Донърджак - Страница 108

108

— Всъщност, Джей — каза тя, — ние не знаехме за какво си й нужен. Беше ни достатъчно, че ще ни вземе сина.

Гривната прибави:

— Малко е вероятно да желае смъртта ти в смисъл на пълно прекратяване на съществуването. Едно от условията за свободата на Ейрадис беше да й проектирам дворец. В плановете му господарката на изгубените включи и детска стая.

— Значи е искала да ме отгледа там. Можеш ли да прибавиш нещо към това, Дуби?

Маймуната изпука с кокалчетата на пръстите си.

— Да, всъщност мога. Когато баща ти те оставяше да си играеш на Голямата сцена, Смъртта пращаше мен и някои други да се грижим за теб. Останах с впечатлението, че освен да се информира за развитието ти, тя не искаше да ти се случи нищо лошо.

— Значи непряко е била моя покровителка.

Ейрадис, на която изобщо не й харесваше посоката на мисли на Джей, го прекъсна:

— „Покровителка“ може би е прекалено мила дума, сине. Пастирите закрилят овцете си, но в същото време ядат овнешко. Господарката на ентропията може да не ти е готвила нищо хубаво.

— Вярно е, но очевидно никой не я е питал какви са плановете й за мен.

— Винаги съм имал впечатлението, че Фекда знае повече, отколкото казва — прибави Дуби. — Мозъкът на Мизар беше повреден и Алиот — хм, Алиот беше нещо друго.

— Алиот, черната пеперуда ли? — със сподавено удивление попита Ейрадис.

— Да, госпожо — потвърди Дуби.

— Алиот от време на време си играеше с мен, когато бях толкова малък, че едва можех да си казвам името — поясни Джей. — Познаваш ли го?

— Чувала съм за него — отвърна Ейрадис.

— Какво си намислил, Джей? — попита гривната. — Анализирах насоката на въпросите ти и резултатът изобщо не ме успокоява.

Джей се изправи, остави Дуби на камъка, погледна гривната, после майка си. Маймуната и кръстоносецът седяха много, много тихо, предусетили наближаващата буря.

— Мисля, че ще отида да питам Смъртта за какво съм й — каза Джей.

— Не! — извика Ейрадис.

— Забранявам ти — отсече гривната.

Дуби само изпищя.

— Ще ида — повтори Джей. — И ще го направя както аз искам. Донтът Трантоу спомена за влак, наречен Пиринчения павиан, с който баща ми отишъл в Дълбоките поля. Ако успея да го открия, мога да се изправя пред господарката на ентропията, ако не от позиция на силата, поне не като пленник.

Гривната завибрира и засия с бледолилава светлина.

— Мога да генерирам поле, което няма да ти позволи достъп до Вирту.

— За колко време? — попита Джей. — И можеш ли да ми попречиш да си, отсека ръката? Това е драстична мярка, но ако се наложи, ще я предприема.

— Джей! — смаяно ахнаха няколко гърла. Само призрачният кръстоносец се усмихваше — сардонично, горчиво изражение.

— Да, момъкът ще го направи, щом казва. Вече не е малко дете.

Джей кимна.

— Благодарен съм ви за всичко, което сте се опитали да направите за мен, не мога да изживея остатъка от живота си във вечно бягство от Смъртта. Баща ми е сключил сделка с господарката на Дълбоките поля. И аз ще я изпълня.

— Джей, ти не знаеш какво правиш! — извика Ейрадис. — Тя е ужасно създание.

— Нима? — рече той. — Може да бъде смекчена с музика, възхищава се на архитектурата и очевидно не желае гибелта ми. Всъщност, когато баща ми ме е оставил да си играя в покрайнините на Вирту, тя ми е пратила пазители.

— Не знаех, че толкова лесно ще се научиш да се прехвърляш, нито че няма да съм там, за да те пазя — тихо каза гривната.

— Възможно е, но след като те е взела, Смъртта ми е осигурила тази закрила. — Джей изправи рамене. — Ще ми помогнете ли, или ще се опитате да ми попречите?

Ейрадис докосна лицето му с пръсти.

— Нямам силата да те спра, мога само да те посъветвам. Макар че бих предпочела да не отиваш, обещавам ти, че когато се върнеш в замъка Донърджак, ще съм там, за да ти помагам.

Отговорът на гривната се забави повече. Постепенно обаче лилавата светлина угасна.

— Не мога да ти попреча, без да те принудя да предприемеш действия, които само ще те затруднят да постигнеш каквото искаш. Ето защо повече няма да се възпротивявам.

— Ще ме съветваш ли?

— Да.

— Добре; — Джей се обърна към Дуби. — Ще дойдеш ли с мен, или искаш да се опитам да те прехвърля обратно във Верите?

Дуби сви рамене и изкряка с нещо подобно на веселата лукавост, която бе загубил по време на бягството от Смъртта във Верите:

— Естествено, че ще дойда с теб, Джей. Все е по-добре, отколкото да се крия под леглото ти и да се оглеждам за лъчистата мъглявина.

— Добре. — Джей се завъртя и закрачи нагоре по склона. — Ще съобщя на Дак, че заминавам на виртпътешествие, и ще се прехвърля от Голямата сцена. Предпочитам да не привличам вниманието на Смъртта към този сайт.

Те тръгнаха заедно с него и навлязоха сред група изправени камъни. Макар че до равноденствието оставаше много време, скалите потръпваха в реакция на сила, мощна колкото тази на природата или митовете.

Високо на Меру Небебог си тананикаше. Когато се заслуша, на разтревожения Моребог му се стори, че мелодията е придобила триумфален ритъм. Той хвърли поглед към Земея, но тя беше потънала в размисъл и той нямаше желание да издава каквото и да било на другия, като моли за вниманието й.

Прехапал долната си устна от зле прикрито раздразнение, Моребог си позволи да потече към различните си аватари:

Чиновник, систематизиращ данни в клон на виртстоковата борса (където акциите и облигациите се представяха като ябълки и круши с различни цветове), премигна, когато за миг цялата информация придоби съвсем ясен смисъл. Той видя тенденциите в различни отрасли от световната икономика и ако бе в състояние да си спомни това откровение, само с няколко малки покупки можеше да направи цяло състояние. Откровението обаче изчезна и той продължи да реди невероятно пъстрите плодове в различни отделения.

108