Донърджак - Страница 107

107

Дуби запрати камъка си толкова силно, че той подскочи девет пъти и се приземи на отсрещния бряг. Джей отново не каза нищо, само постави ръка на рамото на маймуната.

— Да, зная.

— Тогава ще възразите ли, ако ви помоля да свалите воала си и да ми покажете лицето си? Не искам да съм груб, госпожо, не и след като, изглежда, ми помагате, но мисля, че разбирате какво имам предвид.

Кониак колебливо повдигна ръце.

— И какво ще направиш, ако откажа? Не вярвам Да можеш да ме хванеш, ако се опитам да избягам.

— Може би не, не мога да се завъртя и да се върна през лунния портал. Навярно господарката на Дълбоките поля вече е вдигнала обсадата си, но е възможно още да е там.

— О! — Отново колебливо движение с ръце. — Откъде знаеш, че лицето ми ще ти говори нещо?

— Не зная, но мисля, че ако лицето ви не беше важно в някакво отношение, нямаше да носите воал.

— Ами ако ти кажа, че воалът е част от традиционното облекло на моя вид призраци?

— Тогава щях да се зачудя защо не сте го казали още отначало.

— Разбирам. Ти си умно момче. Аналитично. Напомняш, ми за баща си.

— Познавали сте баща ми?

— Много добре. — Тя повдигна фините си ръце и отметна воала от лицето и абаносовата си коса. — Разбираш ли, аз бях негова жена.

Джей я зяпна напълно поразен. Пред себе си виждаше лицето, което толкова често беше гледал на холоси, прожектирани му от Дак, начупените устни, изящните скули, тъмните и някак скръбни очи.

— Майко? — едва успя да промълви той.

— Да, Джон. — Тя разпери ръце да го прегърне. — Аз съм твоята майка. Аз съм Ейрадис.

После заплака и макар че Джей бе почти голям мъж, от неговите очи също потекоха сълзи. След известно време тя се отдръпна от него и се вгледа в лицето му.

— Кажи ми, Джон, какво искаше да кажеш, когато спомена, че гривната ти намирала нещо познато в мен?

— Когато съм бил бебе, баща ми програмирал иион, съдържащ голяма част от паметта и личността му, после го инсталирал в гривна и я сложил на китката ми. Оттогава винаги е с мен.

Ейрадис протегна ръка и докосна гривната — колебливо движение, почти милувка.

— Колко странно — рече тя. — И двамата сме открили начин да се грижим за теб дори след смъртта си.

— Гривна, няма ли да й кажеш нещо? — попита Джей.

Гривната проговори с гласа на Джон д’Арси Донърджак Старши:

— Не зная какво да кажа. Мога да разпозная тази жена, но не чувствам нищо друго освен вълна от общи емоции. Подозирам, че създателят ми не е можел да понесе мисълта да съхрани мъката или страстта си — които трябва да са съществували в него, за да направи опит да върне любимата си и да я защити.

— О, Джон — въздъхна Ейрадис. — Никога не си бил способен да изразяваш чувствата си.

Джей не можеше да си намери място.

— Хей, след като сега и двамата сте при мен — поне в някаква форма, — искам да ви задам някои въпроси, на които се надявам, че ще ми отговорите. И, гривна, стига с това „не ми е разрешено да отговарям на този въпрос“.

— Много добре, Джон — отвърна Ейрадис.

— Моля ви, наричайте ме Джей, госпожо. Вече се обърквам на кой Джон говорите.

— Много добре, Джей — рече тя. — Би ли могъл да ме наричаш Ейрадис, ако ти е трудно толкова късно да започнеш да ми казваш „майко“. И ми говори на „ти“.

Той се усмихна.

— Естествено, мамо.

Ейрадис се изчерви от удоволствие. Джей се намести на един камък и Дуби се покатери на коляното му.

— Първо — започна той, — имало ли е някаква сделка с господарката на Дълбоките поля, която да се отнася до мен?

— Да — отвърна гривната. — Спуснах се в Дълбоките поля, за да си върна Ейрадис. Взех със себе си музика, за да смекча сърцето на господарката на ентропията, и й обещах в замяна да й проектирам сграда. Господарката на Дълбоките поля поиска и първородното ни дете. Тъй като смятах, че това условие не е изпълнимо, аз се съгласих.

— Защо си смятал, че не е изпълнимо? Нали като се е съгласила да я върне във Верите вместо във Вирту, Смъртта вече е била извършила нещо невъзможно?

— Все още не знаех, че ще ми я върне във Верите. Освен това — колкото и да ти е трудно да го повярваш — бях в състояние на емоционален смут. Исках да си върна Ейра и бях готов да платя всякаква цена. С идването си за нея аз бях използвал легенда и приказка. Мислех си, че господарката на Дълбоките поля само доразвива темата.

— Значи си я обичал.

— Както не съм обичал никоя друга през живота си. — Гривната замълча за миг. — Макар че не мога да изпитам тези чувства като мря създател, спомените му са записани и тези думи са истина.

Джей кимна. Ейрадис плачеше и бършеше сълзите с крайчето на воала си. Джей я погледна и осъзна, че не изглежда на повече години от него. Зачуди се каква би могла да е действителната й възраст. После събра мислите си и продължи:

— Когато сте разбради, че ще се родя, двамата сте се заели да попречите на господарката на Дълбоките поля, да ме защитите от нея.

— Точно така — отвърна Ейрадис. — За пръв път разбрах за раждането ти от воя на предишната кониак. Призрачният кръстоносец ми каза, че тя вие за мен — а също за теб и Джон.

— Не искахме да те загубим — прибави гривната. — След твоето раждане и смъртта на Ейрадис аз се спуснах в Дълбоките поля и там се бих с господарката им. Не можех да си върна Ейра, нито да убедя Смъртта да се откаже от претенциите си за теб, но я накарах да обещае, че ще ти даде няколко години сред живите.

— Тогава ли повярва, че ме иска мъртъв? — попита Джей и се изпълни с гордост от твърдостта на гласа си.

Ейрадис погледна гривната и разпери ръце.

107