Донърджак - Страница 109

109

Потопил крака в любимия вир на Калтрис, Рийз Джордан усети, че по пръстите го ухапва рибка. За миг отново стана момче — малко и безгрижно. После чувството изчезна и това му напомни, че тленното му тяло в Центъра за ятропатични заболявания във Верите за пореден път ще бъде подложено на някаква езотерична процедура. Въпреки че помощта на института „Донърджак“ беше прибавила почти двайсет години към вече ужасно дългия му живот, той изпитваше мъчителен гняв, че този път може най-после да напусне тази тленна суета. И му дойде наум, че би направил всичко, абсолютно всичко, за да продължи живота си.

Облегнат на стената в раковината на огромен наутилус, Бен Куинан докладваше за положението в Църквата на Елиш. Дълбоко в ума му го човъркаше мисълта, че може би изборът му на съюзник не е бил разумен. Моребог изглеждаше нервен и раздразнителен.

На бялата ограда около къща на студен скалист бряг бе закачен надпис: „Не пречете“. Сив гълъб погледна през прозореца и видя мъж с белег от темето до лявото ходило, който внимателно настройваше машина от платина и кристал.

В архива на „Ню Йорк Таймс“ и неговите дъщерни издания повя вятър, влажен и с дъх на море, който прелетя сред папките, размърда някои материали и ги подреди в определен ред. Виртзалата се разтърси от неравномерно вибриране, много напомнящо на въздишка, после вятърът отлетя, като отнесе със себе си познание и остави само слаб мирис на сол, който да напомня за кратката му визита.

Прародителски гласове, обявяващи война.

7.

В специална горичка в земята на Маркон Вирджиния Талънт разказваше на въздуха какво е видяла по време на днешните си обиколки и въздухът й отговаряше.

— Минах през джунглата — нали знаеш онази…

— Да, сайтът на Назрат.

— И видях група от онези маймуноподобни престъпни проги, които живеят там.

— Опасни типове. Скри ли се?

— Да, и ги наблюдавах. Маркон, бих се обзаложила, че се упражняваха!

— Какво са упражнявали?

— Маршируваха и се учеха да използват оръжие — предимно мачете, но имаше и някои, въоръжени с пушки. Водачът им беше огромен самец с посивяваща козина. И на шията му висеше нещо, което адски приличаше на съсухрена човешка глава.

— Трябва да е бил Сейджак. Той е Вождът на вождовете на техния народ. Легендата за него се е разпространила извън сайта на Назрат.

— Не приличаше на вожд. Няколко пъти мина съвсем близо до мен и очите му бяха мътни и разфокусирани, и все пак племето му очевидно се ужасяваше от него. Някога чувал ли си такова нещо?

— Много отдавна.

— През онези времена, за които ми разказваше ли — времената на Учителя, Инженера и Водача? Времената, когато genius loci воювали помежду си и когато били създадени боговете?

— Точно така, Вирджиния. Очевидно Сейджак е станал слуга на някое божество, на създание, по-могъщо от genius loci. Нищо чудно, че народът му се ужасява от него.

Вирджиния плахо сведе очи към земята и разсеяно започна да чертае с пръст в праха.

— Никога преди не съм те питала, Маркон, но genius loci богове ли са?

— В нашите земи ние сме нещо такова, Вирджиния. Някои от нас са по-могъщи от други, по-добре разбират своите сайтове и техните ограничения.

— Както ти си по-могъщ от Кордалис.

— Точно така. — Маркон въздъхна и листата на дърветата прошумоляха. — Но не можем да напускаме сайтовете си, докато онези, които са наречени божества, са способни да се движат из цяла Вирту. И все пак само най-великите божества са по-могъщи от genius loci в собствената му територия. Ето защо в някогашните битки божествата се отнасяха към нас като към суверенни държави и водеха преговори, за да ги пропускаме през земите си, да им осигуряваме провизии и понякога войски.

— И понякога си воювал със съседите си.

— Така е.

— Маркон, сключил ли си договори с онези, които са се обърнали към теб с предложение за съюз?

— Още не.

— Ами ако съседите ти сключат такива договори, може ли някой от тях да те нападне?

— Да, древните граници бяха определени отчасти защото се уморихме да се бием и отчасти защото всеки от нас владееше толкова, колкото беше в състояние да контролира. Божествата обаче могат да дадат сила на онези, които им служат — да подсилват програмите им. Ако някой от съседите ми бъде подсилен така, може да се опита да ме нападне. А съюз между двама или повече — особено ако самият аз нямам съюзници — със сигурност ще ме победи.

— Значи трябва да влезеш в съюз, Маркон!

— Имам такова намерение, Вирджиния, но трябва да избирам внимателно, ако искам да не допусна войната дотук и така да защитя безопасността ти. Най-голямото ми желание е да те закрилям, моя крехка любов.

Тя се усмихна.

— Благодаря ти, но не искам да те излагам на опасност, като те принуждавам да мислиш за моята безопасност. Познавам уединените места във Вирту и ще се скрия някъде. Ще се върна при теб, когато битките свършат.

— Войната може да продължи години. Може да започне след години. Кога ще се скриеш? Даже най-дивите сайтове си имат genius loci. Къде ще се скриеш, така че да не те вземат за заложница и да те използват срещу мен? Аз те обичам, жено, и съм готов на всичко, за да те закрилям.

Вирджиния заплака. Там, където сълзите й се стичаха на земята, разцъфтяваха бели цветчета със златни сърчица и сладко ухание.

Джей Донърджак се сбогува с призрачната си майка, уведоми Дак, че има намерение да предприеме продължително пътуване във Вирту, и напусна бащиния си замък. Когато се прехвърли от Голямата сцена, взе със себе си Дуби, тъмното маймуноподобно създание, пренебрегнало заповедите на господарката на Дълбоките поля. После подсвирна, за да повика кучето на Смъртта Мизар, което не знаеше нищо за произхода си, но обичаше момчето. Почувствал се добре в тази компания, Джей разтърси черната си коса и вдиша свежия утринен въздух.

109