— Откъде ще започнеш да го търсиш?

— За пръв път чух за Пиринчения павиан от донт, който твърдеше, че познавал баща ми. От него научих и за пътуванията на татко в Дълбоките поля. Ще го потърся и ще науча каквото мога от него.

— Добра идея. Желая ти късмет.

— Благодаря.

Старецът го проследи с поглед. Кучето вървеше пред Джей, маймуната се прехвърляше от клон на клон. Рийз бе скрил от него факта, че ако не е извънредно съсредоточен, виртобразът му постепенно избледнява, като започва от ампутирания кран. Калтрис не виждаше причина за това, но ученият подозираше, че земният му път почти свършва.

И се чудеше дали ако умре във Вирту, първо ще види лъчистата мъглявина.

Когато Дезмънд Дръм пристигна в офиса си, Линк Крейн го очакваше. Детективът прие за любезност това, че момичето е останало в коридора, тъй като спокойно можеше да се справи с ключалката. Когато отвори вратата и я покани вътре, той се зачуди, че някой изобщо би могъл да я смята за момче — тя вървеше с олюляваща се походка и закръглените й бедра предизвикаха тайното му възхищение. И тези зелени очи! Такива мигли. Никога нямаше да стане красавица, но ако се съдеше по майка й, щеше да продължи да се разхубавява с годините.

Дръм напълни две чаши от любимата си бутилка, вдигна своята в наздравица и мислено се подигра сам на себе си. Подозираше, че когато са сами, Линк не си прави труда да следи за езика на тялото си, тъй като в края на краищата той знаеше тайната й и момичето го смяташе за прекалено възрастен, за да я възприема като мъж.

— Имаш ли някакви новини за мен? — нетърпеливо попита тя, след като едва отпи от чашата си.

— Да. — Детективът замълча за миг, за да я подразни. — Може да не ти хареса, хлапе.

— Казвай!

— Добре. Първо, проверих и наистина се оказа, че в Шотландия не живее нито един Джейсън или Джей Макдугал, който би могъл да е твоят рицар. Нещо повече, поразрових актовете за раждане и не открих човек с такова име, който да е нашият приятел.

— И?

— Без фотодокументация не бях в състояние да направя нищо повече в това отношение, затова продължих с имената, които ми даде, Милбърн и Дак.

— Точно така.

— Тъй като Милбърн беше онзи, с когото Джейсън контактуваше в Ню Йорк, започнах с него. След няколко задънени улици стигнах до известна информация.

110