Донърджак - Страница 106

106

— Разбира се, че не ги смятаме за шега. Просто подценихме… игривостта на нисшите богове.

— Беше адски смешно, нали?

Йерофантът дрезгаво се засмя. Говореше с очевидно старобруклински акцент. Никой от присъстващите старейшини не можеше да наруши достойнството си и да се засмее заедно с него, но неколцина помощници, свикнали да следват примера на началниците си, покорно се изкискаха. Когато смехът заглъхна, Йерофантът отново заговори.

— Предполагам, смятате, че след бунта, който придружаваше малкото ни представление с Бел Мардук, ще нарушим плана, определен от божествата?

— Ами, велики Йерофанте — отвърна Ауд Араф, — нашият анализ показва, че така ще е най-разумно. Църквата на Елиш ще бъде съдена от нюйоркските общински власти, както и от неколцина ранени по време на бунта. Съдебни мерки предприе и…

— Млъкни.

Ауд се подчини и изненадано запремигва. Макар че не притежаваше високия сан на мнозина от присъстващите, доказаните му способности му бяха осигурили значителна власт по въпросите на сигурността.

— Вие просто не знаете как да се справяте с тълпата — като се чешеше по корема, каза Йерофантът. — Ако сега отстъпим, ще се признаем за виновни. Напомням ви, че вината в никакъв случай не беше наша. Какво си мислят онези кретени, че ще се случи, когато се прояви божество? Ние бяхме честни за боговете на древен Вавилон. Те са боговете на Потопа и Пожара, боговете, извлекли Реда от Хаоса, макар че едва успяват да го поддържат. Ние не проповядваме на някакви си кекави естети! Когато Мардук полетя над главите им, те имаха невероятен късмет, че само малко ги опикаха.

Рандал Келси откри, че въпреки волята си кима. Йерофантът даваше израз — макар и с нов акцент — на някои от собствените му мисли. Разликата бе, че в неговите уста могъществото и потенциалната разрушителност на боговете звучаха справедливи, дори прекрасни. По размърдването на хората около себе си Келси можеше да заключи, че си мислят същото.

— Тогава как ще наредите да постъпим? — попита Арлет Папастрати.

— Излезте навън с изправена глава. Накарайте адвокатите си да отбележат, че Църквата има намерение да съди нюйоркската община и всички онези, които са присъствали в Сентръл Парк, за това, че са се държали по начин, провалил грижливо подготвения ни и много скъп празник.

Някой избухна в смях.

— Това ще ги накара да се опомнят.

— Точно така. Определете ново място — ако се наложи, купете земя — и организирайте нов празник. Кажете им, че пак ще прехвърлите Бел Мардук и може би още някоя от великите сили.

— Ами ако се опитат да ни попречат?

— Използвайте земя в Съединените щати. В тяхната конституция все още има членове за свободата на вероизповедание. Пуснете слух, че опитите за забрана на нашите празници са само началото на широка кампания за ограничаване на религиозната свобода. Много религии твърдят, че проявяват боговете си — католиците чрез причастието, вудуистите чрез лоите. Има и други. Привлечете ги за съюзници.

Когато присъстващите осъзнаха смисъла на думите на Йерофанта, около масата започнаха възбудени разговори. Бяха направени още предложения за превръщане на привидната катастрофа в успех с невъобразими мащаби.

В суматохата никой не забеляза, че Йерофантът изчезва и че от него остава само надписът от тениската му, надраскан с черен пастел за стената зад стола му.

Джей Донърджак и призрачният кръстоносец правеха жабки по повърхността на тихото заливче. Сиво-сините океански простори бяха нарушавани само тук-там от някое червено платно, извисило се над вълните. Дуби се беше вкопчил в раменете на Джей, въртеше глава и се оглеждаше за Смъртта. Кониак мълчаливо стоеше наблизо.

— Пет пъти, момко — изкикоти се призрачният кръстоносец. — Не зная дали ще успееш да ме надминеш.

Джей хвърли камъка си и той отскочи от повърхността три пъти. Кръстоносецът се подсмихна.

— Хей! — възрази Джей. — Хайде да те видим как ще хвърляш с маймуна на гръб! Слизай, Дуби. Пречиш ми да играя.

Маймуната неохотно се подчини. Джей хвърли нов камък и радостно възкликна:

— Този път четири пъти!

Бе ред на кръстоносеца.

— Шест!

Джей избра нов плосък камък.

— Искаш ли да опиташ, Дуби?

— Не съм сигурен, че ръцете ми са пригодени за това.

— Опитай.

— Предпочитам да погледам.

— Виж, Дуби, господарката на изгубените или ще дойде, или няма. В момента не можем да направим нищо. Отпусни се.

— Може би нямаше да си толкова самоуверен, ако лично се беше срещал с господарката на Дълбоките поля. Тя е… сложна личност.

— Чудил съм се за това — замислено отвърна Джей. — Хайде. Ето ти подходящ камък… Хвани го ето така. А сега го хвърли.

Камъкът полетя от ръката на Дуби и подскочи три пъти преди да потъне.

— Хей! Страхотен си!

Маймуната клекна и взе друг плосък камък. Дълго време единственият звук беше плясъкът във водата, радостните възклицания и пуфтенето на играчите.

— Госпожо — като се обърна към кониак, каза Джей, — няма ли да се присъедините към нас?

— Не, струва ми се. — Тя повдигна ръка и воалът й плавно се развя във въздуха. — Не съм облечена подходящо.

— Да, забелязах — намръщи се той. — Има ли някаква причина да не искате да видя лицето ви?

Призрачният кръстоносец пусна камъка си, явно силно обезпокоен от спокойния отговор на кониак:

— Разбира се, че не, Джон.

Джей се престори, че не забелязва тревогата му.

— Просто се чудех, госпожо. Разбирате ли, моята гривна смяташе, че открива във вас нещо познато. Имал съм проблеми с някои, които твърдяха, че са ми приятели, а всъщност бяха шпиони на господарката на Дълбоките поля.

106