Донърджак - Страница 27

— Не съм съгласен — възрази той. После отиде до прозореца и погледна от небостъргача към града, първо надолу към уличното движение, после към океана. — Това място е специално — каза Куинан. — Изкуствено: място за срещи. Гледката през този прозорец действителна ли е?

— Да.

— Не бих могъл да изляза оттук, да се появя навън.

— Нито пък аз, в тази форма.

— Но имате друга.

— Вие също. Можете да я използвате, за да вършите във Вирту неща, които аз не съм в състояние да постигна.

— Така е, макар че в онова управление се държите рязко с мен. Всички от Верите го правите. Ви било добре да се движа и в двете посоки.

— Такъв е животът — сви рамене Келси. — Вашият свят е копието, нашият е оригиналът. Вашият е създаден, за да влизат в него, а не обратното. Изобщо не сме предвиждали естествената еволюция на изкуствените същества в такава среда.

— Жалко — каза Бен. — Жалко, че можем да идваме само на специални места като това. Щеше да е по-добре връзката да е двупосочна.

— Там вътре имате цяла вселена.

— Вярно е. А вие имате две. Онази и тази.

— Не мога да споря. Вие сте прав. Ако връзката наистина беше двупосочна, щяха да се обогатят и двете страни. Но не само че не сме предвидили развитието ви — просто не сме разполагали с необходимата технология. И все още не разполагаме. Може никога да не бъде създадена. Може да е невъзможна, като да намериш квадратурата на кръга. Може просто да сте попаднали в капана на природата на нещата.

— Мисля, че не е така — каза Бен.

— Нима?

— Всъщност точно това е въпросът, който дойдох да обсъдя с вас — отвърна Бен. — Прехвърлянето.

— Прехвърлянето ли? От какъв вид?

— Скромно начало, предполагам. И все пак нещо много по-съвършено, отколкото онази виртенергия, която използвате вие.

— Не разбирам — каза Келси и отиде до бара, за да си налее чаша вино. — Какво общо имат с това моите паранормални способности?

Бен се подсмихна.

— Възнаграждаването на силите, които понякога са пресичали интерфейса, е било експеримент — отвърна той. — Наистина, това също е било и награда за вярващите. Но е представлявало част от текуща програма, включваща манипулиране на интерфейса от отсрещната страна. По време на този процес е било научено много.

Куинан отпи от чашата си. Келси надигна своята и почти я пресуши.

— Сега — продължи Бен, — с малко помощ от ваша страна навярно ще е възможно още повече да усъвършенстваме нещата.

— Да не сте постигнали пробив?

— Истинско откритие. Разбира се, трябва да се провери. При това на няколко етапа.

— Кажете ми какво трябва да направя, за да ви помогна.

— Засега само няколко прости експеримента в кабините за прехвърляне.

— Няма проблем. Какви са подробностите?

Бен отново отпи, отиде до бара, довърши виното си и остави чашата. Келси го последва и направи същото.

— Елате с мен — каза Куинан, протегна ръка и я постави на рамото на другия мъж. После го завъртя и тръгна към спиралата от ръждивокафява светлина в отсрещния ъгъл. Преди да стигнат се разнесе звук като от течаща вода. — Насам.

Стаята се изви настрани от тях и двамата се озоваха във виртизображението на кабина за прехвърляне.

— Това е най-лесният начин да ви го демонстрирам — рече Бен, отвори шкафа под дивана и показа съдържанието му.

Сейджак оглеждаше осветения от огньовете лагер. Навсякъде бяха пръснати трупове. Народът също беше дал жертви, но за сметка на това бяха избити всички наемници. В лявата си ръка той стискаше за косата човешка глава, а в дясната мътно проблясваше окървавеното му мачете. Другите от Народа радостно скачаха наоколо му, хвърляха вещите на наемниците в огньовете, бъбреха и размахваха оръжията, с които сечаха труповете. Тази нощ някои от тях, той го знаеше, щяха да се научат да използват режещите пръчки. И щяха да ги вземат със себе си. Жалко. Искаше му се да запази тази тайна за себе си. Но сега нямаше да го прави на въпрос, защото така щеше да подчертае значението на мачетето. Сейджак бе убеден, че повечето ще ги загубят и ще забравят за тях. Не, сега не беше моментът да налага дисциплина. Не и след първата голяма победа на Народа над наемниците. Щеше да ги остави да ядат черните дробове и сърцата им, да им събуват гащите и да се гаврят с труповете им. Да разменят разчленени части от телата им и да ги пренареждат в гротескни фигури. Народът трябваше да се позабавлява след ужасното напрежение, на което бе подложен. Той издаде добре пресметнат вик и игриво шляпна Чъмо по главата. Помощникът му хвана ръката му и се ухили.

— Очистихме ги всичките, шефе! Очистихме ги всичките! — извика Чъмо и закачи с ръка Свът.

— Добре се справихме — изсумтя Сейджак, после се завъртя, за да огледа останалата част от района. По-малкият западен лагер беше паднал лесно. Но този — големият южен — сериозно го беше затруднил. За щастие опитът на Народа със западния му бе дал увереността, от която се нуждаеше, беше му показал, че може да надделее над наемниците.

— Е, ти победи — каза внезапно появилият се до него Дортак.

— Да — отвърна Сейджак. — Добра работа.

— Ще дойдат да те търсят други.

— Вече ще сме надалеч.

— Могат да те потърсят и на далечни места.

— Нека. Можем да избягаме, можем и да се бием. Познаваме джунглата по-добре от наемниците.

— Могат да използват други трикове, каквито още не си виждал.

— Ще ги научим.

— Надявам се — каза Дортак, после се отпусна на колене и сведе глава, — защото сега си вожд на вождовете.

— Вожд на вождовете! — рече Сейджак и разбра, че няма да убие Дортак. — Добра идея. Аз. Вожд на вождовете. Като стария Карак. Никой след него не е бил вожд на вождовете.